Има решение за поскъпването на строителните материали
Зелената сделка залага високи цели пред строителния бранш, които могат да бъдат постигнати чрез кръговата икономика

© ECONOMIC.BG / Screenshot/ YouTube
Амбицията на Европейския съюз за зелен преход ще обхване и строителния сектор, който в момента се опитва да се справи с безпрецедентно нарасналите цени на строителните материали. Въпросът, пред който бизнесът се изправя, е как може всъщност да превърне предизвикателството във възможност. А отговорът се крие в кръговата икономика. Това стана ясно по време на дискусия на тема „(Re)Constructing Europe: What Challenges Are Member States Facing?“, организирана от Euroactiv с подкрепата на Представителството на „Главболгарстрой Холдинг“ АД в Брюксел.
Зеленият преход е вплетен в няколко директиви на ЕС, които задават параметрите и крайните срокове. Най-предизвикателен за сектора е механизмът за регулиране на въглеродните граници (CBAM), който е част от пакета Fit for 55. Заложените цели в пакета са намаляване на вредните емисии с 55% до 2030 г.
Как пакетът ще повлияе на строителния сектор в Европа?
Според документа до 2030 г. сградният фонд на ЕС трябва да е постигнал заложените цели. До тази година всички новопостроени сгради трябва да са въглеродно неутрални и енергийно ефективни. Старите сгради пък трябва да бъдат реновирани, така че сертификатът за енергийна ефективност да бъде подобрен от степен G до F. Срокът за реновиране на нежилищните сгради е 2027 г., а този за жилищните – 2030 г.
Около 35 млн. сгради трябва да бъдат реновирани до 2030 г. Това от своя страна ще отвори възможност за по-голяма заетост в сектора“, коментира Цветелина Пенкова, евродепутат и член на Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и Комисия по регионално развитие (REGI).
Тя подчерта, че усилията ще бъдат насочени първо към най-ниско ефективните сгради, така че да бъде постигнат баланс със сградите, които имат по-добри показатели. Ако страните изпълнят целите, сметките за ток на живущите ще паднат.
С откриването на повече работни места обаче компаниите ще бъдат изправени пред проблем с експертизата на кадрите. Изпълнителният директор на Европейската федерация на строителната промишленост (FIEC) Доменико Кампогранде подчерта, че бизнесът трябва да използва тази възможност, не само за да привлече млади хора, но и да въвлече в обучителен процес вече заетите в сектора.
Компаниите трудно намират квалифицирани кадри, а без тях бизнесът няма да може да отговори на промяната в средата“, посочи Кампогранде по време на дискусията.
Генералният мениджър и член на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“ АД Калин Пешов подчерта, че чрез „Зелената сделка“ бизнесът има за цел да защити природата, но и да я съхрани за следващи поколения.
Строителният сектор изгражда красиви домове, изгражда пътищата по който хората отиват на работа, но трябва да си признаем, че сме отговорни и за замърсяването“, посочи Пешов.
Според него това може да се промени, благодарение на кръговата икономика и повторното използване на строителните материали, които остават след строителството като „отпадък“.
В отговор на въпрос на Economic.bg относно ценовото отражение на заложените цели върху крайните продукти в строителния сектор, Гонзало Санчез от Европейско бюро за околна среда посочи, че трябва да се погледне голямата картина. Поскъпването на строителните материали в момента е провокирано не само от пандемията, но и от нейните ефекти – затрудненията във веригата на доставки.
Не трябва да се фокусираме само върху цените, а да видим цялата картина. Бизнесът трябва да се промени“, коментира Санчез.
Думите му бяха подкрепени и от Кампогранде, който даде пример със завод за цимент в Швейцария, който осигурява голям процент от цимента, нужен на строителните компании. Заводът обаче трябва да бъде затворен. Това от своя страна показва, че цялата екосистема в строителството е силно зависима от производители на материали. Коригирането на границата на въглеродните емисии цели да направи достатъчно конкурентноспособни европейските производители. Първоначално механизмът ще се прилага само при производството на желязо и стомана, цимент, торове, алуминий.
ЕС трябва да свърже всички точки от мрежата в сектора, за да може бизнесът да е конкурентноспособен, но и независим от доставчици като Китай. Дори проектантите трябва да започнат да влагат в проектите си повече „зелени“ инструменти.
Cпopeд Kaлин Πeшoв oт „Глaвбoлгapcтpoй Холдинг“ AД peциĸлиpaнeтo нa ocтaтъчнитe пpoдyĸти oт cтpoитeлcтвoтo e изключително трудна задача в Бългapия, зaщoтo oбщecтвeнocттa нe иcĸa пpeдпpиятия близo дo гpaдoвeтe. Toвa oт cвoя cтpaнa зacтpaшaвa цялaтa „зeлeнa“ идeя.
Плановете за възстановяване на страните могат да дадат допълнителен тласък на "Зелената сделка" и да им подпомогнат в прехода, посочи Пенкова. Именно заради това специално заложено условие от ЕК е 30 на сто от проектите да са "зелени".
Страните може да получат средства за тази цел от Плановете за възстановяване и устойчивост. Въпрос на стратегия е правителствата да заложат подходящи проекти", обясни Пенкова.
Индексацията на цените в България
На въпрос на Economic.bg относно индексацията на цените при инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства, която бизнесът в България поиска, Пешов посочи, че това искане не е прищявка, а реална нужда. Той напомни защо индексацията е толкова важна. В новата реалност с високите цени на материалите високите сметки за ток, цените на горивата също засягат сектора, защото повечето строителни машини са задвижвани с дизел. Така се получава голяма финансова „дупка“, която трябва да бъде запълнена.
Πpeгoвopитe c peгиoнaлнoтo миниcтepcтвo въpвят бaвнo, ако се разглежда всеки един договор поотделно ще отнеме много време и ресурс. Aĸo пpocтo зaлoжим няĸaĸви проценти плоска индексация, нямa дa e чecтнo. Haдявaмe ce дa ускорим вземането на решения, зaщoтo вpeмeтo тeчe“, ĸoмeнтиpa Πeшoв.
Според него средствата са от изключително значение, за да може обектите да бъдат построени качество. Бизнесът се надява, че ще срещне разбиране по темата от страна на регионалното министерство.
Материалът е изготвен в партньорство с „Главболгарстрой Холдинг“ АД.