Големите технологични компании правят колосални разходи за AI – къде е Европа?

Няколко от големите технологични компании отчетоха резултатите си през последните седмици и представиха прогнози за разходите си през 2026 г., заедно с оценките на водещи анализатори. Данните, които изглежда привлякоха най-силно вниманието на Уолстрийт, са очакваните капиталови разходи (CapEx) за тази година, които общо представляват инвестиции за над 700 млрд. долара (590 млрд. евро) в инфраструктура за изкуствен интелект.

Това е повече от целия номинален БВП на Швеция за 2025 г. – една от най-големите икономики в Европа, според оценките на МВФ, пише Euronews в свой анализ.

Очаква се и глобалните продажби на чипове да достигнат за първи път 1 трилион долара (842 млрд. евро) тази година, по данни на Американската асоциация на полупроводниковата индустрия.

Освен това големи банки и консултантски компании, като JPMorgan Chase и McKinsey, прогнозират, че общите капиталови разходи за изкуствен интелект ще надхвърлят 5 трилиона долара (4.2 трилиона евро) до 2030 г., подхранени от „астрономическо търсене“ на изчислителна мощност.

CapEx обозначава средствата, които една компания изразходва за изграждане, подобряване или поддържане на дългосрочни активи, като недвижими имоти, оборудване и технологии. Тези инвестиции имат за цел да повишат капацитета и ефективността на фирмата в рамките на няколко години.

Разходът не се приспада изцяло в рамките на същата година. Капиталовите разходи се капитализират в баланса и постепенно се отчитат като разход чрез амортизация, което ги превръща в ключов индикатор за това как една компания инвестира в бъдещия си растеж и оперативна устойчивост.

Скокът тази година потвърждава категоричния завой, започнал през 2025 г., когато се изчислява, че големите технологични компании са похарчили около 400 млрд. долара (337 млрд. евро) за CapEx, свързан с изкуствен интелект.

Както основателят и главен изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг многократно заяви, включително на Световния икономически форум в Давос миналия месец, ставаме свидетели на „най-голямото изграждане на инфраструктура в човешката история“.

Хиперскейлърите залагат всичко

На върха в йерархията на разходите за 2026 г. е Amazon, която самостоятелно планира да инвестира внушителните 200 млрд. долара (170 млрд. евро).

За сравнение – индивидуалната ѝ прогноза за CapEx в сферата на AI тази година надхвърля общия номинален БВП на трите балтийски държави за 2025 г., според оценките на МВФ.

Alphabet, компанията майка на Google, следва със 185 млрд. долара (155 млрд. евро), докато Microsoft и Meta планират съответно 145 млрд. долара (122 млрд. евро) и 135 млрд. долара (113 млрд. евро).

Oracle също повиши капиталовите си разходи за 2026 г. до 50 млрд. долара (42.1 млрд. евро) – близо 15 млрд. долара (12.6 млрд. евро) над предходните оценки.

Tesla пък прогнозира двойно увеличение на разходите – до почти 20 млрд. долара (16.8 млрд. евро), основно за разширяване на флотилията си от роботаксита и за ускоряване разработката на хуманоидния робот Optimus.

Друга компания на Илон Мъск – xAI – също ще похарчи поне 30 млрд. долара (25.2 млрд. евро) през 2026 г.

В щата Мисисипи ще бъде изграден нов център за данни на стойност 20 млрд. долара (16.8 млрд. евро), наречен MACROHARDRR, който според губернатора Тейт Рийвс е „най-голямата инвестиция на частния сектор в историята на щата“.

xAI ще разшири и т.нар. Colossus – клъстер от центрове за данни в Тенеси, описван от Мъск като най-големия AI суперкомпютър в света.

Освен това компанията беше придобита от SpaceX в сделка изцяло с акции в началото на този месец.

Сливането оценява SpaceX на 1 трилион долара (842 млрд. евро), а xAI – на 250 млрд. долара (210 млрд. евро), създавайки структура на стойност 1.25 трилиона долара (1.05 трилиона евро), смятана за най-голямата частна компания по пазарна оценка в историята.

