Изкуственият интелект ще преобрази профила на програмиста

Г-н Димитров, напоследък често акцентирате върху възможностите на изкуствения интелект да преобърне по еволюционен начин света на технологиите и то до няколко години. Как очаквате AI да се отрази на IT индустрията?

Първо, AI технологиите няма да се отразят на IT индустрията, а на всички нас. Изкуственият интелект е вече тук, промените ще станат изключително бързо – в рамките на месеци, дори не години. И ще засегнат всяка една сфера от нашия живот. 

В момента сме свидетели на фурора на ChatGPT и една от хипотезите е, че инструменти като този могат да изземат част от дейностите на програмистите. Валидна ли е според Вас тази прогноза?

И да, и не. В исторически план всяка една индустриална революция е създавала повече работни места, отколкото е отнемала. ChatGPT и подобните нему технологии ще увеличат неимоверно капацитета и производителността на хората, но само и единствено за тези, които прегърнат идеята. Напоследък има една популярна фраза: „Изкуственият интелект няма да ви вземе работното място. Но някой, който ползва изкуствен интелект, ще го направи“. 

Ако се фокусираме конкретно върху сферата на софтуерните разработки, каква част от съществуващите дейности би могъл един такъв инструмент да започне да върши в обозримо бъдеще? 

Огромна част. Нашата компания (б.р. – компанията за онлайн игри ImperiaOnline) също става „AI driven“ – движена от изкуствен интелект – и всеки един от екипа се очаква да използва тези възможности във всекидневната си работа. AI може да пише код на наистина много високо ниво, но по-важното е друго: сега голяма част от времето на програмиста може да отиде в четене на документация как да напасне един софтуер към друг, т.е. същинското писане да е няколко часа, а четенето да е два дни. Това, например, може да бъде елиминирано почти изцяло, тъй като ChatGPT или друг подобен инструмент най-вероятно знае всички необходими протоколи. 

Един много добър помощник…

Всеки един от нас в лицето на ChatGPT получава не личен асистент, а екип от асистенти, тъй като AI може да пише имейли, но може да пише и код, може и да разсъждава по философски въпроси. Например, ако си адвокат, можеш лесно да сравниш законодателството на една страна с това на друга. Просто човек трябва да попита по правилния начин. И ето че да умеем да формулираме добре това, което искаме да направим, ще се окаже ключово умение в бъдеще. AI може да отмени човека в абсолютно всички дейности по търсене и систематизиране на информация – ако досега Google също можеше да я намери, но след това трябваше да прегледаш 10 хиляди страници, за да откриеш каквото точно ти трябва, то сега AI прави всичко това, вместо теб. Фундаменталната разлика, заради която изкуственият интелект попада в изцяло нова, Пета индустриална революция е, че за първи път ние ще автоматизираме мисловния процес. Досега винаги сме автоматизирали физическата работа на хората – като се започне от тъкачния стан, парната машина, компютъра и т.н. Но винаги ние, хората сме били в центъра на всичко, нашата мисъл. За първи път имаме конкуренция на това поле. 

Предвид че всяка от предишните революции е раждала много нови професии и на фона на цялата тази динамика, какви ще са уменията, от които ще имат нужда в бъдеще IT специалистите, а и всички останали? 

Това, което ще се случи в изключително кратки срокове, е, че профилът на програмиста ще се смени, но и на всички останали професии също. Програмирането винаги сме го приемали като строга логическа и математическа дейност, но когато имаме изкуствен интелект, който може да напише необходимия код, тогава по-важното е човекът да може да си представи какво е необходимо да бъде направено. Това означава смяна на профила и нужда и от хора с по-хуманитарна насоченост, не само математическа. Програмистът винаги е бил преводач между хората и машината, само че машината вече може да ни разбира и нуждата от превода отпада, което променя изцяло начина и подхода. 

Дефакто всяка една професия, независимо дали доктор, учител, програмист, ще има в себе си интегрална IT част – както сме приели, че е нужна компютърна грамотност за всичко, това нещо, образно казано, ще бъде компютърна грамотност на стероиди. Всеки един от нас трябва да има техническото познание какво и как да поиска от компютъра да му свърши в неговата конкретна професия. Това е фундаментална промяна и не означава, че просто ще се появят едни нови професии. Не. Всяка една наша професия ще се промени и тези, които успеят да го правят, наистина ще вземат работата на тези, които не успеят. 

Тази фундаментална промяна несъмнено ще изисква и такава на образователно равнище. Разкажете повече за идеята на БАСКОМ да се създадат още поне 10 нови технологични училища – на какъв етап е тя?

Хубавото е, че тази идея, откакто я лансирахме лятото, започна да има сериозна чуваемост у различни партии и политици. В началото имаше скептицизъм защо е необходимо, при положение че си имаме толкова много други училища за реформиране. Дотук имаме доста успех в посока на това идеята да бъде сериозно обмислено от страна на МОН, тъй като в момента има пари за такава промяна. Не е необходимо да започваме от нулата. Защо казваме 10 училища? Ще сме доволни в следващите 3-4 години да станат 10, но всъщност имаме нужда от такова училище във всяка област на България. Идеята е да се създаде екосистема. Най-емблематичният пример е ТУЕС в София, заедно с училището в Правец – ядрото от хора в мениджмънта на повечето големи компании са завършили тези училища. Представете си, ако имахме 10 такива за последните 30 години. От БАСКОМ започнахме инициатива да се срещаме в технологичните училища в България, да проучваме техния модел и да изработим цялостна стратегия за мултиплицирането му, която да предложим на институциите. Вече се срещнахме с ТУЕС, предстоят срещи с технологичните училища в Стара Загора, Бургас, Варна. Това е посланието ни – вярваме, че създаването на технологични училища може да промени цели региони, а заедно с това и икономиката на България. 

Ако направим аналогия с висшето образование, едно от негативните проявления на системата е твърде голямата бройка университети, което пък е свързано с разпиляване на ресурси, човешки капитал и пр. Кое ви кара да мислите, че увеличаването на бройката на технологичните училища е най-доброто решение за IT образованието?

Има съществена разлика между университетите и гимназиите. Училищата формират мисленето на едно дете, докато в университетите вече говорим за завършени личности. При университетите има огромна независимост, която за съжаление, са използвали, за да не се променят, а не обратното.

Ще има ли кой да преподава в тези 10 училища, при положение че генерално съществува недостиг на учители и към момента?

Това е и така, и не е така. Ако дадем на училите възможност да повишат своята квалификация и да получат адекватна насока, достатъчно на брой от тях ще могат да направят тази трансформация. Никой не се замисля в какви ограничаващи рамки работят учителите – твърде много неща трябва да бъдат преподадени, не са оставени часове, в които да се размишлява. Това произтича от общата ни система на образование. Вземете за пример програмата за STEM кабинети и финансирането от близо 500 млн. лв. (по ПВУ) – в тези пари не са приоритизирани ресурси за разработка на съдържание и квалификация на учителите, а предимно за ремонтно-строителна дейност и купуване на компютри. Да, с такъв подход учителите няма да се справят за жалост. Освен това в България има над 2000 училища. Нивото на IT образованието в тях е различно и това е нормално съобразно профила на училището и изучаваните дисциплини в него. Но преподавателите във визираните от нас технологични училища наистина следва да са на топ IT ниво. И ние сме убедени, че ще се намерят такива. 

Каква ще е ролята на университетите и бизнеса в тези бъдещи училища? Ще има ли например хора от практиката, които да влязат като преподаватели?

Ако някъде трябва спешно да се приложи макар и частична реформа в образованието, то трябва да се започне от Педагогическия факултет, така че бъдещите учители да излизат от там с друг тип мислене. Друга важна част от реформата е крайната необходимост да могат и хора, които не са с педагогическо образование, да преподават в училище. В момента това може да се прави под формата на гост лектор, с учител в стаята – една доста тромава практика. В ТУЕС успяват да заобикалят това изискване, тъй като училището е под шапката на Техническия университет и се ползва с автономността на университета – там има над 50 лектори, които са от IT индустрията и водят курсове в училище. Да, с децата не работят дипломирани педагози, но работят топ професионалистите и практиците от бизнеса в технологичните дисциплини. И оттук идва и огромната разлика между това училище и останалите. Неслучайно то е сред най-предпочитаните от децата, завършващи 7 клас.

Какви са стъпките и обозримите срокове, за да се създаде едно такова училище?

