Борбата с \"Ислямска държава\" да се води в Сирия и Ирак

Има заплаха за България, но страната ни не е пряка мишена на терористите

Проф. Юрий Търкаланов:

Борбата с \
4730 ~ 5 мин. четене
Автор: Илия Лазаров

Проф. Юрий Търкаланов е водещ специалист в областта на националната сигурност. Заемал е различни, вкл. и ръководни длъжности, в аналитичните структури на Националната служба „Сигурност“. Преподава в няколко български университета. Автор е на множе­ство публикации в областта на разузнавателния анализ и вътрешната сигурност.

Ето защо, предвид актуалните събития, Economic.bg го избра за събеседник в един разговор за различните измерения на тероризма, националната сигурност, ролята на разузнаването и др. 

 

- Проф. Търкаланов, смятате ли, че светът е във война срещу тероризма?

Напоследък често се говори за войната срещу тероризма. Тероризмът е абстрактно понятие. Война се води с конкретна структура, групировка. С понятията не можем да водим войни.

Войната се води по определени правила. Има конвенции, които регулират отношенията по време на война. За да водим война с терористите, те трябва да са равнопоставени на държавите. А те не са.

За мен точната дума е противодействие. То е отвъд правилата на войната и често се извършва с крайни методи, без които обаче няма как да е ефективно. Тези методи са „необходимо зло“ в извънредни ситуации.

- Кое поражда явлението тероризъм?

Тероризъм има, когато хората се чувстват ощетени, жертва на несправедливост и намират някакъв заместител на истинското решение на проблемите си. Но терорът не решава проблеми. Той ги създава.

- Доброто разузнаване ли е основният начин за борба с тероризма?

Разузнаването има може би най-важната роля за противодействие на терористичните организации. Разузнаването и контраразузнаването са имунната система на обществата. Преди да се предприемат силови мерки, трябва да се събере необходимата стратегическа информация. Най-лесният начин за това е интернет, който е открит източник, но само той не е достатъчен. Необходимо е проникване в терористичната среда и получаване на конфиденциална информация. Тя е ключова за предотвратяване на заплахата.

- Терористите използват най-модерните методи, трябва ли и държавите трябва да направят същото, за да им противодействат?

Терористите умело използват всички постижения на съвременната цивилизация – глобалните комуникации, интернет, свободата на придвижване. Тези, свързани с ислямския радикализъм, отричат нововъденията, но перфектно се възползват от тях.

Съвременните държави разполагат с високотехнологичен потенциал за противодействие, но само с технологии не може да се води борба с тероризма. Необходими са и други мерки.

- Според Вас има ли реална терористична заплаха за България в момента?

Заплахата винаги е реална, поне според теорията на националната сигурност. Смятам, че по принцип има терористична заплаха за България. Има реални организации и структури с интереси различни от нашите.  Те биха предприели терористична дейност спрямо нашата държава. По мое мнение България в момента не е пряка мишена, но поради международните ни ангажименти и географското ни положение, тези организации може да насочат вниманието си към нас. Доказателство за това е и случилото се през 2012 г. на летището в Сарафово.

- Адекватни ли бяха мерките за сигурност, които взеха българските власти, след атентатите в Париж?

Това са стандартни мерки за сигурност. Когато има подобно събитие, те трябва да бъдат взети. Но каквито и мерки да се вземат, никога сигурността не може да бъде гарантирана на 100%. Всяка система има слаби места. Случилото се във Франция е доказателство за това.

Вероятно френските специални служби са предотвратили поне няколко терористични акта преди този. За жалост не можеш да предотвратиш всички, особено когато действието вече е започнало. За да предотвратиш всичко, трябва да премахнеш причините. А те често са отвъд фокуса на общественото внимание.


- Къде са корените на днешния тероризъм?

