България остана само с един суперкомпютър в световния TOP500

България остана само с един суперкомпютър сред 500-те най-мощни високопроизводителни машини в света, след като „Хемус“ отпадна от актуалната класация, публикувана през ноември. В нея сега е само Discoverer, който малко по малко също потъва.

В последното издание на световния TOP500, което излиза два пъти в годината, разположеният в София Тех Парк Discoverer губи 31 позиции и вече се нарежда на 289-ата. Припомняме, че при пускането му през 2021 г. той се нареди в топ 100. За четирите години досега обаче в експлоатация влязоха много нови машини – с по-мощни и напреднали технологии.

В продължение на четири издания на класацията в нея място намираше и суперкомпютърът „Хемус“. Той бе пуснат в експлоатация през октомври 2023 г. Намира се в БАН и по план трябва да се използва за върхови научни изследвания в области като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, фармацевтика, разработка на високотехнологични материали, анализ на данни.

Със своите близо 100 000 ядра и производителност над 3 петафлопа той остава далеч от най-мощните машини. С пускането си през 2023 г. влезе в TOP500 на 359 място. Четири издания по-късно, през юни 2025 г. последно бе поставен на 485 позиция, а сега вече логично е вън от листата.

Същевременно Discoverer бе надграден с нови системи за изкуствен интелект по-рано тази година, но въпреки това не може да се мери с последните суперкомпютри. За сравнение, той е с производителна мощ почти 5 петафлопа, докато лидерите в класацията вече отвориха нова ера в изчисленията – екзафлопната. 

66-тото издание на класацията TOP500 очертава решителна фаза в развитието на високопроизводителните изчисления (HPC), маркирана от технологичното лидерство на САЩ и историческия пробив на Европа.

Съединените щати продължават да доминират, като El Capitan в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ остава безспорният номер едно. Системата не просто запазва позицията си, но и значително увеличава производителността си до впечатляващите 1.809 екзафлопа/сек на стандартния HPL бенчмарк.

След като системите Frontier (1.353 екзафлопа/сек) и Aurora (1.012 ексафлопа/сек) запазват съответно второто и третото място, САЩ вече разполагат с три оперативни екзафлопни машини.

Най-значимата новина от това издание е историческият пробив на Европа: JUPITER Booster, инсталиран в Германия, се превръща в четвъртата екзафлопна система в света и първата извън Съединените щати. Достигайки 1.000 екзафлопа/сек, базираната на Eviden BullSequana и NVIDIA Grace Hopper Superchips машина официално въвежда континента в ерата на екзафлопните изчисления.

AI, ефективност и глобализация

Класацията TOP500 подчертава две ключови архитектурни тенденции:

• Нарастващ фокус върху AI изчисленията: Доминацията на американските системи (El Capitan, Aurora, Frontier) в бенчмарка HPL-MxP за смесена прецизност показва, че модерните суперкомпютри са проектирани специално за мащабни работни натоварвания в областта на изкуствения интелект и научните симулации;
• Устойчивост и енергийна ефективност: Класацията Green500 демонстрира, че ефективността е основен приоритет. Системите, базирани на NVIDIA Grace Hopper, доминират челните позиции по отношение на ефективността (GFlops/Watt). Френската система KAIROS оглавява класацията с впечатляващите 73.28 GFlops/Watt, доказвайки, че индустрията се движи към устойчиви и балансирани изчислителни мощности.