Всъщност имаме няколко успеха, за които понякога забравяме да казваме. Едното училище е във Варна, към Техния университет (по-скоро по модела на ТУЕС), а другото е в Стара Загора, по модела на бургаската IT гимназия. Така че има случили се неща през последните три години, които стартираха този процес. Възможността една такава гимназия да се появи – освен от наличието на квалифициран и мотивиран учителски екип, зависи в немалка степен и от битовите условия за ремонт на съществуваща или създаване на нова сграда. Понякога се мисли и за кампус към училището, както е случаят с Бургас, за да се привличат млади таланти и от съседните по-малки градове. При добра стиковка между националната и местната власт, разбира се – с помощ и от бизнеса, това може да е в рамките на година. Всичко необходимо като закон и нормативна уредба съществува, учебното съдържание също вече съществува. Няма нужда да се измисля колелото, просто е необходимо да има политическа воля за реализирането му и след това идеята на регионално ниво да бъде посрещнато с подкрепа. Една такава гимназия може да помогне на всички останали училища в региона да повишат своето ниво. И правя уговорката, в бъдещето има много място и за хуманитарните гимназии, но те също трябва да прегърнат промяната. От сега езиковите гимназии например трябва да мислят как ще преподават създаване на текстове на даден език при съществуващ ChatGPT. Очевидно е, че не може да се съпротивляваме срещу технологичното цунами, което се е насочило срещу нас, трябва да се научим да плуваме сред вълните. 

Безспорно средното образование е ключово, но реформите там ще дадат резултат след години, докато недостигът на кадри се задълбочава. На колко души се оценява той към момента и от какви специалисти има най-голяма нужда IT индустрията?

От всякакви. Разработчиците, програмистите са важна част, но далеч не са единствената. Имаме нужда от всякакъв вид професионалисти. Колкото и странно да е, оказа се много по-лесно да научиш някой да програмира за 5-6 месеца, отколкото да създадеш един продуктов мениджър, например, защото това е нещо, което не може да се научи линейно, както се учи математика. Става само с опит. Така че има нужда от всякакъв вид специалисти. В момента само софтуерната индустрия, която е повече от половината от IT сектора, сме над 50 хил. души, които, пак подчертавам, не са само програмисти. Колко хора бихме могли да бъдем е трудно да се прецени. Ние растем с около 4-5 хиляди души на година, но предвид работата, която имаме, тази бройка може да бъде в пъти. Говорим за 10-15 хиляди IT специалисти на година. Чисто физически в момента в България тези хора няма откъде да дойдат – дори всички училища и университети да бяха перфектни и главно технологични, пак нямаше да достигат хората за сектора. Оттам идваше и голямата ни борба, на нас и всички колеги от другите асоциации, за улесняване на процедурата по издаване на „сините карти“, която миналият парламент най-накрая гласува.

До каква степен облекчаването на процедурата по издаване на „синя карта“ може да задоволи този глад за кадри?

Отговорът на този въпрос изобщо не е толкова прост. Както се чу и по време на дебатите, има огромно неразбиране какво са „сините карти“. Те не заместват промяната в образователната ни система. Те са добавящ и спомагащ фактор. Всеки чуждестранен специалист, дошъл в България по линия на „сините карти“ – като тук не визирам само IT специалистите, а и всички висококвалифицирани професии – не заема, а създава работни места. Това е фундаментално неразбиране в част от политическия спектър и синдикатите. Един такъв човек идва с опита си и около него може да изградиш екип от хора, които започват своите кариери от нулата. На тях им трябва някой, който да им сподели опита си и на когото да се опрат. Освен това тези хора създават и работни места в други сектори, тъй като са нетен носител на капитал. Това ѝ е ролята на „синята карта“ – не просто да запълни едни работни места, които не достигат, а да помогне за изграждането на инфраструктурата, около която може да увеличим капацитета си като индустрия и държава.

Това е техническият въпрос, но има и втори аспект, наречена „Бранд България“. България трябва да изведе финансовия и човешкия капитал наравно и да започне да се рекламира като добро място за правене на кариера, за живот и учене. Дори да имаме най-перфектно работещата „синя карта“ на света, хората ще предпочетат да отидат да работят в Германия, защото ние изпращаме послание, че България не е добро място. А това трябва да е дългосрочна политика на държавата. Особено в технологичните индустрии, България може да бъде на равностойно ниво със западните държави, тук може да се гради кариера като на Запад, даже много по-бързо, защото сме нов пазар и има много повече възможности за развитие на един амбициозен и работещ човек. БАСКОМ има и друга инициатива в тази връзка – ITogether.BG – чрез която поддържаме връзка с IT общността на българите в чужбина, защото вярваме, че те са естествените посланици на „Бранд България“.

