Изкуственият интелект поставя под въпрос смисъла на живота

Технологията обещава да освободи на хората много свободно време, въпросът е за какво ще го използват

Изкуственият интелект поставя под въпрос смисъла на живота

Снимка: Pexels

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
Изкуственият интелект (AI) навлиза все по-осезаемо в живота на съвременния човек. Обещанието на технологията е, че ще помогне за автоматизирането на куп процеси, освобождавайки време на хората да насочат вниманието си в друга, по-креативна посока. Специалистите успокояват, че изземането на работни места от машините няма да остави населението без професии, а по-скоро ще доведе до раждането на нови дейности.   

Паскал Кауфман, основател на Starmind, коментира, че навлизането на изкуствения интелект ще помогне за автоматизирането на множество процеси. Една от въпросителните в този ред на мисли е свързана с подготовката на обществото за задаващите се промени. „Ако дефинираме живота си с това, което работим, ще изпаднем в затруднение, че в някакъв момент машините могат да ни вземат професията“, коментира той пред TechRepublic. 

Според Кауфман трябва да престанем да се самоопределяме чрез работата си и да обърнем внимание на всички други интересни неща за вършене. Така ще връчим скучните занимания в ръцете на машините и ще се концентрираме върху останалите. 

Достигнало ли е обаче обществото до необходимата зрялост, това е друг въпрос.

Кауфман припомня, че преди 200 години хората са работели по 17-18 часа. Тогава опцията работният ден да се свие до 8 часа също е изглеждала необичайно, но днес това е масова практика. Модерното общество е намерило как да запълва онези освободени 10 часа. 

Сега ситуацията е подобна, а логиката е, че хората вероятно отново ще намерят с какви занимания да се захванат, ако в бъдеще ще трябва да работят по едва 1-2 часа. 

Проблемът с това, че милиони хора ще имат огромно количество свободно време коментира и Джефри Кол, основател и директор на Центъра за дигитално бъдеще, в своя публикация. „Някои от моите оптимистични приятели посочват, че това ще доведе до повече поезия, висока литература и други творчески изразявания, които ще разцъфтят до най-високите нива след Ренесанса“, пише той. 

Според него обаче отключването на подобна голяма доза креативност ще важи само за малка група хора – меджу 3-5%. „Тъжната истина е, че повечето от нас ще прекарат времето в гледане на телевизия и играене на видео игри“, смята той. 

Възможността хората да останат без работа на фона на технологичната революция буди страх и за финансовата им обезпеченост. Логичният въпрос е как човек ще изкарва пари, за да живее, ако не се труди. Казусът ражда всевъзможни концепции, граничещи с утопии и една от тях е тази за безусловния базов доход. 

Идеята му е да се определи една минимална сума, която правителствата да дават на гражданите, осигурявайки им по този начин нормален стандарт на живот. Финансирането би трябвало да се получава от раждането до смъртта на човек и да не зависи от никакви фактори, включително пол, статус, възраст. Което и го прави безусловен. Съществуват множество въпроси около тази идея, която колкото и добре да звучи, на този етап изглежда невъзможна за изпълнение най-малко от финансова гледна точка. 

Но дори да си представим, че ще имаме пари за достоен живот, възниква „по-големият проблем за това каква би била нашата цел в живота“, смята Джефри Кол. Той обръща внимание, че за мнозина работата осмисля съществуването и „дава както цел, така и усещане за постижение“. 

„Липсата на работа, със или без безусловен базов доход, води до липсата на структура и загуба на цел“, казва Кол. Според него в началото това ще доведе до повече телевизия и игри, но след около година е напълно възможно да отключи депресия, алкохолизъм, зависимости, влошаване на здравето и дори самоубийство. Такива проблеми вече е имало в райони в САЩ, където някога са били закривани фабрики и въглищни мини, вследствие на което хората са оставали без работа. 

Всички тези опасности подсказват нуждата от това човечеството да си отговори на някои важни въпроси около масовото навлизане на изкуствения интелект още сега – не само икономически, но и етично-морални.  
Коментари: 0