Икономика на дълголетието

„Кой иска да живее вечно?“ – ако това ви звучи повече от строфа от известна песен на Queen, то навярно знаете, че отговорът на въпроса вече не е философски, а е част от усилията на една огромна индустрия – на дълголетието (longevity ). А тя се превръща в реална инвестиция не само в здраве и благоденствие.

До 2050 г. се очаква броят на хората на възраст 60 и повече години да се удвои – до 2,1 милиарда в световен мащаб. В Европа средната възраст е около 50 г., политиките и инвестициите в заетост в зряла и сребърна възраст се увеличават, пенсионната възраст става по-висока. Тази демографска промяна оказва огромно напрежение върху системите за здравеопазване и осигуряване, като същевременно отваря възможности за иновативни решения, насочени към дълголетието.

Размерът на глобалния пазар на дълголетие се очаква се да нарасне до 63 млрд. щатски долара до 2035 г. Темпът на растеж се очаква да бъде около 10,37% през прогнозния период (2025-2035 г.). Това се дължи на пробиви в терапиите на възрастови заболявания, технологиите за благосъстояние и повишеното потребителско търсене на решения за удължаване на живота.

Говорим не само за биохакинг и уелнес индустрия. Стойността на уелнес туризма, по-широка категория, която включва и туризма за дълголетие, се очаква да достигне 1,3 трилиона щ. долара през 2025 г. Превантивните здравни решения, устройства за проследяване на показатели, генетични тестове и интервенции срещу стареене, базирани на храненето, са достъпни за потребители със средни доходи на масовия пазар.

България, пример в Европа с дълголетниците си, влиза смело в тази иновативна индустрия.

Четирима предприемачи - проф. Милена Георгиева, съосновател и главен научен директор на EPIX.AI (високотехнологична компания съчетаваща наука с изкуствен интелект за персонализирани решения срещу остаряването), Илиян Григоров, основател на Blue Longevity Clinics, и Иван Начев и Слав Славов, съоснователи на стартъпа за производство на вани за студено потапяне, разказват за скока си в икономиката на дълголетието.

Проф. Милена Георгиева: Нужна е национална стратегия

Проф. Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология, БАН. Тя е един от основателите и главен научен директор на иновативния стартъп EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето. Съосновател и председател на Българското дружество по дълголетие – Снимка Личен архив

Едва в края на 20. и началото на 21. век започнахме да разбираме човешката наследственост, натрупахме солидни научни данни, че биологичното стареене е програмиран и до голяма степен подлежащ на контрол биологичен механизъм. Това начерта нови парадигми в науката за остаряването и отвори големи възможности в света на превантивната медицина и медицината на дълголетието. И тук бързото развитие на геномиката, биоинформатиката и изкуствения интелект (ИИ) дадоха възможност за количествено измерване, прогнозиране и потенциална корекция на биологичната възраст. Това създаде основата на т.нар. икономика на дълголетието - нов мултидисциплинарен сектор, който обединява биотехнологии, генетика, епигенетика, персонализирана медицина и регенеративни подходи с цел подържане и подобряване на здравето в напреднала възраст.

Европа заема важно, но все още развиващо се място на картата на икономиката на дълголетието. Разполагаме със силна научна база, регулаторна зрялост и дълга традиция в общественото здраве, но често изоставаме в темповете на комерсиализация и инвестиции спрямо САЩ и Азия.

Да останеш млад

биологично и функционално - е въпрос на информиран избор, постоянство и достъп до иновативни, научно обосновани технологии. Най-мощните инструменти като качествен сън, епигенетично-информирано хранене (храната носи и информация за това как да работят гените), движение, редовно проследяване на биомаркери и управление на стреса, са приложими на индивидуално ниво.

Социалната добавена стойност

на дълголетието е огромна: по-дълъг здравословен живот означава по-малко хронични заболявания, по-нисък натиск върху здравните системи, по-активни възрастни хора, които могат да бъдат създатели и двигатели на стойност дълго след пенсия. Това е инвестиция в устойчиво общество, където възрастта не е граница, а ресурс.

У нас

В България се очертават първи пробиви и обещаващи модели. Тук икономиката на дълголетието е млада, но органично свързана с локалната експертиза в сфери като молекулярна биология, генетика, епигенетика, биоинформатика, фармация, технологични иновации и ИИ. Разполагаме с много силен научен потенциал, международни колаборации, но все още липсва добре изградена инфраструктура, която да свързва лабораторията с пазара. Все пак вече има примери за активни колаборации, стартъпи, като EPIX.AI, които се раждат от най-модерните развития в науката за дълголетието и се подхранват от бизнес мислене.

За съжаление, настоящата регулаторна рамка все още не прави ясно разграничение между превантивни и терапевтични иновации. Това възпрепятства развитието на превенцията и води до разочароващи резултати, отразени в намалената продължителност на живота на възрастното население. Бизнес средите продължават да се колебаят в инвестициите си в тази сфера. Въпреки това постепенно се формира общност от учени, предприемачи, лекари и визионери, които вярват, че превенцията на биологичното остаряване и свързаните с него заболявания е ключ към дългосрочни инвестиции и устойчиво благоденствие.

Следващата вълна в дълголетието ще бъде свързана с налагането на научно валидиран системен подход, не просто единични терапии или добавки, а интегрирани платформи, които съчетават комплексни биохимични, генетични и епигенетични данни. Време е дълголетието да стане част от националната здравна, икономическа и образователна стратегия.

