Интерес към ПИБ има, но няма задействан дю дилиджънс

Петата най-голяма банка в България по активи – Първа инвестиционна банка (ПИБ) – отрече да е в напреднала фаза на продажба, но признава за интерес от български и чуждестранни инвеститори. Финансовата институция съобщава това в своя позиция след информацията на „Капитал“, базирана на източници на изданието, че най-голямата банка с българска собственост се продава.

В банката не е стартирана и не се провежда процедура по т. нар. дю дилиджънс, която процедура е стандартен елемент при покупко-продажба на структороопределящ за българската икономика актив“, посочва в официална позиция ПИБ.

С това на практика тя не отрича да се водят преговори.

От ПИБ посочват, че за своята 30-годишна история на българския пазар тя

винаги е представлявала интерес за български и чуждестранни инвеститори“.

Според източниците на „Капитал“ потенциални купувачи са едни от най-големите банки в България – Уникредит Булбанк и Пощенска банка.

Потенциалната сделка би била поредната консолидация на българския пазар в последните години. по-рано ОББ се сля с Райфайзенбанк България, а Банка ДСК купи Експресбанк от Societe Generale. Пощенска банка пък придоби потребителското кредитиране на BNP Paribas в България.

След финализирането на въпросните сделки ОББ, Банка ДСК и Уникредит Булбанк почти се изравниха по стойност на активите, като все пак ОББ зае челното място.

В момента на банковия пазар се готви и друга сделка, но при по-малките – Българо-американска кредитна банка на Цветелина Бориславова купува Токуда банк, като с това се надява да влезе в топ 10 на банките в България.

Казусът с държавата

Българската държава е значителен акционер в ПИБ чрез държавната Българска банка за развитие (ББР), която през 2020 г. купи 18.35% дял в Първа инвестиционна банка срещу 140 млн. лв. Това се наложи, тъй като стрес тестовете от 2019 г. показаха, че ПИБ има нужда от ликвидна инжекция, за да покрие регулаторните изисквания на ЕЦБ. А това пък беше условие страната да се присъедини към валутнообменния механизъм ERM-2, или т. нар. „чакалня за еврозоната“.

Делът бе закупен на цена за акция 5 лв., което тогава беше почти два пъти над борсовата цена на акциите. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов подкрепи сделката, като посочи, че тези 5 лв. са "пазарната цена" на акциите, а борсовата не е реална заради слабата ликвидност.

В началото на 2024 г. цената на акциите на ПИБ варираше около 2.8 лв. за брой. Към 21 май обаче тя се качи до 4.86 лв. Така при евентуална продажба на банката държавата би могла да възстанови инвестицията си в нея.

Въпреки внушителната сума и дела, който ББР придоби в сделката, държавата не назначи свой представител в Надзорния съвет на ПИБ, каквато възможност има по закон. Такива действия бяха обещани както от ГЕРБ, така и от Кирил Петков в качеството си на служебен икономически министър, но до конкретни действия не се стигна.

Това всъщност беше вторият официален случай, в който държавата използва парите на данъкоплатците, за да помага на ПИБ. През 2014 г., по време на банковата паника около фалита на Корпоративна търговска банка, правителството "Орешарски" взе решение да депозира 1.2 млрд. лв. в ПИБ, което позволи на финансовата институция да преживее масовото теглене на депозити. Такава подкрепа не бе предоставена на КТБ.