Има и информации, че SpaceX възнамерява да излезе на борсата по-късно тази година, като се твърди, че Morgan Stanley води разговори за управление на предлагането, което вече включва и експозиция към xAI.

Илон Мъск заяви, че целта е да се изгради „интегриран иновационен двигател“, който да обединява AI, ракети и сателитен интернет, с дългосрочни планове, включително центрове за данни в космоса, захранвани от слънчева енергия.

За разлика от тях Apple продължава да изостава по разходи с „едва“ 13 млрд. долара (10.9 млрд. евро).

Компанията обаче обяви многогодишно партньорство с Google миналия месец за интегриране на моделите Gemini в следващото поколение Apple Intelligence.

По-конкретно, сътрудничеството ще се фокусира върху цялостно обновяване на Siri и подобряване на AI функциите директно на устройствата. Така може да се каже, че Apple изнася значителна част от необходимите инвестиции, за да остане конкурентоспособна в развитието на изкуствения интелект.

Що се отнася до Nvidia, компанията ще отчете резултатите си и ще публикува прогнози на 25 февруари.

Тя основно продава чипове за AI и се очаква да получи „лъвския пай“ от разходите на големите технологични компании, особено при изграждането на центрове за данни.

По време на представянето на резултатите през август миналата година главният изпълнителен директор Дженсън Хуанг оцени разхода за един гигават капацитет на център за данни между 50 млрд. долара (42.1 млрд. евро) и 60 млрд. долара (50.5 млрд. евро), като около 35 млрд. долара (29.5 млрд. евро) от всяка инвестиция отиват за хардуер на Nvidia.

Голямата ротация на капитала

Уолстрийт реагира двусмислено на мащабните разходи, които големите технологични компании планират за 2026 г.

От една страна, инвеститорите разбират необходимостта и спешността от изграждане на конкурентно предимство в ерата на изкуствения интелект.

От друга, самият мащаб на инвестициите притеснява част от акционерите. Толерансът на пазара зависи от доказуема възвръщаемост на инвестициите още от тази година нататък, тъй като разходите все по-често се финансират чрез масивни емисии дълг.

Morgan Stanley изчислява, че хиперскейлърите ще заемат около 400 млрд. долара (337 млрд. евро) през 2026 г. – повече от двойно спрямо 165 млрд. долара (139 млрд. евро), отпуснати през 2025 г.

Този скок може да изведе общата емисия на висококачествени американски корпоративни облигации до рекордните 2.25 трилиона долара (1.9 трилиона евро) тази година.

Към момента прогнозните приходи от изкуствен интелект за 2026 г. далеч не съответстват на разходите, което поражда основателни притеснения. Например възможността хардуерът да се обезценява бързо заради технологичните иновации, както и други високи оперативни разходи, включително за енергия.

Може уверено да се каже, че тези числа разчитат в голяма степен на бъдещ успех.

Както главният изпълнителен директор на Google Сундар Пичай призна този месец, „има елементи на ирационалност в настоящия темп на разходи“.

Още през ноември Алекс Хайсл, анализатор в Rothschild & Co, се превърна в един от малкото скептични гласове, след като понижи рейтинга на Amazon и Microsoft.

В бележка до клиенти той написа, че „инвеститорите оценяват плановете за CapEx на Amazon и Microsoft така, сякаш икономиката на cloud-1.0 все още е валидна“, визирайки ниската разходна структура на облачните услуги, която позволи на технологичните гиганти да се разраснат през последните две десетилетия.

Анализаторът обаче допълни, че „има няколко проблема, които подсказват, че бумът при AI вероятно няма да се развие по същия начин и вероятно ще се окаже много по-скъп, отколкото инвеститорите осъзнават“.

Това мнение се споделя и от Майкъл Бъри, който е най-известен с това, че беше сред първите инвеститори, предвидили и спечелили от кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2008 г. Според него настоящият бум в ИИ носи белезите на потенциален балон, сочещ към неустойчиви капиталови разходи.