Иван Начев и Слав Славов: България може да е производствен хъб

Иван Начев (вляво) е сериен предприемач и със Слав Славов са съоснователи на Temperd - стартъп за производство на премиум вана за студено потапяне, или „ледена вана“ по метода Вин Хоф – Снимка Личен архив

Идеята за ваните за ледени бани се роди от личен опит. Двамата сме серийни предприемачи  в сферите на хранителни продукти, производство, добавки, здравословно хранене, активно практикуваме студено потапяне – не просто като тренд, а като инструмент за физическо и психическо възстановяване. Установихме, че на българския и европейския пазар липсва продукт, който да съчетава добър дизайн, достъпност, лесна инсталация и технологична надеждност. Прототипът създадохме с метод на обратно инженерство - разглобихме съществуващи решения и ги комбинирахме с нашите идеи за функционалност, по-добра изолация, по-интуитивен контрол на температурата и модерен индустриален дизайн. Създадохме първоначалния модел в един гараж, а след това вложихме средства в разработка на по-устойчиво и модерно производство. Стартирахме с лични спестявания. Това ни даде свобода да изградим продукта без външен натиск.

Пазарът на студено потапяне се разширява бързо с възхода на уелнес индустрията и икономиката на дълголетието. В САЩ и Северна Европа тази тенденция е утвърдена, а в Югоизточна Европа навлиза с огромен потенциал. Нашите клиенти варират - от частни лица, които искат студена вана в дома или вилата си, до фитнеси, спа и уелнес центрове. Работим и с физиотерапевтични практики и професионални спортисти.

Препятствия

Най-голямото предизвикателство е да образоваш пазара - да покажеш, че това не е мимолетен тренд, а реален инструмент за здраве и дълголетие. И хората да научат за какво служи и как се ползва една такава вана. Голям успех за нас беше първата продажба извън България – това ни даде увереност, че продуктът е конкурентен. По отношение на бизнес средата - в България все още няма силно изградена общност в уелнес сектора, но има все повече хора с предприемачески дух, отворени към сътрудничество, особено в нишовите сфери като нашата. Конкуренцията е все още предимно международна.

Пазар

В Европа пазарът е в напреднала фаза на осъзнаване, но в ранна фаза на комерсиализация - перфектната среда за иновации. Риск винаги има, особено когато се налага нова култура на използване. Възможностите са реални: има растяща нужда от продукти, които съчетават уелнес, устойчивост и технологичност. България може да стане производствен хъб, а вече виждаме интерес към аутсорсинг на технологични решения от по-зрели пазари. Планираме разширение на продуктовата линия с нови модели ледени вани. Започваме износ към Германия, Румъния и Австрия. Планираме и B2B партньорства с уелнес вериги.

Нужни са държавни политики за подкрепа на иновации в здравеопазването и превенцията. И признание, че дълголетието не е само въпрос на лечение, а на навици и среда. Би било полезно да се насърчават пилотни програми за термална терапия в общински здравни центрове или да се улеснят инвестициите в локални производители в тази ниша.

Илиан Григоров: Отрасъл с потенциал да е №1

Илиан Григоров е основател и главен изпълнителен директор на Blue Longevity Clinics, доставчик на услуги в областта на медицината за дълголетие в Югоизточна Европа. Преди това основава Blocks Care, водещата платформа за дългосрочни грижи и рехабилитация в Югоизточна Европа, както и City Clinic в България – Снимка Личен архив

Blue Longevity е основана с идеята да развива клиники по дълголетие в Средиземноморието (Атина, Истанбул и София). Има редица предпоставки такива клиники да са в този регион, а не в Швейцария, Сингапур или Обединените арабски емирства, които са водещи в тази сфера. В основата на дълголетието стои начин на живот, който се базира на чиста и здравословна храна, естествено движение, които са характерни за средиземноморските страни. Интересно е, че Турция разработва такава политика и иска да се превърне в световна дестинация за дълголетие. Обмисля да приеме законодателство за либерализиране на режима петзвездни хотели да откриват клиники по дълголетие.

Много се говори и пише за медицината на дълголетието, но няма създаден модел еталон за клиника по дълголетие. Такава, която включва диагностика, модели за поведенческа промяна и терапевтични модалности. Още по-малко клиника, която е дигитализирала пътя и преживяването на клиентите. Затова решихме да стартираме клиники, които да се превърнат в глобален модел. Като повечето компании в ранна фаза, финансираме бизнеса със собствени средства, както на основателите, така и на нашите партньори институционални инвеститори – Eleven, Sofia Ventures и още два семейни инвестиционни фонда.

Растеж

Цялата филосовия на дълголетието набира популярност. Хората се обръщат към практики и аспекти от начина на живот, които могат да се случват в медицински заведения, хотели, ритрийти, както и в дома. Пазарът е гигантски. Някои анализатори смятат, че дълголетието може да се превърне в най-големия икономически отрасъл. Що се отнася до нашата целева група, тя се увеличава с дни. Когато започвахме, смятахме, че тази клиентска група са хората от 40 до 60 г., които имат осъзнато отношение към здравето и начина си на живот. Но интересът започва още от средата на 20-те години.

Предизвикателства

Най-голямото предизвикателсто са хората, човешкият фактор. И това, че индустрията е нова. Много от практиките, за които се говори, са тествани само в лабораторни условия. Транслирането на научните иновации в реална медицинска практика ще е голямо предизвикателство.

Поради влошаващата се демография Европа е много привлекателен пазар за икономиката на дълголетието. Южната част на Европа е тази, където има хилядолетни практики и примери за дълголетие. Затова тя е в нашия фокус и предстои откриване на три клиники до края на годината, въвеждане на нови медицински практики за тази част на света, утвърждаването му като световен доставчик в областта на дълголетието.

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.