Изпуснахме златен шанс за икономиката на България

Г-н Кръстев, кризата, предизвикана в резултат на пандемията, се оказа трамплин за технологичния сектор в глобален мащаб. Кои компании отскочиха най-високо и защо?

– Една от харектиристиките на случилото се е, че стана бързо и без особено време за подготовка. Затова първият признак на успешните компании е бързата адаптация. По-често това са малки и средни играчи. От друга страна, тази ситуация поощри бизнеса да прави иновации, към които по-рано не е бил отворен, например различни типове автоматизация. Така компаниите, които години наред са предлагали такива решения, получиха шанс да реализират част от тях по начин, по който в нормална ситуация не биха.

Тук ситуацията е подобна. А на фона проблемите в Азия и забавянето на доставките от там, местни компании, които бяха проактивни на международните пазари, успяха да се позиционират и да покажат, че България може да е стабилна дестинация за IT и изнесени бизнес процеси. Това беше голям шанс да компенсират отпадането на едни клиенти и заместването им с други. Доколко е станало по адекватен начин на целия пазар, е друг въпрос.

За релокация и връщане на технологични компании от Китай обратно към Европа се говори отпреди пандемията, но тя подчерта тази необходимост. Отдавна се говори и за възможността България да стане притегателна точка. Успя ли да се позиционира страната добре?

– България като пазар не успя, успяха различни индустрии и бизнеси. Това е нещо, което се случва вероятно веднъж на 20 години и под влияние на глобалните тенденции има възможност, ако си достатъчно проактивен, да наваксаш няколко години за една в ниши, където не си достатъчно развит. Това беше работа на държавата и тя не я свърши. Крайният ефект можеше да е по-сериозен, ако тя чрез външната комуникация и промени във вътрешната среда, беше реагирала по-адекватно. Тук не става дума само за политическата нестабилност, а за стратегическото мислене. От няколко години администрацията много говори за трансформация на икономиката и навлизане в дейности с висока добавена стойност, но извън говореното много малко се направи за промяната на регулаторната рамка, за да може всичко това да се осъществи.

А имаше ли всъщност засилен инвеститорски интерес?

– Имаше инвеститори, които бяха започнали тази комуникация преди старта на пандемията.

С какви конкретно пречки се сблъскват потенциалните инвеститори, опитвайки се да влязат в България?

– Да си представим най-простата ситуация – инвеститор трябва да влезе в страната и да спазва доста архаичен регламент за работа от вкъщи. Прави инвестиция, в която иска да наеме 400 души, но е вързан относно това къде може да ги наеме. А държавата не го улеснява с това те да работят от вкъщи. Не е само това. Когато си в ситуация на глобална несигурност, в общия случай отиваш на пазар, на който има екосистема, от една страна, и от друга – можеш да видиш какво се случва от гледна точка на стратегия и стабилност. Тук при нас това изобщо го нямаше, започна да се говори за промяна на данъчната система.

Тоест един потенциален инвеститор идва и не знае каква ще му е данъчната система в следващите няколко години, как ще си защити интелектуалната собственост, България достатъчно ли е отворена към служители извън ЕС, особено на фона на малкия пазар на труда.

Нищо от това обаче не се променя от днес за утре. Кой беше полезният ход на държавата по време на този отворил се прозорец?

– Една част от нещата действително са по-сложни, но други са относителни прости, например трудовите книжки. От една страна, безработицата скочи, но от друга, компании търсеха хора. Как те са улеснени да наемат кадри, не е маловажен въпрос. Това да има нужда да отидеш в офис, да подписваш трудови книжки, без да може това да е дистанционно…

Много хора се върнаха от чужбина, но държавата нищо не направи, че да опита да ги запази в България и да им покаже, че това е шанс за реализация тук. Дори е трудно човек да се добере до статистика и данни за тях – колко са, какъв е образователният им и социален статут. Тук това го правеха медии, компании, а за една държава трябва да е просто.

Нашите хора са супер конвертируеми и в тази ситуация, в която всеки работи от вкъщи, могат да започнат да работят за чуждестранна компания, без тя да е направила никаква инвестиция в България. Да бъдат наемани дистанционно, става все по-реалистично. От тази гледна точка е все по-реалистично ние да започнем да губим хора от локалния пазар.

