Има ли спасение за имиджа на българския туризъм?

Имиджът на българския туризъм никак не е добър. Качеството на услугата остава далеч от това, което дори съседните държави предлагат, а „протестът“ на българите срещу това може да се види по границите с Гърция и Турция, където стотици хиляди коли са готови да прекарват часове в чакане, но да не са на Българското Черноморие. Чужденците също не намират страната ни за много привлекателна, а това е видно от данните на НСИ, които още не могат да достигнат нивата от 2019 г.

Сектор „Туризъм“ се сблъска и с различни непредвидени ситуации през последните няколко летни сезона. От тежки наводнения през съмнения за радиоактивна вода до тонове водорасли, които блокираха достъпа до водата на много плажове, а и създадоха още куп неприятности, като ужасна миризма и отлив на част от плажуващите.

Но какво и кой може да направи, за да се решат проблемите на бранша – някои от които трупани с десетилетия? Може ли наистина българският туристически продукт да стане устойчив и конкурентен на пазара в региона?

Засега това изглежда невероятно, но добрата новина е, че институциите все пак започнаха разговор в посока търсене на решения. Привидно началото беше сложено по време на конференция за стратегиите за устойчиво развитие и управление на концесионираните и наети морски плажове в България. Форумът е организиран от Министерството на туризма и в него участват ресорни по темата министри.

От думите на служебния министър на регионалното развитие Виолета Коритарова, както и на служебния министър на туризма Евтим Милошев стана ясно, че наредбата, свързана с промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, регламентираща достъпа до плажовете и морската вода на хора с увреждания, е в последен стадий на съгласуване с Националния съвет на хората с увреждания.

Коритарова информира, че в наредбата са определени съответните технически изисквания и целта е на определени плажове за следващия туристически сезон концесионерите и наемателите да изградят необходимите съоръжения, осигуряващи достъпа на хора с увреждания.

Милошев пък посочи, че ресорното министерство ще определи плажовете, които са годни, според закона, за предоставянето на такъв тип достъпност. Той уточни, че не всички плажове ще бъдат обект на достъпна среда. Определянето им ще е съобразено с интензитета на туристическия продукт върху тях, природните дадености и подходящите условия за предоставяне на достъпност за хората с увреждания, както и входящата инфраструктура - пътища, паркинги.

Припомняме, че в края на април депутатите от 50-ия парламент приеха окончателно промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, касаещи достъпността на хората с увреждания до българските плажове. За да започнат да действат новите правила, се чакаше въпросната наредба, която трябва да влезе в сила на 1 януари 2025 г.

Основните проблеми на българския туризъм

По време на днешната конференция бяха засегнати теми като това кой е отговорен за почистването на тоновете водорасли, които се появиха по морското крайбрежие това лято. Проблемът с оголването на тръбите за отвеждане на дъждовната вода, също бяха дискутирани. Според взелите участие в дискусиите представители на служебния кабинет и бизнеса, в лицето на концесионерите на морските плажове – голяма част от паниката, която се е появила в обществото през изминалите два летни сезона е била заради дезинформация от страна на някои медии в страната.

По темата за чистотата на плажовете и на водата министър Коритарова отбеляза, че по ресорна оперативна програма за периода 2007 – 2013 г. 1000 км е подменената и рехабилитирана ВиК мрежа, изградени са 1035 км канализационна мрежа, а в периода 2014 - 2020 г. са изградени 1800 км водоснабдителна мрежа.

Продължаваме и в настоящия период по програмата да работим в тази посока, както и със средства по Плана за възстановяване и устойчивост“, посочи министърът.

Тя посочи и като проблем неправилното заустване на дъждовните води на плажовете, като каза, че за целта е необходимо към мрежата да бъдат изградени резервоари, които да поемат големите количества валежи.

Административен хаос

Сред останалите теми, свързани с устойчивото развитие на българския туризъм, министър Милошев открои изграждането на предпазни валове по плажовете през зимния сезон.

Това е нормална практика в чужбина, но в България тази дейност изпада в противоречие с нормативни разпоредби, като се определя като незаконна дейност. Въпросът с изхвърлените от морето водорасли също среща нормативен проблем, защото няма законова възможност за депонирането им в депата, защото са биологичен отпадък“, казва Милошев.

В дискусиите участие взе и служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. По темата с почистването на водораслите той каза, че те се водят биологичен отпадък и подлежат на компостиране и във всяко общинско депо, където има такава инсталация, би било редно този отпадък да се приема.

По темата за защитните пясъчни валове на плажовете министърът напомни, че проблем при изграждането им има само в защитените зони и предложи концесионерите и наемателите да дадат обосновани предложения за корекция на заповедите за зоните във връзка с разрешените дейности там.

Министър Милошев засегна и темата с водното спасяване и напомни, че отложената наредба за водноспасителната дейност от април тази година вече е действаща и ще е актуална за този летен сезон.

Той отбеляза, че наредбата не прави разлика между интензитета на различните плажове и е задължителна както за най-пустите, така и за най-посещаваните, което, по думите му, не отговаря в пълна степен на нуждите на бранша и туристическия продукт.