Германия окончателно разреши строежа на \"Северен поток 2\"

Дания обаче все още може да блокира изграждането на газопровода през части от Балтийско море

Германия окончателно разреши строежа на \

Снимка: Nord Stream 2

Компанията Nord Stream 2 AG, разработваща проекта „Северен поток 2”, днес получи разрешение за изграждане и експлоатация на газопровода в изключителната икономическа зона на Германия. Германската федерална агенция по морските въпроси и хидрографията позволи изграждането на 30-километров участък според германските закони.

В началото на ноември 2017 г. "Северен поток 2“ получи одобрение от минния орган на Щралзунд за разгръщане на строителни дейности за друг участък (55 км) в района на германския континентален шелф (еквивалентен на германската изключителна икономическа зона).

„Радваме се, че всички необходими разрешителни за германския участък с обща дължина 85 км са получени", казва Йенс Ланге, мениджърът от германска страна на „Северен поток 2“.

Процедурите за получаване на разрешителни в другите четири страни по маршрута на тръбопровода - Русия, Финландия, Швеция и Дания, се движат по график. От Nord Stream 2 очакват да получат останалите разрешителни през следващите месеци, преди да започне строителството през 2018 г., пише в официалното съобщение на проектната компания.

По план газопроводът трябва да преминава по дъното на Балтийско море, през териториалните води на Финландия, Швеция, Дания и Германия. Швеция и Финландия трябва да издадат разрешителни за тръбопровода от 1225 километра (760 мили), който да мине по дъното на Балтийско море чрез тяхната изключителна икономическа зона, регулирана от закона на ООН. Но само в Дания подводната тръба ще премине през суверенните териториални води, давайки ѝ по-голямо значение.

Вчера Reuters писа, че Дания не иска да действа самостоятелно, за да реши дали да позволи газопроводът да преминава през териториалните ѝ води. Това експерти определят като едно от най-големите затруднения в областта на външната политика, с които се е сблъскала малката държава от Европейския съюз още от Студената война.

През ноември 2017 г. парламентът на Дания прие закон, който може да доведе до забрана за полагане на газопроводи за „Северен поток 2“ в териториалните води на скандинавското кралство. Според новото датско законодателство датските дипломати изготвят становище относно това, дали опасенията в областта на външната политика и политиката на сигурност оправдават блокирането на 139 км от тръбопровода, минаващ през датски води.

Сега висши служители в ЕС коментират, че Дания е под огромен натиск от всички страни (САЩ, ЕС, Русия - бел. ред.). Все още няма определено време за решение, въпреки че то се очакваше тази пролет, но беше отложено, докато Дания прецени последиците за сигурността. Но властите казват, че не може да бъде отложено за неопределено време.

Ако датското вето, съгласно новото законодателство, влезе в сила, това ще позволи на страната да блокира проекта поради съображения за сигурност. Това пък ще принуди Русия, която осигурява около 1/3 от европейските нужди от газ, да намери нов маршрут за газопровода.

Становището на Дания може да вземе предвид възраженията на съюзници от ЕС, а те са, че тръбопроводът ще подкопае подкрепата на ЕС за Киев, като го лиши от такси за транзит на газ и увеличи зависимостта на Европа от „Газпром”.

Цялата тази информация се случва на фона на дипломатическата криза, която се разгаря между Русия, държави от ЕС, САЩ, Канада и др. страни, които експулсираха руски дипломати заради случая „Скрипал”.

Газовият тръбопровод "Северен поток 2" ще минава през Балтийско море, свързвайки доставчици в Русия с потребители в Европа, дължината му ще бъде над 1.2 хил. км. Предполага се, че капацитетът на газопровода ще бъде 55 милиарда кубически метра газ годишно. Цената на проекта се оценява на почти 10 милиарда евро. Партньори по проекта: Газпром, Engie, OMV, Shell и две немски компании - BASF и Uniper.

Коментари: 0