Инфлацията в еврозоната спадна под целта на ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната спадна под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) миналия месец, благодарение на неочаквано ниските разходи за услуги. Това подкрепя очакванията за по-нататъшно облекчаване на паричната политика, въпреки че напрежението в световната търговия подхранва дългосрочен ценови натиск.

Потребителските цени в 20-те страни от еврозоната отбелязаха забавяне до 1.9% през май от 2.2% през предходния месец. Този спад е под очакваните 2.0% и се дължи на понижението на цените на енергията и рязкото забавяне на инфлацията в сектора на услугите.

Основна инфлация и бъдещи действия на ЕЦБ

По-внимателно следената основна инфлация (без променливите цени на горивата и хранителните продукти) се понижи до 2.3% от 2.7%. Това е резултат от забавянето на ръста на цените на услугите до 3.2% от 4.0%, според данни на Евростат.

ЕЦБ вече е намалила лихвените проценти седем пъти от юни миналата година насам. Очаква се почти сигурно ново намаление в четвъртък, предвид фактори като слабия ръст на заплатите, понижението на цените на енергията, силното евро и вялия икономически растеж.

„Предвид ясната дефлационна перспектива, особено за услугите, понижението на лихвите от ЕЦБ в четвъртък изглежда сигурно, а по-нататъшно облекчаване следва да последва по-късно през годината“, коментира Рикардо Марчели Фабиани от Oxford Economics, цитиран от Reuters.

Ценовият натиск е толкова слаб, че някои икономисти дори прогнозират инфлацията да остане под целта от 2% на ЕЦБ през тази година.

Дилемата на ЕЦБ

Настоящата ситуация поставя ЕЦБ пред дилема, тъй като краткосрочните и дългосрочните перспективи за цените се различават значително. В по-далечна перспектива инфлацията може да бъде подложена на повишаващ натиск от редица фактори.

Ето защо инвеститорите смятат, че ЕЦБ ще направи пауза в понижаването на лихвите след облекчаването до 2% през юни и ще предприеме само още едно понижение през тази година, вероятно през есента. Инвеститорите обаче виждат и около 30% вероятност за още едно понижение след това, което би довело депозитната лихва до 1.5%.

Понастоящем лихвените проценти са твърдо в „неутрална“ територия, което означава, че нито забавят, нито стимулират икономическия растеж. Това е аргумент за някои анализатори да изчакат и да видят как непредсказуемата търговска политика на САЩ ще се отрази на растежа и цените.

Геополитически напрежения и дългосрочен ценови натиск

Политическите „ястреби“ също предупредиха, че инфлацията може скоро да се повиши отново, предвид необичайно високите геополитически напрежения. Очаква се търговската война, увеличените мита, деглобализацията и пренареждането на корпоративните вериги за създаване на стойност да доведат до повишение на цените.

Продължаващият спад на населението в трудоспособна възраст и инвестициите, свързани с отбраната и климатичните промени, също могат да увеличат ценовия натиск.

Как тези противоположни тенденции ще се отразят на политиката на ЕЦБ засега не е ясно. Обикновено централната банка не обръща внимание на краткосрочната ценова волатилност, тъй като целта ѝ е инфлацията в средносрочен план, което е широко дефинирана концепция, обикновено означаваща период от една до две години. Въпреки това политиците може да бъдат принудени да се намесят, ако сметнат, че спадът в цените води до понижаване или отдалечаване от дългосрочните инфлационни очаквания.