Представеният в сряда проектобюджет за 2026 г. е пълен с математически парадокси, противоречия и всъщност не представя реални мерки за консолидиране на публичните разходи. Това каза в коментар за Economic.bg доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
В бюджета има математически парадокси, юридически абсурди и противоречия – т.е. самият законопроект и мотивите, които представляват прогнозата, влизат в пълно противоречие. Според мен е голяма грешка да се върви към такъв тип бюджет“, посочи Ножаров.
Като доказателство той даде това, че през 2028 г. кабинетът на премиера Румен Радев залага страната да се върне на добра траектория и да е с дефицит 3% от БВП, колкото е и лимитът, но заедно с това се предвижда главоломно нарастване на държавния дълг, а това, само по себе си, е противоречие.
Има ли въобще някакви структурни реформи и консолидация? Директният отговор е никакви“, възмути се Ножаров.
Отделно, по негови изчисления се оказва, че през 2028 г. страната пак може да е с дефицит над 3% – на ниво около 3.2 – 3.3% от БВП.
В същото време икономистът от ЕКИП Георги Вулджев даде друга гледна точка. В публикация в социалните мрежи той написа, че:
Предложеният проектобюджет е стъпка в правилната посока и значително подобрение спрямо предложеното през декември“.
Според него е положително, че се предприемат „ясни стъпки към фискална консолидация“ и то по линия на текущите разходи и че в същото време не се преследват нереалистични цели в приходната част.
„Увеличени приходи от инфлация“
Но Ножаров видя друго в приходните мерки, които, подобно на предишни правителства, залагат на борбата със сивата икономика.
Реални мерки срещу сивата икономика нямаше при предишните правителства, не се забелязват и в този бюджет“, посочи той.
По думите му, въпросните мерки всъщност представляват увеличени приходи от инфлация. Аргументът му е, че заложената средногодишна инфлация за 2026 г. е около 4.3%, а в края на годината се очаква дори над 5% – число, което според него е трудно обяснимо. Същевременно, както Economic.bg писа, цените на суровия петрол на международните пазари вече постепенно се успокояват, т.е. ефектът от тази привнесена инфлация няма да е толкова голям. Отделно преподавателят посочва, че България вече е в еврозоната, където ЕЦБ прогнозира средна инфлация около 2.9%.
Това е замаскиран увеличен приход от инфлация и даже не съм сигурен, че дори е реалистично това очакване“, усъмни се той.
В същото време Вулджев коментира, че има нужда от по-амбициозни цели в по-дългосрочен план от заложените.
Предвижда се дефицитът да спадне на 3.8% през 2027 г. и след това 3% през 2028 г. Според мен, правителството може и трябва да е по-амбициозно от това. Смятам, че е напълно възможно бюджетният дефицит да бъде напълно елиминиран в рамките на един пълен редовен мандат (4 години)“, допълва той.
Ножаров обаче е скептичен и за заложения икономически растеж от 2.6%. Той напомни, че около 80% от парите в България се формират от потребление, което нараства за сметка на ръста на доходите – средната заплата с 12.6%, пенсиите с 8 – 9%.
Тази година ще нараснат ли с толкова, ако правим консолидация? Защо тогава икономическият растеж да е 2.6%? По-скоро бих заложил на цифра 2.3% за растеж“, каза той.
Ами къде ни е буферът срещу следващия екзогенен шок?“, пита Ножаров, давайки за пример кризата в Иран, пандемията или друг непредвиден удар.
Бюджет 2027 ще е определящ
В началото на юни Еврокомисията стартира процедура по свръхдефицит срещу България, по която страната ни има 6 месеца да покаже „оздравителен план“ за своите публични финанси. Ако не го направи или мерките не са достатъчно убедителни, предстоят глоби.
Ножаров обаче бе малко по-оптимистичен. Тъй като в момента тази процедура тепърва минава през различни етапи и обсъждания на ниво Европейския съюз (ЕС), не е ясно кога за България ще започнат да текат тези 6 месеца.
За този бюджет вероятно (ЕК) ще си затворят очите, но когато анализират следващия, ще отчетат, че този бюджет за нищо не става“, предупреди той.
От своя страна, Вулджев коментира, че „елиминирането на дефицита не е някаква фикс идея, а необходимост, ако искаме да спрем ръста на държавния дълг“.
Силно се надявам в проектобюджета за 2027 г. да видим по-амбициозни мерки. Уви, имам сериозни съмнения дали това ще се случи, защото извън новия финансов министър, екипът в МФ не вдъхва увереност за съществена промяна. Ключови заместник-министри са добре познати лица от предходни управления, свързвани с ГЕРБ и ДПС“, обобщава той.
Симона Гоцова 
