ИПИ: Бюджет 2019 може да е с ниски данъци и излишък

Макроикономическите допускания в Бюджет 2019 се отличават с прекомерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за забавяне на европейската и в частност на българската икономика следващата година. Това е изводът на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), който за 16-а поредна година представи своя алтернативен бюджет с ниски данъци и излишък. И за следващата година Министерството на финансите планира дефицит, въпреки че през последните три години последните три години икономиката расте със сравнително бързи темпове, а бюджетът е на плюс.

Докато и МВФ, и Европейската комисия очакват забавяне на растежа и успокояване на инфлацията в България следващата година, правителството предвижда ускоряване на икономическия ръст и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния брутен вътрешен продукт се явява доста по-висока от очакваното от други анализатори, което пък означава и „надуване” на приходната част с цел обезпечаване на по-високи разходи. Последното не е изненада, предвид ясния курс към фискална експанзия – т.е. увеличаване на разходите и влошаване на бюджетния баланс през последните няколко години, пише в анализа на ИПИ.

Дори и оптимизмът на Министерството на финансите за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел.

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44.5 млрд. лв., което е с 5.9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4.1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси, се казва още в анализа.

Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж и биха отключили потенциала на местно ниво.

Здравната система е във фокусa на обществените дебати през последните години, но правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора. Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група.

Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат. Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard)  доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС.

Предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света и включват: