Икономиката на България ще загуби от ситуацията в Турция
Скоро валутните резерви на Турция няма да са достатъчни и затова е необходима помощ отвън
Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг:
© ECONOMIC.BG / Елана трейдинг
~ 3 мин.
Георги Желязков - Г-н Цачев, турската лира е в режим на свободно падане вече една седмица. Докога ще продължи този процес, според Вас, и има ли какво реално да направи турската държава, за да спре процеса?
- Много е трудно да се спре един такъв процес на паническо обръщане на валутата в отворена икономика като Турция. Страната е с над 470 млрд. долара външен дълг и негативно салдо по текущата сметка. Централната банка все още има резерви и държавата е със сравнително нисък дълг. Частният сектор, големите компании и банките са тези, които дължат много пари в чужда валута, и от тях идва този силен спад на валутата, който не може да се овладее от централната банка.
Скоро валутните резерви на Турция няма да са достатъчни и затова е необходима помощ отвън. Всъщност това е ролята на МВФ - да осигури гаранции за платежоспособността на държава с проблеми, не само финансиране за стабилен валутен курс.
- Ще мине ли държавата без намесата на международни институции и по-специално на Международния валутен фонд?
- Въпросът е дали Турция ще поиска помощ от МВФ и дали ще я получи достатъчно навреме, за да върне доверието в лирата. Защото и този процес ще зависи от политически фактори. Ако МВФ не изпълни основното си задължение и кризата се развие, най-вероятно ще видим нова институция, която постепенно ще измести Фонда и зад която ще стои Китай.
- Ердоган обвинява „външни сили“ за проблемите на турската икономика. Но наистина ли има „световен заговор“ срещу страната или факторите са изцяло вътрешни? Кои са основните причини, които карат инвеститорите да се оттеглят от турската лира?
- Турската икономика е много голяма и много отворена. Има 31 млрд. долара внос и износ през юни, което изисква стабилен валутен курс, за да се осъществят трансакциите без загуби за двете търгуващи страни. Обезценката на валутата се ускори и поради спекулативни капитали, но причината за това не е от вчера.
Турският президент призова хората да вадят валутата и златото от дюшеците и да ги обръщат в лири. Това би ли помогнало на местната валута и, според вас, гражданите ще послушат ли своя лидер?
Такова обръщение може само да влоши нещата, както се случи след изявлението, което Ердоган направи в петък. Той не успя да убеди никой, че има план как да спре паниката.
- Централната банка на Турция обяви, че ще осигури достатъчно ликвидност на търговските банки. Какъв ефект върху лирата и икономиката като цяло очаквате от това действие?
- Обезценката на лирата на практика „изгаря“ капиталовата адекватност на турските банки. Те имат нужда не само от ликвидност, но и от капитал, за да са платежоспособни. Така стана и с гръцките банки, когато отчетоха загуби от гръцкия дълг и започна голямото изтегляне на депозити от тях. Турската централна банка осигурява само ликвидност, но не и капитал. Това може да забави кризата с банките, но не и да я спре. Печатането на пари също не осигурява стабилност на валутата в дългосрочен план. Опасността от хиперинфлация е напълно реална.
- Как поевтиняването на валутата ще се отрази върху инфлацията в страната, която миналия месец надхвърли 15%?
- Инфлацията ще скочи много. Турция внася петрол и газ в чужда валута и поскъпването им ще трябва да се отрази в цените на горивата.
- Въпреки негативите за турската икономика заради срива на лирата, виждате ли възможност туристите или бизнесът от България да извлекат някакви ползи от ситуацията?
- Износът на България за Турция вече падна доста през първата половина на годината. Такава обезценка като през август ще свали още повече експорта ни, защото България снабдява Турция с много материали и суровини, върху които ще има изключителни негативи от курса. Туризмът също губи от обезценката, защото Турция стана много по-конкурентна дестинация и това вече се отчете през лятото. Разбира се, хиперинфлация в Турция може да срине качеството на услугите, но този летен сезон вече премина.
- Има ли възможност българската икономика да понесе негативи заради случващото се в югоизточната ни съседка?
