България остана само с един суперкомпютър в световния TOP500
„Хемус“ логично отпадна от актуалната класация, а Discoverer губи позиции въпреки ъпгрейда си
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
България остана само с един суперкомпютър сред 500-те най-мощни високопроизводителни машини в света, след като „Хемус“ отпадна от актуалната класация, публикувана през ноември. В нея сега е само Discoverer, който малко по малко също потъва.
В последното издание на световния TOP500, което излиза два пъти в годината, разположеният в София Тех Парк Discoverer губи 31 позиции и вече се нарежда на 289-ата. Припомняме, че при пускането му през 2021 г. той се нареди в топ 100. За четирите години досега обаче в експлоатация влязоха много нови машини – с по-мощни и напреднали технологии.
В продължение на четири издания на класацията в нея място намираше и суперкомпютърът „Хемус“. Той бе пуснат в експлоатация през октомври 2023 г. Намира се в БАН и по план трябва да се използва за върхови научни изследвания в области като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, фармацевтика, разработка на високотехнологични материали, анализ на данни.
Със своите близо 100 000 ядра и производителност над 3 петафлопа той остава далеч от най-мощните машини. С пускането си през 2023 г. влезе в TOP500 на 359 място. Четири издания по-късно, през юни 2025 г. последно бе поставен на 485 позиция, а сега вече логично е вън от листата.
Същевременно Discoverer бе надграден с нови системи за изкуствен интелект по-рано тази година, но въпреки това не може да се мери с последните суперкомпютри. За сравнение, той е с производителна мощ почти 5 петафлопа, докато лидерите в класацията вече отвориха нова ера в изчисленията – екзафлопната.
Какво са пета- и екзафлоп?
Пета- и екзафлоп са мерни единици за изчислителна мощ на суперкомпютри. Името идва от FLOPS - Floating Point Operations Per Second (операции с плаваща запетая в секунда).
1 петафлоп се равнява на 1 квадрилион операции в секунда (1 с 15 нули след него, или 1 000 000 000 000 000 операции, а 1 екзафлоп на 1 квинтилион операции в секунда (1 с 18 нули след него, или 1 000 000 000 000 000 000 операции).
За сравнение:
- Обикновен домашен компютър извършва милиони до милиарди операции в секунда.
- Петафлоп (от какъвто порядък са „Хемус“ с своите 3 петафлопа и Discoverer с почти .5 петафлопа) е 1 квадрилион операции в секунда - вече впечатляваща мощ.
- Екзафлоп е 1000 пъти по-мощен от петафлопа - това е гигантска разлика в производителност.
Екзафлопната машина може за минути или часове да реши изключително сложни задачи (като климатично моделиране, симулации на ядрени реакции или AI обучение), които иначе биха отнели години на обикновени компютри. Докато „Хемус“ със своите 3 петафлопа е подходящ за научни изследвания, топ суперкомпютрите днес са стотици пъти по-бързи.
66-тото издание на класацията TOP500 очертава решителна фаза в развитието на високопроизводителните изчисления (HPC), маркирана от технологичното лидерство на САЩ и историческия пробив на Европа.
Съединените щати продължават да доминират, като El Capitan в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ остава безспорният номер едно. Системата не просто запазва позицията си, но и значително увеличава производителността си до впечатляващите 1.809 екзафлопа/сек на стандартния HPL бенчмарк.
След като системите Frontier (1.353 екзафлопа/сек) и Aurora (1.012 ексафлопа/сек) запазват съответно второто и третото място, САЩ вече разполагат с три оперативни екзафлопни машини.
Най-значимата новина от това издание е историческият пробив на Европа: JUPITER Booster, инсталиран в Германия, се превръща в четвъртата екзафлопна система в света и първата извън Съединените щати. Достигайки 1.000 екзафлопа/сек, базираната на Eviden BullSequana и NVIDIA Grace Hopper Superchips машина официално въвежда континента в ерата на екзафлопните изчисления.
AI, ефективност и глобализация
Класацията TOP500 подчертава две ключови архитектурни тенденции:
- Нарастващ фокус върху AI изчисленията: Доминацията на американските системи (El Capitan, Aurora, Frontier) в бенчмарка HPL-MxP за смесена прецизност показва, че модерните суперкомпютри са проектирани специално за мащабни работни натоварвания в областта на изкуствения интелект и научните симулации;
- Устойчивост и енергийна ефективност: Класацията Green500 демонстрира, че ефективността е основен приоритет. Системите, базирани на NVIDIA Grace Hopper, доминират челните позиции по отношение на ефективността (GFlops/Watt). Френската система KAIROS оглавява класацията с впечатляващите 73.28 GFlops/Watt, доказвайки, че индустрията се движи към устойчиви и балансирани изчислителни мощности.