Надпреварата на големите технологични компании при AI се финансира с огромен ливъридж. Дали тази стратегия ще се отплати и кои компании ще излязат победители или губещи, само времето ще покаже.

Към момента Nvidia изглежда като голям бенефициент. Apple, от своя страна, избира различен подход – увеличава зависимостта си от трети страни чрез партньорството с Google, вместо да раздува масово собствените си разходи. Това е различен компромис.

Индустриалният дефицит на Европа

На фона на всички тези инвестиции възникват и спешни въпроси за способността на Европа да се конкурира в надпревара, превърнала се в битка на балансите.

За Европейския съюз контрастът от двете страни на Атлантика е отрезвяващ. Докато американските компании мобилизират близо 600 млрд. евро само за една година, координираните усилия на ЕС не достигат дори финансовата мощ на най-малкия по разходи американски технологичен гигант.

Брюксел се опита да мобилизира усилия чрез инициативата AI Factories и Плана за действие „AI Continent“, стартиран през април миналата година, които целят да привлекат публично-частни инвестиции.

Числата обаче говорят ясно. Общите европейски разходи за суверенна облачна инфраструктура за данни се очаква да достигнат едва 10.6 млрд. евро през 2026 г.

Макар това да представлява ръст от 83% на годишна база, сумата остава пренебрежима в сравнение с американското изграждане на AI инфраструктура.

Миналата година, когато се обсъждаха тези инициативи, главният изпълнителен директор на френския „еднорог“ Mistral AI Артюр Менш заяви, че „американските компании изграждат еквивалента на нова програма Apollo всяка година“.

Менш допълни, че „Европа създава отлична регулация с AI Act, но не можете да се регулирате до върховенство в изчислителната мощ“.

Mistral е сред малкото проблясъци на европейска съпротива в надпреварата за изкуствения интелект. Френската компания следва стратегия, подобна на тази на повечето технологични гиганти, и агресивно разширява физическото си присъствие.

През септември 2025 г. Mistral AI набра 1.7 млрд. евро в рунд от Серия C при оценка от близо 12 млрд. евро, като нидерландският гигант в полупроводниците ASML поведе рунда с индивидуална инвестиция от 1.3 млрд. евро.

По време на Световния икономически форум в Давос миналия месец главният изпълнителен директор на Mistral потвърди план за CapEx от 1 млрд. евро за 2026 г.

Само миналата седмица компанията обяви и мащабна инвестиция от 1.2 млрд. евро за изграждане на център за данни в Борленге, Швеция.

В партньорство с шведския оператор EcoDataCenter съоръжението ще бъде проектирано така, че да предлага „суверенна изчислителна мощ“, съобразена със строгите стандарти на ЕС за данни и използваща изобилната зелена енергия на Швеция.

Планиран да отвори през 2027 г., този център за данни ще осигури високопроизводителните изчисления, необходими за обучението и внедряването на следващото поколение AI модели на Mistral.

Това е важна стъпка за компанията, тъй като това е първият ѝ инфраструктурен проект извън Франция и ключова инициатива за европейския цифров суверенитет.

Междувременно американските технологични титани се опитват да успокоят европейските регулатори, предлагайки решения от типа „суверенитет-лайт“. Няколко проекта на Големите технологии бяха реализирани под формата на „локализирани облачни зони“, например в Германия и Португалия, с обещания за локално съхранение на данни.

Критиците обаче твърдят, че те остават технически зависими от американските компании майки, което прави европейската индустрия уязвима към капризите на американската икономика и външна политика.

С навлизането в 2026 г. залозите са ясни. САЩ залагат всичко – и кредитния си рейтинг – на доминацията в AI.

Европа, по-предпазлива и с ограничен достъп до капитал, се надява, че целенасочените инвестиции и регулации ще бъдат достатъчни, за да извоюва суверенна ниша в свят, все по-силно доминиран от американски технологии.