Тероризмът винаги има регионални корени, но ставащото през последните дни има връзка главно със Сирия и Ирак. Добри или лоши, авторитарните режими поддържаха някакъв баланс и стабилност там. Когато се атакуват и разрушават светски режими в арабските държави, на тяхно място идват такива, свързани с радикалния ислям. Те се стремят да възпроизведат първоначалното ислямско общество – теократична държава, живееща по каноните на шериата и го правят с насилствени средства.

Това всъщност е фундаментализмът – стремеж към връщане към основите, към фундамента на религията с цел разрешаване на днешните духовни и социални проблеми. Обществата, където се раждат тези движения, безспорно имат икономически и социални проблеми.

- Смятате ли, че днешният тероризъм е свързан с „Арабската пролет“?

Западният свят до голяма степен вдъхнови и подкрепи тези революции, в съответствие с геостратегическите, геополитическите и икономическите си интереси. Говореше се за борба за демокрация. Но поради ред причини в тези общества трудно може да има класическа демокрация, като тази в развитите държави.

Въпреки това, възникването на „Ислямска държава“ (ИД) според мен не е в пряка връзка с „Арабската пролет“. Тази групировка се появи във вакуума на власт и правила, който възникна след свалянето на Саддам Хюсеин.

- С какво е по-различна ИД от останалите терористични групировки?

ИД не е типична терористична групировка. Тя води открита война, завоюва територии и използва терористична тактика извън тях. ИД се бори за територии и укрепване на власт, за легитимиране. Тя черпи своите икономически сили, продавайки ресурси от завладените територии. За съжаление се появиха информации, че ИД търгува дори с най-развитите държави, тези от Г-20.

- Колко струва един терористичен акт?

Според резултатите от разследването, атентатът в Мадрид през 2004 г. е струвал около 10 хил. долара. Извършителите са го финансирали чрез продажба на наркотици.

Атентаторите в Лондон през 2005 г. пък са теглили потребителски кредит от местна банка. Общата сума, използвана за терористичния акт, е около 15 хил. долара.

Подобни терористични актове са евтини и лесни за финансиране. Всеки средностатистически европеец може да си позволи да отдели 10-15 хил. долара.

От гледна точка на подготовката, терористичният акт не е скъп. Но той нанася много повече икономически и неимоверно повече психологически вреди върху гражданите и обществото. Точно това е и целта му.

- Чия е вината за радикализацията в европейските общества – на държавите или на имигрантите?

Европа повече от десетилетие има сериозни проблеми с имигрантите. Те имат различна култура и манталитет и трудно се вписват в европейските общества. Младите хора се разкъсват между желанието за житейска и социална реализация и липсата на реална възможност за това. Затова и са податливи на радикални идеи и движения.

Вината е двустранна – както на държавите за липсата на адекватна интеграционна политика, така и на самите имигранти, които се капсулират в своите общности и отказват да бъдат пълноценна част от обществото.   

- Ще доведе ли срещата на световните лидери от Г-20 до конкретни действия в борбата с тероризма?

Най-хубавото е, че водещите световни сили заговориха за обединение. Имаше  категорични декларации, но те трябва да бъдат превърнати в стратегии с ясни цели и конкретни планове за действие – на национално и наднационално ниво. Това означава обмен на разузнавателна информация, съвместни тайни и открити силови операции. Дано ангажиментите, поети на срещата, не останат само на думи.

- Каква е успешната тактика срещу ИД – само въздушни удари или започване на сухопътна операция?

Въздушните удари няма да са достатъчни. Няма как да се мине без мащабна сухопътна операция. Решението на конкретния проблем трябва да се търси в Ирак и Сирия. Но има опасност терористите да се разпръснат в други държави. Необходими са и по-добри решения.  

- Как светът може да спечели борбата срещу тероризма?

Борбата срещу явлението тероризъм не изисква само военни, а по-скоро политически, икономически, социални и образователни мерки.

Самите терористични организации извършват социални дейности, наред с военните. Това се наблюдава при „Хамас“, „Хизбула“, а вече и при ИД.

Борбата с тях трябва да се води на социалното поле, както и на идеологическото,

Подкрепи Economic.bg