Три лота, един фаворит: Къде ще се насочат частните жп превозвачи?

Железопътният транспорт в България е на прага на историческа промяна, която, на теория, трябва да донесе повече конкуренция, но и предизвикателства. Тази промяна започва с публикувания за обществено обсъждане Проект на условия и ред за възлагане на обществени превозни услуги с железопътен транспорт. С него Министерството на транспорта финализира подготовката за мащабна обществена поръчка за пътнически жп превози, чийто старт се очаква в края на юли. От края на 2026 г. се предвижда да започне реалният превоз на пътници от частните оператори.

Безспорно в документацията, публикувана от ресорното ведомство, акцентът пада върху новото разпределение на маршрутите в три регионални лота, амбициозни срокове и очакваните печалби.

Три регионални титана, един явен фаворит

Първоначалните планове, обявени от бившия транспортен министър Красимира Стоянова, за разпределение на линиите претърпяват съществени промени. Припомняме, че тя обяви, че линиите ще бъдат София – Пловдив – Бургас, линия София – Горна Оряховица – Варна и всички останали железопътни линии.

Сегашният транспортен министър Гроздан Караджов въвежда регионална структура, разделяйки страната на Западен, Северен и Южен лот. Тази промяна има за цел да стимулира конкуренцията и да подобри качеството на услугите.

Западният лот обаче безспорно изпъква като най-привлекателен и доходоносен. Той ще концентрира редица важни направления, към които вече частните компании обявиха интерес. Той ще включва:

• Експресните влакове (InterCity): най-бързите и обикновено най-печелившите линии;
• Международните влакове: добавящи престиж и висок потенциал за приходи;
• Нощните влакове: обслужващи най-дългите и стратегически важни направления;
• Значителна част от бързите (InterRegional) и регионалните влакове, особено в най-натоварените направления около София, Пловдив и големите градове на запад.

Ключови маршрути, като София – Пловдив – Бургас и София – Горна Оряховица – Варна, ще бъдат под шапката на Западния лот. Именно към тези линии частните компании, като пловдивската „Пимк Рейл Експрес“ и „Ивкони Експрес“, вече заявиха интерес. Те може да си поделят направленията, тъй като „Ивкони Експрес“ има идея да оперира през почивни и празнични дни.

Старозагорската „Рейлимпекс“ няма ясно определени намерения към линиите.

Разгледаните карти, които са част от документацията, категорично показват, че този лот включва най-печелившите и стратегически важни жп трасета в страната.

Северният лот ще включва железопътните линии в Северна България. Той ще обслужва предимно регионални маршрути, както и някои ключови междуградски линии, които са от съществено значение за свързаността в региона. Този лот ще осигури по-добра връзка между важни центрове като Варна, Русе и Горна Оряховица, както и по-малките градове в Северна България. Въпреки че не включва най-печелившите международни и експресни влакове, Северният лот е важен за икономическото и социално развитие на региона, осигурявайки достъпност и възможности за пътуване на местното население. Приложените карти за регионални и крайградски влакове показват мрежа, която свързва населените места в северната част на страната.

Южният лот покрива линиите в Южна България, включително регионални и крайградски услуги около Пловдив, Стара Загора и Хасково. Този регион е важен, тъй като обслужва динамично развиващи се градски агломерации и регионални центрове. Подобно на Северния лот, той е насочен основно към осигуряване на регионална мобилност и свързаност между по-малките градове и областни центрове. Макар да не генерира същите високи приходи като Западния лот, Южният лот е критичен за осигуряване на социалната функция на железопътния транспорт и достъпа до услуги за населението в южната част на страната. Картата на регионалните и крайградски влакове детайлизира тези връзки.

Финансови условия и печалби

От финансова гледна точка новите договори предвиждат „разумна печалба“ от максимум 5%, което, според Министерството, е стандартна практика за сектора. Цените могат да бъдат индексирани не по-често от веднъж на тримесечие, като базата е индексът за инфлацията.

Бившият транспортен министър Красимира Стоянова предвиждаше предстоящите договори да са 8-годишни, но вече е ясно, че те ще са с 12-годишен срок. Същевременно държавата ще предостави новозакупения подвижен състав, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, пропорционално между избраните превозвачи, което е друг ключов елемент в конкуренцията между операторите.

Състезанието за линиите ще бъде на база „най-ниска цена на влаккилометър“.

За да се осигури функционирането на новите оператори, държавата е предвидила възможност за ползване на съществуващата инфраструктура за поддръжка. Според документацията, възложителят ще предоставя възможност за ползване на ремонтни депа и бази за поддръжка, които са публична държавна собственост, на равноправен принцип между всички превозвачи, избрани в процедурата.

Това гарантира, че новите участници на пазара ще имат достъп до необходимите съоръжения за обслужване и ремонт на подвижния състав, без да се налага да изграждат собствени, скъпоструващи обекти.

Бъдещето на БДЖ-ПП

Предстоящите промени ще поставят държавния превозвач „БДЖ-Пътнически превози“ в неизбежната позиция да се адаптира бързо към новата конкурентна среда. Експерти и синдикати отдавна алармират, че за БДЖ-ПП вероятно ще останат по-малко доходоносните регионални и крайградски линии, особено предвид интереса на частните компании към печелившите линии.

Това може да влоши още повече финансовото състояние на дружеството, което вече страда от недостатъчен ресурс за обновяване и поддръжка. БДЖ-ПП ще трябва спешно да подобри качеството на своите услуги и да оптимизира дейността си, в противен случай рискува да загуби значителен пазарен дял за сметка на частните играчи.

Въпреки предизвикателствата, конкуренцията може да доведе до реални ползи за българските пътници – по-добри услуги, по-високо качество и повече опции за пътуване с влак.