А колко хора могат да дойдат? Ами замислете се колко хора избягаха от войната в Украйна – не само оттам, но от Русия, Беларус. Говорим за десетки хиляди хора, които чувстват България културно по-близка. Простата сметка е, че всеки един такъв специалист би добавил към икономиката на България над 200 000 лева на година. Умножете това по 10 000, по 20 000 и ще видите колосалния мигновен ефект.

Едно от лансираните притеснения по време на обсъжданията бе свързано с отпадането на изискването за висше образование за получаване на „синя карта“, което роди хипотезата, че пазарът на труда ще се наводни с нискоквалифицирани служители от трети страни. Имат ли почва подобни притеснения?

Ако имахме изискване за висше образование в IТ индустрията, IT индустрия изобщо нямаше да има. В съвременния свят висшето образование е важно, но то не е гарант за каквото и да било. По-важно е да имаш умения и промяната е по чисто прагматични причини. Ако някой човек е работил 5-10 години, той е много по-ценен от друг, който може да донесе някаква диплома, която не е ясно как е придобита. Разбира се, за професии като лекарската това изискване не се променя. Тази промяна е за професии като нашите, които не са строго зависими от сертификати или диплома. 

Имаше и други аргументи – че чужденците ще получат „сини карти“ тук и ще заминат за Германия. Не, ако искат да ходят там, ще кандидатстват за „синя карта“ директно в Германия, където процедурата е лесна и бърза. А относно вероятността да дойдат нискоквалифицирани хора: законът постановява на тези хора задължително да им се заплащат по-високи заплати от средното за България – при това положение защо някой ще си внесе нискоквалифициран кадър, на който ще плаща повече? Хората, идващи по тази линия, по презумпция са висококвалифицирани и високоплатени. Всички аргументи против тази процедура са абсурдни, несъстоятелни и най-вече вредни.

Като стана дума за заплати и наемане, в Щатите тече процес на масови съкращения в технологичния сектор – каква е ситуацията в България?

За момента не се забелязва такова нещо. Дали ще ни се отрази случващото се в САЩ, разбира се, няма как да не рефлектира и върху нас. Но ситуацията при тях и при нас е различна. Това, което се случва там, е продукт на дълги години достъп до безплатен финансов ресурс с политиката на САЩ, а и на Западна Европа, да се заемат пари при  нулеви лихви. Това създаде огромно количество от компании, чиито бизнес модели не са доказани, но това нямаше значение, защото когато не им достигаха парите, можеха да заемат още ресурс. В България такова нещо няма. За добро или лошо, нашите компании нямат достъп до такива финансови пазари. Това ни поставя в много трудна ситуация да се конкурираме с фирма, за която няма значение дали е на печалба или загуба. Но пък от друга страна, когато дойдат трудни времена като настоящите, нашите компании са много по-готови. В този смисъл, ние сме много по-устойчиви на това, което се задава. Но със сигурност ще ни повлияе в краткосрочен план на ръста на сектора и това трябва да се вземе предвид. 

Говорейки за ръст, при представянето на последния БАСКОМ Барометър прогнозирахте, че до пет години ICT индустрията може да заеме първото място по приходи в българската икономика. Къде са намира тя днес по този критерий и какво ви дава увереност, че амбицията ви е постижима?

Още по-уверен съм в тази заявка и това ще се случи именно благодарение на експоненциалното развитие на изкуствения интелект. Ако сега с 50 000 души ние можем да създаваме близо 5% от БВП на България, какво ще стане, когато тези 50 хиляди души могат да са продуктивни като за 100 000 или 150 000? Изкуственият интелект не е заместител, то е множител на уменията. Това е неизбежна сигурност. 

Какво може да ви попречи? 

Единственото, което може да ни попречи, е да проспим тази промяна. Просто да станем индустрия номер едно в България не е достатъчно, защото другите страни около нас ще направят същото. Ако ние умножим работоспособността на нашите 50 000 високотехнологични специалисти по три, какво ще стане, ако съседната държава умножава по три 100 000 или 150 000 души. С други думи, човешкият IT фактор в България трябва да стане по-голям. Тъй като светът ще се раздели на такива, които са прегърнали промяната в следствие на изкуствен интелект и такива, които не са, ножицата между изключително развитите и изключително изостаналите ще бъде огромна и няма да има средно положение. Опасността е България да е сред вторите. Така че имаме огромна възможност да настигнем и да бъдем наравно със западните държави, но има и огромна заплаха да останем много по-назад отколкото сме в момента. Бъдещето е технологично и бъдещето е вече тук, така че трябва да сме готови.