На този фон какъв е рискът потенциалните компании да ни подминат, за да отидат в страни, които стават все по-интересни – като Казахстан и Грузия? Или съседна Гърция, която доскоро дори не беше известна с IT индустрията си?

– Да, няма смисъл да стигаме до Казахстан, защото имаме примерите с Румъния и Гърция. В Румъния вече има еднорози, въпреки че там съществуват подобни на нашите проблеми с недостига на хора. Но по отношение на това как светът приема Румъния – преди няколко години тя не беше на картата спрямо България, в момента случаят не е такъв. С Гърция е по-особено. Тя е много добър пример какво може държавата да направи в една такава ситуация, за да се възползва от разместването на глобалните пластове. Цялото правителство обикаляше да говори с кой ли не за привличането на различни компании. Това е и стратегия на държавата да използва гръцката диаспора по света.

И тук вече не става дума само за това къде отиват международните инвестиции, а къде отиват хората от твоя пазар, особено когато става дума за съседни държави с последователна и активна политика за привличане на инвеститори. Да не се озовем в ситуация, в която част от кадрите, които сме създавали тук, ще се преместят да живеят и работят в Гърция, където има добър климат, инфраструктура, незастроени плажове и пр., все неща, които са важни за средната класа.

Губи ли България от блясъка на имиджа, който си създаде през последните години, за сметка на Гърция и Румъния?

– За сметка на Гърция още не, тя по-скоро е предупреждение. Позитивното за България е, че освен като дестинация за изнесени бизнес услуги, на нея все повече се гледа и като стартъп дестинация. Това обаче далеч не е достатъчно, за да може цялата икономика да мине на различна скорост от сегашната. Тепърва има много неща да се правят, включително от гледна точка на регламент и правила, за да може поне да запази имиджа си. Въпреки че аз мисля, че може да свършим много повече. Но ако няма дългосрочна стратегия и не комуникираме правилно дестинацията както за инвеститорите, така и за хората – тепърва рисковете ще се увеличават. Следващите две-три години ще са доста интересен период.

Наскоро отново се заговори за вдигането на максималния осигурителен доход, срещу което индустрии като Вашата са против. Едно от негативните неща е непрекъснатата промяна на данъчната система. Как бихте реагирали, ако прагът се премахне или стане толкова висок, че поне да се избегне промяната му за много години напред?

– Логично е индустрии, в които заплатите на голяма част от хората попадат над тези граници, да са против – особено в нестабилна ситуация, в която тези индустрии растат. Такова нещо не е далновидно и от гледна точка на привличането на инвеститори. От друга страна, за мен въпросът с максималния осигурителен праг не трябва да се разглежда сам по себе си. За него трябва да бъде постигнат консенсус по отношение на това как, кога и докъде се вдига, който консенсус да е свързан с други индикатори по отношение на това какво се случва с икономиката. А ние всеки път говорим доста опростено за данъчната система и това на практика няма кой знае какъв позитив за развитието на цялата система.

Това трябва да се случи по различен начин – да видим цялата структура каква е, какви са ни стратегическите приоритети като дестинация, кое ни е важно да се случи като данъчни облекчения, къде е балансът между всички тези неща, така че и за обществото да е ясно ние като икономика как ще се развиваме. Има цял сет от неща, които трябва да се обсъдят. Ние например сме единствената държава в ЕС, в която няма данъчни облекчения за R&D. Има и неща, които трябва да се поощрят, ако искаме да се позиционираме като атрактивна дестинация.

Говорейки за стратегическо мислене, Планът за възстановяване трябваше да изиграе ролята точно на документ, който да покаже визията на страната за развитието ѝ. През юли AIBEST заедно с други организации отправихте известни критики към него – какъв е проблемът?

– Проблемът с Плана за възстановяване е, че той не е свързан с никаква стратегия за това как ние като икономика искаме да се развиваме. Към момента (интервюто е взето преди публикуването на финалната версия на Плана – бел.р.) той е един сет от проекти за финансиране, които под някаква форма отговарят на приоритетите на ЕС за дигитализация и енергиен преход. Но как това е свързано с мечтата за България – такава опосредствана връзка няма.