- Всъщност нашата икономика ще отчете само негативи. Турция беше пазар за 1.7 млрд. евро през първата половина на 2018 г., което е спад с 18% на годишна база. Преките чуждестранни инвестиции у нас от Турция бяха над 800 млн. евро през миналата година. И двата показателя ще паднат до края на 2018 г., като една финансова криза в Турция ще бъде много неприятна за икономиката ни.
- Много е трудно да се спре един такъв процес на паническо обръщане на валутата в отворена икономика като Турция. Страната е с над 470 млрд. долара външен дълг и негативно салдо по текущата сметка. Централната банка все още има резерви и държавата е със сравнително нисък дълг. Частният сектор, големите компании и банките са тези, които дължат много пари в чужда валута, и от тях идва този силен спад на валутата, който не може да се овладее от централната банка.
Скоро валутните резерви на Турция няма да са достатъчни и затова е необходима помощ отвън. Всъщност това е ролята на МВФ - да осигури гаранции за платежоспособността на държава с проблеми, не само финансиране за стабилен валутен курс.
- Ще мине ли държавата без намесата на международни институции и по-специално на Международния валутен фонд?
- Въпросът е дали Турция ще поиска помощ от МВФ и дали ще я получи достатъчно навреме, за да върне доверието в лирата. Защото и този процес ще зависи от политически фактори. Ако МВФ не изпълни основното си задължение и кризата се развие, най-вероятно ще видим нова институция, която постепенно ще измести Фонда и зад която ще стои Китай.
- Ердоган обвинява „външни сили“ за проблемите на турската икономика. Но наистина ли има „световен заговор“ срещу страната или факторите са изцяло вътрешни? Кои са основните причини, които карат инвеститорите да се оттеглят от турската лира?
- Турската икономика е много голяма и много отворена. Има 31 млрд. долара внос и износ през юни, което изисква стабилен валутен курс, за да се осъществят трансакциите без загуби за двете търгуващи страни. Обезценката на валутата се ускори и поради спекулативни капитали, но причината за това не е от вчера.
Турският президент призова хората да вадят валутата и златото от дюшеците и да ги обръщат в лири. Това би ли помогнало на местната валута и, според вас, гражданите ще послушат ли своя лидер?
Такова обръщение може само да влоши нещата, както се случи след изявлението, което Ердоган направи в петък. Той не успя да убеди никой, че има план как да спре паниката.
- Централната банка на Турция обяви, че ще осигури достатъчно ликвидност на търговските банки. Какъв ефект върху лирата и икономиката като цяло очаквате от това действие?
- Обезценката на лирата на практика „изгаря“ капиталовата адекватност на турските банки. Те имат нужда не само от ликвидност, но и от капитал, за да са платежоспособни. Така стана и с гръцките банки, когато отчетоха загуби от гръцкия дълг и започна голямото изтегляне на депозити от тях. Турската централна банка осигурява само ликвидност, но не и капитал. Това може да забави кризата с банките, но не и да я спре. Печатането на пари също не осигурява стабилност на валутата в дългосрочен план. Опасността от хиперинфлация е напълно реална.
- Как поевтиняването на валутата ще се отрази върху инфлацията в страната, която миналия месец надхвърли 15%?
- Инфлацията ще скочи много. Турция внася петрол и газ в чужда валута и поскъпването им ще трябва да се отрази в цените на горивата.
- Въпреки негативите за турската икономика заради срива на лирата, виждате ли възможност туристите или бизнесът от България да извлекат някакви ползи от ситуацията?
- Износът на България за Турция вече падна доста през първата половина на годината. Такава обезценка като през август ще свали още повече експорта ни, защото България снабдява Турция с много материали и суровини, върху които ще има изключителни негативи от курса. Туризмът също губи от обезценката, защото Турция стана много по-конкурентна дестинация и това вече се отчете през лятото. Разбира се, хиперинфлация в Турция може да срине качеството на услугите, но този летен сезон вече премина.
- Има ли възможност българската икономика да понесе негативи заради случващото се в югоизточната ни съседка?
- Всъщност нашата икономика ще отчете само негативи. Турция беше пазар за 1.7 млрд. евро през първата половина на 2018 г., което е спад с 18% на годишна база. Преките чуждестранни инвестиции у нас от Турция бяха над 800 млн. евро през миналата година. И двата показателя ще паднат до края на 2018 г., като една финансова криза в Турция ще бъде много неприятна за икономиката ни.
