Иновативна технология спира течове по водопреносната мрежа

Кажем ли вода, напоследък започнахме да я свързваме с все повече проблеми - засушаване, замърсяване, недостиг, течове по водопреносната мрежа... Мислехме си, че България е много богата на водни ресурси, че все ще е така изобилно водоползването, но идва моментът да преосмислим отношението си  към този жизненоважен ресурс, определян като новата световна валута.

Как използваме

Водата е местен и глобален ресурс, тя е регулатор на климата. Водата се превърна и в край на пътя за много замърсители, изпускани в природата. Какво ли не заравяме в земята и то също стига до… водата. Пластмасата, която през миналия век стана най-обичана, вече е отричана и заради микрочастиците, които са трудно уловими вредители на здравето. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се ползваме от ресурсите на реките и океаните, от подземните води, е необходимо да променим из основи начина, по който използваме и опазваме водите.

Икономическо значение

Водните ресурси имат и икономическо значение за България. Освен че служат като питейна вода за населението, в земеделието се ползват за напояване на агрокултурите, имат роля в индустрията, в енергетиката чрез хидроелектрически централи се генерира електроенергия, те са ключов фактор в туризма, който се развива около водни източници...

Проблеми

Негативите за ВиК сектора у нас идват основно от:

• Стара инфраструктура: Много от водоснабдителните и канализационните системи са остарели и неефективни, което води до загуби на вода и повишени разходи за поддръжка.
• Замърсяване: Индустриални отпадъци, агрохимия и битови отпадъци правят водите негодни за употреба. Влошеното качество на водата е заплахи за здравето на хората и околната среда.
• Недостиг: В някои региони на страната, особено през летните месеци, се наблюдава недостиг на вода поради суша и прекомерна експлоатация на водните ресурси.
• Климатични промени: Те влияят на водните ресурси, като променят моделите на валежите и увеличават риска от наводнения и суши.

Накъде

Управлението на водните ресурси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите реалности и нововъзникващите рискове и нужди. Водата е от критично важно значение за България и от нейното ефективно управление зависи за устойчивото развитие на страната. Звучи като клише, но е самата истина. Не се ли заемем още днес с темите за водата и нейното осигуряване по най-ефективен начин, утре ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата световна валута и неглижирането на проблемите ще ни струва скъпо.

Предлагаме гледната точка на четирима професионалисти с опит и съпричастие към проблемите и развитието на ВиК сектора. Един от тях е и Християн Николушев, управител на „Фрея Инженеринг“ ЕООД:

Време е в България да започнем да правим политики за водата, защото положението е обезпокоително. Проблемите са добре разпознати от професионалистите в сектора. Но няма чуваемост и реакция при предупреждения за очаквани водни кризи на определени места в страната.

Към темата за водите се насочих покрай специфични води, които се генерират в депата за отпадъци. През годините се запознавах с все повече

притеснителни данни

- като загубите и недостига на вода за питейни нужди, проблемите със стопанисването на многото язовири в страната. Имах досег с политиката на Израел и разбрах защо при тях водата има толкова важно място в мисленето на хората. Това ме запали по сектор Води.

В България пренебрегваме важността на този ресурс, а отношението към него е въпрос на държавна политика. Например най-големият водоснабдителен проект за питейни нужди за последните 50 години - водопроводът от Каскадата „Доспат-Въча“, е далеч от започване на инженерингови дейности. В областите Пловдив и Хасково чакат неговата реализация, тъй като ползват помпажна вода с постоянно влошаващи се качества.

Проблемът с тръбите

остава, през годините са поставяни какви ли не тръби. Водата изтича. ВиК дружествата разполагат с хиляди километри водопроводи и те нямат бюджет, с който да направят пълна подмяна. Има дори случаи след преминат воден цикъл загубите да се увеличат още повече. Това е по ред причини – основната е свързана с качеството на самите тръби и с тяхното поставяне. Наистина някои от операторите правят чудеса с това, което имат като ресурси, но на дневен ред излиза въпросът не трябваше ли „Български ВиК холдинг“ ЕАД  да създаде политиките в сектор Води?

Загубите

по мрежата се намаляват по два способа. Единият е „Открий теча и го отстрани“, другият е свързан с цялостната смяна на тръбите. Нормативните изискванията към качеството на питейните водите нарастват,  правят се помпени и пречиствателни станции, които са 2-3 пъти по-големи от реалните нужди заради големите загуби. Законодателните изисквания за качеството на тръбите за водопроводите са формални, липсва изискване за правоспособност на екипите, които изграждат или подменят мрежата.

Съвместно с колеги от Израел нашата компания дава

нов инструмент

на ВиК операторите, общините и държавата за пестене на този скъпоценен ресурс. Технологията позволява без строителни разрешения, поне 4-5 пъти по-евтино, да намалим течовете ударно. Тя не елиминира подмяната на водопроводи и отстраняването на точкови аварии, но е възможност загубите да се редуцират с минимум 80%, като  намалеят и вторичните аварии. Технологичният процес е следният: Между изолирани участъци в градска среда се вкарват химически продукти, чрез които тръбите се залепват и спират всички съществуващи течове през пролуки до 8 мм. Секция от 400 м, заедно със сградните отклонения, се реновира за един ден от един екип, без да се нарушава пътната настилка. После водопроводът изцяло се промива.

В момента три инженерни екипа преминават

обучение

по методиката на работа, те ще имат сертификат да обучават и други специалисти. През май ще покажем първи резултати на терен. Важен момент е, че този първи водопровод преминава под жп линия. С този способ решаваме проблеми и с т. нар. неоткриваемите течове. Имаме наши специалисти, но броят им е ограничен. При справедливи възнаграждения в дългосрочен аспект хора ще се обучат и ще се изградят като професионалисти.

Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.