ИМП: 43-то НС е най-слабо представителното за обществените настроения

Това показва встъпителния доклад на Институтът за модерна политика

ИМП: 43-то НС е най-слабо представителното за обществените настроения
216 ~ 3 мин. четене

Институтът за модерна политика (ИМП) внесе в Народното събрание своя встъпителен доклад "За състоянието на парламентарното управление" и стартира нова форма на граждански контрол върху депутатите, като част от европейска инициатива "Parliament Watch" - "Питай депутатите".

Във внесения днес доклад се обобщават оценките, проблемните зони и негативните тенденции, очертани в докладите за предишни състави на НС и се правят конкретни препоръки за преодоляването им. ИМП прави системен мониторинг на парламента и законодателството от 2009 г. - за 4-годишния мандат на 41-то Народно събрание ИМП е оповестил 9 редовни доклада и 1 специален. За 1-годишния мандат на 42-то Народно събрание - 1 редовен и 1 специален доклад, предаде БГНЕС.

ИМП извежда две основни характеристики на 43-то НС, които ще оказват влияние върху неговата текуща работа. Първо, историческото дъно, което достигна избирателната активност на последните избори – 48,66% гласували, обозначава този парламент като най-слабо представителния за обществените настроения, независимо от големия брой партии и коалиции, които преодоляха 4-процентната бариера. Второ, мозаечна структура на парламентарната конфигурация – раздробеност на две нива: 8 субекта, част от които на свой ред вътрешно нехомогенни и неустойчиви.

Четирите основни опасности пред 43-то НС са:

Засилване на лобистките практики и корпоративното влияние върху законодателството. Тази опасност се създава от мозаечния характер на парламента, в който участват и неустойчиви, вътрешно раздробени политически субекти, създава такава опасност от прокарване на частни интереси в ущърб на широкия обществен интерес.

Хронична политическа нестабилност. Тази опасност произтича от липсата на ясно изразено политическо мнозинство, мозаечната структура на парламента и правителствената коалиция, основана на сложен пакет от двустранни договорки и програмни споразумения, създават условия за хронична политическа нестабилност, която ще проличи най-вече в ключови дебати и гласувания – за бюджета, за данъците, за националната сигурност, съдебната реформа и пр.

Изолация на значителни групи в обществото от законодателния процес. Тази опасност се обуславя от недостатъчната представителност на 43-то НС и би довела негативни последствия като нарастване на социалното напрежение и засилване на алиенацията на гражданите от политическата система. Новоизбраният парламент, подобно на предходния, ще ходи по живите въглени на общественото недоволство. С оглед на това, следва да се възприеме интегративен подход в отношенията с разнородните граждански организации и да създадат ефективни механизми и среда за диалог и отчитане на мнението на компетентните граждански организации.

Задълбочаване на правозащитния дефицит в законодателството. Досега в нашия парламент липсва механизъм за преценка на съответствието на разглежданите законопроекти с правозащитните стандарти, установени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и практиката на Съда в Страсбург.

За преодоляване на тези опасности, ИМП прави серия от конкретни препоръки, сред които:

Да се въведе регламент за разкриване на информация за организации и лица, които лобират за промени в законодателството; Публичен регистър на гласуванията на депутатите; Публични изслушвания на кандидатите за висши държавни органи, избирани от НС, в духа на предложенията, внесени от ИМП още през 2011 г.; Да се възстанови в реформиран вид консултативния съвет по законодателството в НС; Да се приеме допълнение в Закона за устройството на държавния бюджет за радикална прозрачност на бюджетните разходи; Да се запази и доразвие парламентарната процедура за взаимодействие с граждански организации и движения; Да се въведе задължение за МС да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки; Да се засили ролята в законодателния процес на постоянната комисия, в чийто ресор са правата на човека; Годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация да бъдат обсъждани в комисията по правата на човека под формата на публично изслушване.

Освен стартираната от ИМП инициатива за разширяване на гражданския контрол върху депутатите чрез специална онлайн-платформа "Питай депутатите", институтът ще осъществи серия от срещи с парламентарните групи и ръководството на НС с цел ангажиране на възможно по-широк кръг депутати за участие в тази форма на граждански контрол върху Народно събрание.


Изберете компанията, осигуряваща най-добър "Старт в кариерата"

Подкрепи Economic.bg