И след ограниченията ипотечното кредитиране не дава сигнали за охлаждане

Първите 30 дни след влизането в сила на новата ограничителна рамка при ипотечните заеми няма сигнали за охлаждане на жилищното кредитиране. Данните на Българската народна банка (БНБ) показват годишен ръст, който продължава да се ускорява – до 26.5% през октомври – най-високият от 2008 г. насам.

Все още много ниските лихвени проценти и все по-високите цени на жилищата, които предполагат по-голям размер на кредита, водят и до нов пик при стойностния обем на жилищните заеми в банковата система – до 24.1 млрд. лв.

Данните за октомври показват, че това е най-силният месец от рекордния юни насам. Месечният ръст достига 2.15% - по-висок спрямо последните четири месеца. Увеличението на ипотечните портфейли за месеца е с 507.2 млн. лв., което е малко под юнския рекорд и е с близо 100 млн. лв. над средномесечните нива от началото на 2024 г.

На практика реално отпуснатото жилищно кредитиране е и по-високо, тъй като върху обема влияние оказват и погашенията.

Според новата рамка на БНБ вноската по заемите не бива да надвишава 50% от дохода на кредитоискателя, финансирането не бива да надвишава 85%, а срокът за погасяване – 30 години.

Двигатели за жилищното кредитиране продължава да бъдат растящите доходи и ниските лихви по ипотечните заеми, резултат от високата ликвидност на банките и конкуренцията помежду им.

Статистиката показва и запазване на ниското ниво на лошите и преструктурирани ипотечни заеми от под 1% от всички жилищни заеми.

Потребителските заеми в България надхвърлят 19 млрд. лв. към края на октомври и растат с традиционните за тази година около 200 млн. лв. за месец. Годишният им ръст се запазва 15% за втори пореден месец – един от най-високите за последните пет години.