Инфлацията в еврозоната достига нов рекорд и усложнява работата на ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната достигна нов рекорден връх през август от 9.1%, показват експресните данни на европейската статистическа служба Евростат. Движени от скъпия газ и опустошителната суша, потребителските цени скочиха повече от очакваното през най-активния летен месец и предвещават двуцифрени стойности в скоро бъдеще. За сравнение, инфлацията месец по-рано бе 8.9%.

Необузданата инфлация пък най-вероятно ще доведе до поредица от големи увеличения на лихвените проценти дори при болезнена рецесия. Съвпадението на високи цени и нисък растеж, често наричано стагфлация, оставя на Европейската централна банка само избор, който ще увеличи болката за 340-те милиона души в еврозоната.

Стимулите за Блока само ще подхранят още повече инфлацията и в крайна сметка ще навредят на доверието в банката, заплашвайки самите основи на нейния мандат за борба с инфлацията. В крайна сметка политиците ще изберат борбата с инфлацията и лихвите вероятно ще се повишават на всяка оставаща среща тази година, увеличавайки разходите за заеми за правителства, фирми и домакинства, прогнозира Reuters.

Данните за инфлацията от сряда дори ще засилят аргументите за свръхголямо повишаване на лихвения процент на ЕЦБ от 75 базисни пункта следващата седмица.

Процентът на инфлация вероятно ще скочи нагоре през септември“, каза икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл. „Следователно, натискът върху ЕЦБ да продължи да повишава значително лихвените проценти вероятно ще остане висок.“

Докато покачването на цените на храните и енергията не беше изненадващо, скокът в разходите за услуги и 5% инфлация за неенергийните промишлени стоки очевидно ще разтревожат политиците на ЕЦБ.

Те също така ще се тревожат за постоянното покачване на базовите цени, което показва, че високите разходи сега се разпространяват в цялата икономика чрез т. нар. вторични ефекти.

Сега очакваме ЕЦБ да повиши със 75 базисни пункта следващата седмица, дори ако новите прогнози за растеж се доближават до низходящия сценарий“, каза Nordea в бележка.

Рецесия?

Избягването на спад изглежда все по-трудно, тъй като икономическите настроения са все по-минорни. Високите разходи за енергия ще принудят домакинствата да насочват разходите си към сметката си за отопление, оставяйки по-малко за други артикули, особено услуги.

Индустрията също ще бъде силно засегната, като енергоемките сектори вероятно ще ограничат производството. От своя страна това ще създаде затруднения в предлагането, което ще подхрани инфлацията.

По-високата инфлация ще натежи допълнително върху търсенето, забавяйки растежа и тласкайки еврозоната към рецесия тази зима“, смята Рикардо Марчели Фабиани от Oxford Economics.

Таванът на цените на енергията, обмислян от ЕС, може да помогне на ЕЦБ, но инфлацията вече е болезнено висока и е такава от известно време, така че политиците няма да си позволят лукса да избягат от бурята.

Пазарът на труда е друго безпокойство, което допринася за увеличаването на лихвите и позволява на рецесията да се задържи. Тъй като заетостта вече е рекордно висока, недостигът на работна ръка е все по-болезнен и е само въпрос на време заплатите да започнат да растат, поставяйки началото на трудна за прекъсване спирала между заплати и цени.