Инвестирайте в акции на петролни компании

- Г-н Цачев, какви са прогнозите Ви за цената на петрола до края на годината?

Мисля, че до края на годината цената ще остане в диапазона 50-60, може би 65 долара за американския петрол, брентът е около 5 долара повече. Максимумите според мен са 70 долара за европейския петрол при положение, че нямаме някакъв геополитически риск. Тази моя прогноза се дължи само на икономическите фактори, на търсенето и предлагането.

- Кои са основните фактори - политически и икономически, които влияят на цената в момента?

Икономическите на първо място, има прекалено много петрол и ще продължи да се натрупва петрол в световен мащаб, включително и през втората половина на годината. Излишъкът в глобален мащаб ще остане на дневен ред. Сега в момента цената се покачи малко, защото има колебания, но те са краткосрочни и не показват нова тенденция, не показват връщане на посоката в трупането на запасите.

Друг икономически фактор е Азия и че големите икономики в Азия се забавят, търсенето там намалява. САЩ също се развива по начин, който не се очакваше. И това по-ниско търсене означава увеличаване на запасите.

Политическите фактори са няколко. Първо геополитическият риск до голяма степен намалява -  от една страна покрай Иран, от друга покрай затоплянето в диалога с Русия и Украйна, споразуменията за мир и спазването им за сега. Междувременно пък имаме засилване на Ислямската държава в Ирак и в Сирия и именно офанзивите през последните няколко седмици са притеснителни, защото те поставят под риск, остатъка от добива, говорим за минимум 2-3 млн. барела на ден, които са от Ирак. Това си остава риск и можем да видим допълнителна ескалация - включване на други страни в конфликта в Ирак.

- Какво според Вас е бъдещето на шистовия петрол, имайки предвид протестите от екозащитници? Ще започне ли добив в Европа в един момент?

Не и докато цената на скочи. При цена 60 долара и при значителни обеми на предлаганото количество не мисля, че в Европа, включително и във България, ще има някакви интереси за шистовия газ. Моето мнение е, че екологичните притеснения за добива са много засилени и много необосновани. Екологичните проблеми идват при нарушаване не екологичната дисциплина при добива, на неправилното изграждане на кладенеца, допускането на разливи. Никоя компания няма интерес да замърсява природата и да губи суровината, защото това са големи разходи. 

Самата технология за добив на петрол от няколко километра дълбочина е по-сложна, но ако един кладенец е направен както трябва и се поддържат високи технологични стандарти, не би трябвало да има замърсяване на природата с въглеводороди. Колкото до самите химикали, които се използват при хидравличния кракинг, най-новите технологии са за изцяло отпадане на опасните вещества и дори използване на вещества, които се използват в хранително-вкусовата промишленост. Технологиите на Halliburton, една голяма компания в шистовия газ, използва вещества, необходими при производството на хляб, в хлебната индустрия, за да няма никакви проблеми с екологията.

Притесненията са пресилени и е въпрос на това да се спазват екологичните стандарти. Една компания, която не е контролирана, може да съкрати разходите и да си знае, че ще загуби от това, но че ще спечели от по-ниските разходи. Това в Европа не би било казус, защото Европа е известна със високите си екологични стандарти  и стандарти за безопасност. Но проблем може да има винаги, аварии се случват, не можем да ги избегнем.

- Как оценявате бизнес климата в страната и какъв съвет бихте дали на нови инвеститори, който биха искали да направят първи стъпки на петролния пазар? Каква е инвестиционната обстановка в България?

Трудна е инвестиционната обстановка, трудна е от гледна точка на икономиката като вътрешно потребление. Трудна и на глобално ниво. Не мисля, че има някакъв прогрес в последните години по отношение на административното обслужване, което да улесни бизнеса в България. Корупцията и неефективността си остават проблем.

По отношение на петролния пазар трябва да се мисли глобално, човек не трябва де се фокусира върху една новина, едно събитие, а да запази цялостната картина. Петролът е изключително важна суровина. Петролът е кръвта на икономиката. Цената на петрола не подлежи на резки промени. Тя подлежи на законите на търсенето и предлагането, движи се в едни определени граници. Не може един ден да е 100 долара на барел, а на следващия - 50 долара на барел. Както производителите, така и потребителите имат интерес цената да не бъде нито прекалено висока, нито прекалено ниска, защото тогава ще има неравновесие. Ако цената е много висока, търсенето ще ерозира, което ще доведе до загуба на пазарния дял. 

ОПЕК вижда това през последните години. Затова ОПЕК сега е толкова агресивна в политиката си да не поддържат висока цена на петрола, защото знае, че след години ще  загуби пазара. И обратното, ако цената падне много, ние нямаме интерес като потребители: петролът ще е евтин една, две години, след това ще стане безумно скъп, защото ще има недостиг.

Моят съвет към инвеститорите е да мислят дългосрочно и да търсят акции на петролни компании, защото те са били с добри печалби през последните 100 години. Винаги са носили добра възвращаемост на инвеститорите, а цените не са се движели толкова динамично както в промишлените акции. Другото важно нещо е, че те са давали хубави дивиденти.

- Скоро Китай изпревари САЩ по внос на петрол. Според вас кой ще остане лидер на световната сцена?

Тук трябва да гледаме общата консумация. САЩ си остава най-големият консуматор на петрол. Китай просто ги догонва и това съревнование ще продължи с идеята, че САЩ ще консумира малко по-малко, а Китай ще се разрасне повече.