Инфлацията в Eврозоната падна под 1%
Производството бележи най-рязкото свиване от почти 7 години
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Енея Георгиева
Инфлацията в Еврозоната неочаквано се забави през септември, давайки допълнителни причини за действие на Европейската централна банка (ЕЦБ), след като вече прие пакет от финансови стимули.
Цените на дребно са се повишили средно с 0.9% на годишна база, което не е и половината от целта за инфлацията, която си е поставила ЕЦБ (малко под 2%), и е под прогнозите на икономистите. Базовата инфлация, изключваща групите стоки с голяма волатилност като енергията, храните и тютюна, нарасна до 1%, надвишавайки основната инфлация за първи път от края на 2016 г.
Решението на ЕЦБ да намали лихвите, изпращайки ги още по-дълбоко под нулата, както и стартирането на новия кръг от количествени улеснения, което е едно от най-противоречивите практики в историята на институцията, беше предизвикано именно от опасения, че целите за инфлацията няма да бъдат изпълнени.
Производството е в задълбочаващ се спад, усеща се търговското напрежение, отслабналото глобално търсене и геополитическата несигурност. Новите индустриални поръчки отбелязаха най-рязкото свиване от почти 7 години, което сочи допълнително влошаване на производството, според отделен доклад на IHS Markit.
"Очаква се тази тенденция да продължи и през следващата година, а инфлацията да се понижи. ЕЦБ се притеснява, че настоящото забавяне може да изтласка базовата инфлация в грешна посока", допълват от Bloomberg.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който предложи пакета облекчения през септември, изтъкна в понеделник, че инфлационният натиск от нарасналото вътрешно търсене и подобряването на пазара на труда частично се компенсира от намаляването на производството и икономическия растеж.
Лейн, както и напускащият президент на ЕЦБ Марио Драги, подчертават, че политиците могат да направят повече, за да засилят инфлацията, като същевременно призовават правителствата да подкрепят усилията си чрез инвестиции. Възможно е ситуацията да се подобри при управлението на Кристин Лагард, която ще поеме поста на Драги през ноември.
Цените на дребно са се повишили средно с 0.9% на годишна база, което не е и половината от целта за инфлацията, която си е поставила ЕЦБ (малко под 2%), и е под прогнозите на икономистите. Базовата инфлация, изключваща групите стоки с голяма волатилност като енергията, храните и тютюна, нарасна до 1%, надвишавайки основната инфлация за първи път от края на 2016 г.
Решението на ЕЦБ да намали лихвите, изпращайки ги още по-дълбоко под нулата, както и стартирането на новия кръг от количествени улеснения, което е едно от най-противоречивите практики в историята на институцията, беше предизвикано именно от опасения, че целите за инфлацията няма да бъдат изпълнени.
Производството е в задълбочаващ се спад, усеща се търговското напрежение, отслабналото глобално търсене и геополитическата несигурност. Новите индустриални поръчки отбелязаха най-рязкото свиване от почти 7 години, което сочи допълнително влошаване на производството, според отделен доклад на IHS Markit.
"Очаква се тази тенденция да продължи и през следващата година, а инфлацията да се понижи. ЕЦБ се притеснява, че настоящото забавяне може да изтласка базовата инфлация в грешна посока", допълват от Bloomberg.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който предложи пакета облекчения през септември, изтъкна в понеделник, че инфлационният натиск от нарасналото вътрешно търсене и подобряването на пазара на труда частично се компенсира от намаляването на производството и икономическия растеж.
Лейн, както и напускащият президент на ЕЦБ Марио Драги, подчертават, че политиците могат да направят повече, за да засилят инфлацията, като същевременно призовават правителствата да подкрепят усилията си чрез инвестиции. Възможно е ситуацията да се подобри при управлението на Кристин Лагард, която ще поеме поста на Драги през ноември.
