Има ли кой да работи в България?

Само след 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват поне 400 хил. души. И тъй като българите продължават да емигрират, а работещите в страната чужденци са твърде малко, изгледите за бъдещето не са никак розови.

Болници без медицински сестри, училища без учители, автомобилни заводи без механици: след няколко години България може да изглежда именно така. Причината: през последните десетилетия стотици хиляди българи избраха да живеят и работят в чужбина. Малко от тях се връщат, а работещите в страната чужденци се броят едва ли не на пръсти.

Според БАН, само след около 5 до 10 години на България ще й липсват поне 400 хил. квалифицирани кадри. Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) дава пример с един от най-бързо развиващите се сектори в страната – производството на компоненти за автомобили. „През следващите 2-3 години този бранш ще има нужда от около 25 хил. ниско и средно квалифицирани кадри“, казва Томов.

Той изрежда още проблемни сфери: „Потребността от софтуерни инженери нараства – в този бранш ще са необходими 30 хил. специалисти. 20 хил. квалифицирани кадри с добра езикова култура ще са нужни на аутсорсинг сектора (кол центрове, инфомационни и бизнес услуги). А 5000 работници ще са необходими в земеделието. През следващите 5-7 години на България ще й трябват и около 10 хил. учители – поради застаряването на кадрите. Към момента в образователните центрове липсват около 2000 учители“, посочва експертът от БСК.

Който замине да учи в чужбина...

Томов, който е специалист по управление на човешки ресурси, подчертава, че всяка година работната сила в България намалява с около 35 хил. души. „Естественият прираст на населението е намалял за 14 години с около 6%. Отделно годишно около 27 хил. младежи напускат страната“, добавя той.

В много от случаите младите българи „бягат“ от родния трудов пазар непосредствено след завършване на средното си образование. През миналата година 17% от абитуриентите са заминали да следват в чужбина. И тъй като едва към 2030 г. българските заплати ще възлизат на 50% от нивото на европейските, много от тези младежи по всяка вероятност няма да се върнат да работят в България – подобно на десетки хиляди други, завършили висше образование в Германия, Франция, САЩ, Великобритания и предпочели да се установят някъде на запад. Според данни на БСК в България се връщат едва около 2-3% от завършилите висше образование в чужбина.

„Скоро България ще трябва да внася работна ръка от чужбина, защото в много професии липсват кадри“, обяви през юни проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН. Откъде обаче ще дойдат тези кадри и каква е актуалната ситуация в България?

Колко чужденци работят в България?

Според Министерството на труда и социалната политика, през 2014 г. в България са били регистрирани едва около 30 хил. чуждестранни работници. От тях малко над 23 хил. са граждани на трети страни. Останалите са от ЕС, Швейцария и от страни-членки на Европейското икономическо пространство. На фона на ниските заплати в редица сектори тези цифри не са никак изненадващи.

Преди време различни български медии цитираха зам.-председателя на Народното събрание Иван Иванов, според когото „обезлюдени села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци“. По този начин с подходяща интеграционна политика можело отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар. Малко по-късно Иванов отрече да е изричал подобни думи.

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев, подобни идеи са всъщност много смислени. „Не слушайте расистите-националисти. Ние няма да започнем да раждаме по 3-4 деца, няма да дойдат бесарабските българи, няма да се върнат емигрантите ни от чужбина. Да разчитаме те да ни оправят демографията е все едно в Обединеното кралство да чакат австралийци“, казва проф. Дичев.

„Можем да направим това, което правят много други страни, като например Америка, Англия, Франция и Русия. Да, Русия е една от най-мигрантските страни. Но можем и нищо да не правим и тихо да угаснем като нация“, предлага той.

Бежанците и трудовият пазар

Според проф. Дичев, България би могла да избира кой да идва в страната. „Но едно е ясно: тези, които ще дойдат, няма да са като нас. И затова трябва да сме готови да се борим срещу ксенофобията“, казва Дичев. „Аз не съм демограф, моята грижа е публичният дебат. А в момента той е сюрреалистичен. Из медиите шестват невежи и агресивни хора, които залъгват бабите, че внуците им ще се върнат. А това няма да се случи. И най-много ме притеснява, че нищо не правим – само се опияняваме от расистки приказки“, допълва той.

Според данни на „Бюрото по труда“, през 2015 г. посреднически услуги за търсене на работа са ползвали едва 61 бежанци, получили убежище в България. Само 11 от тях са намерили работа, а 10 са включени в обучения. През същата година над 4000 души са получили бежански статут. Вероятно обаче много от тях са напуснали страната. До месец юни т.г. в „Бюрото по труда“ като търсещи работа са били регистрирани 13 бежанци. А 50 други са започнали работа по специална програма на Министерството на труда.

Проблемът с образованието

На фона на всички изредени дотук цифри и факти, изгледите за бъдещето не са никак розови. Но това не се дължи единствено на демографското развитие и на емиграцията. Вина има и образованието. Според Министерството на труда, в близо половината от случаите фирмите, наели служители непосредствено след като са завършили висше образование, се оплакват от недостиг на знания и умения.

Томчо Томов от БСК изброява и други проблеми: „В България 60% от завършилите студенти работят на позиции, изискващи средно образование. Това се дължи отчасти на пренасищането в областта на икономическите и хуманитарните направления. Същевременно средното професионално образование е в упадък. Там качеството е ниско, децата излизат без практически умения, а квалификацията на преподавателите често е остаряла“, казва експертът.

Той посочва още един съществен проблем: огромен брой млади хора отпадат твърде рано от образователната система. „Около 700 хил. души в работоспособна възраст нямат средно образование“, отбелязва Томов.

През последните години се наблюдава и друга тревожна тенденция: към 400 хил. млади българи попадат в категорията на т.нар. „нищонеправещи“. Защото нито учат, нито работят.