Планът за мен трябва да е възможност на държавата в един такъв период, за който говорихме досега – за влизането на нова скорост – да даде допълнително финансиране и то бързо. Защото в момент на растяща инфлация е едно да имаш 1 млрд. лв. през януари 2021 г. и друго е да имаш 1 млрд. лв. през януари 2022 г. Цялото това бавене на практика го „изяжда“, защото парите стават все по-малко. Смятам, че пак изтървахме златен шанс. Толкова много време загубихме и сме на опашката. Това е още един пример как този период, златен период, в който Европа цели да настигне САЩ и Китай по отношение на иновации и дигитализация, но той отминава. Ние не само че не трябва да сме на опашката, а трябва да сме първи, за да имаме шанс поне малко да догоним Западна Европа.

В писмото си до правителството вие поискахте в Плана да бъдат заложени повече финансови инструменти вместо грантове. Каква е философията на такъв подход?

– Обикновено, когато са само в грантове, голяма част от бизнеса е изключен от тях. От една страна, е много по-тежко да бъде взет грант. По-малки и иновативни компании в сектори с висок риск е твърде вероятно да не могат да покрият административните критерии. До голяма степен те са изключени. Финансовите инструменти пък, ако се управляват добре, са много по-бързи, по-евтини. Те на практика може да помогнат за по-бързото усвояване на парите и завъртането им в икономиката. Във всички случаи трябва да има баланс, разбира се, но това беше причината да поискаме в Плана да има повече финансови инструменти.

А какви позитиви откривате на фона на цялата тази ситуация?

– В контекст, в който глобално и локално нещата не са розови, ние (ICT и аутсорсинг индустрията в България) продължаваме да растем с темпове, подобни на тези от предните години. За 2020 г. се очаква средно над 10% ръст на приходите. А от сега мога да кажа, че 2021 г. ще е страшно силна.

Защо ще е страшно силна?

– През 2020 г. имаше две тримесечия с намалена икономическа активност глобално и много неща бяха на пауза или направо отменени, но след това хората започнаха да реинвестират доста активно. Централните банки станаха доста голям играчи на пазара на парите и всъщност всички решиха, че парите са в безкрайно количество. Това напомпа инфлацията, но и пазара на труда. В момента всички търсят хора, правят нови проекти. Това горене на пари го има, въпросът е колко е стабилно и колко дълго ще продължи.

Извън приходите започват да се случват и много неща като сделки. Пример са сливането на Bulpros и продажбата на Helecloud. Не лоши екзити имаше от стартъпи. Да видим колко дълго може да продължи това, чисто заради инфлационния натиск и докога парите ще са евтини.

Как ще се отрази прегарянето на Вашата индустрия? Имунизирана ли е тя от сътресения в икономиката?

– На нашата индустрия прегряването няма да се отрази чак толкова, но на икономиките като цяло – да. Глобално цялата тази криза увеличи скоростта на иновациите и на готовността на компаниите и хората да се иновират. Но не сме имунизирани, ние също поехме удар след спирането на някои сектори, като туризма – тук има много компании с клиенти от там и тяхната дейност рязко секна. Другият риск в момента е балонът. Когато погледнем цената на компаниите на борсата, криптовалутите, а нашата индустрия е асоциирана с всички високи технологии, ако там има по-сериозен колапс, това ще се отрази при всички случаи и на нас.

Колко очаквате да нарасне приносът Ви към БВП ?

– 8-9% към 2023 г. Аз се надявам да е по-малък заради икономиката като цяло. Но ако тя расте със сегашните си темпове, а ние растем с доста по-висок от средния дял, с който растат другите сектори в икономиката, ние всъщност догонващо ще изпреварим. Надявам се нашият дял да е по-малък, защото се надявам икономиката да расте с по-високи темпове и да се поздравим с успех от двете страни.

Дълго време индустрията се асоциираше с кол центровете – каква част от нея са те днес и как се трансформираха в годините?

– Бизнес услугите (Business Processing Outsourcing) е около 40%, но там има всякакви услуги – HR, финансови, бек офиси и т.н. Кол центровете са все по-малка част от цялото, но не маловажна. На тях им се наложи доста да иновират през последните две години, защото те също влизат във все по-високата част от веригата на стойността. Някои неща вече се правят през изкуствен интелект, чрез ботове и пр. Тоест гласът продължава да е важен, но се измества във все по-високите нива. Това води до повече инвестиции в хора, увеличение на приходите и цената на услугата. Ние отдавна не сме евтина дестинация и не се опитваме да се промотираме като такава.