„Йената като оръжие“: Интервенцията на САЩ и Япония може да прекрои световните валутни пазари

Безпрецедентната намеса на САЩ и Япония в подкрепа на японската йена може да промени поведението на пазарите, пише CNBC.

Япония и преди се е намесвала на валутните пазари, но този път мащабът е по-голям от обичайното. Интервенцията беше подкрепена от Вашингтон, като според съобщенията е била извършена чрез валутната двойка евро-йена, а не директно чрез долар-йена, и беше придружена от недвусмислена политическа подкрепа.

Някои инвеститори смятат това за значителна стъпка.

Министерството на финансите на Япония и Министерството на финансите на САЩ успешно превърнаха йената в оръжие“, заяви Йеспер Кол, експертен директор в Monex Group, визирайки възпиращия ефект върху пазара.

По думите му, интервенцията е надхвърлила рамките на традиционното управление на валутния курс, тъй като двете държави са използвали публичните си баланси съгласувано, за да повлияят върху психологията на пазара.

Когато все по-ограничени национални активи се използват едновременно срещу една и съща цел от две големи държави, пазарите ще трябва да се вслушат“, добави той.

Координираната интервенция беше първата съвместна операция на САЩ и Япония за покупка на йени от 1998 г. насам и първата координирана интервенция с участието на двете страни, откакто Г-7 предприе действия за отслабване на йената след земетресението през 2011 г.

Политически инструмент

Кол подчерта и това, което според него представлява безпрецедентен политически сигнал. Чрез съчетаването на политическа подкрепа и финансов ресурс Вашингтон и Токио се опитаха да увеличат цената на залозите срещу йената, като поставиха балансите на две държави от другата страна на сделката. Професорът от Корнелския университет Есуар Прасад вижда интервенцията по-скоро като защитен ход, но според него операцията все пак е знак, че валутната политика все по-силно се преплита с геополитиката.

Интервенциите на валутните пазари очевидно придобиха геополитически оттенък“, заяви Прасад, като според него администрацията на Доналд Тръмп изглежда по-склонна да подкрепя централните банки на държави, които смята за съобразени с приоритетите на САЩ.

Аналогии

Някои анализатори направиха паралел с подкрепата на Вашингтон за аржентинското песо при президента Хавиер Милей, когато страната се бореше с нестабилност на валутата преди ключови междинни избори. През септември и октомври 2025 г. администрацията на Тръмп се намеси с пакет за подкрепа, като използва Фонда за стабилизиране на валутните курсове на Министерството на финансите, за да осигури валутен суап за 20 млрд. долара с централната банка на Аржентина, като същевременно купуваше песо на открития пазар.

Бесент е общата нишка. Същото Министерство на финансите, същият фонд ESF, същият подход за използване на операции с чуждестранна валута като инструмент на държавната политика“, заяви Майкъл Гейд, главен инвестиционен стратег в Tactical Rotation Management. „При Аржентина ставаше дума за подкрепа на приятел.“

По подобен начин стратегът на Quantum Strategy Дейвид Рош заяви, че мотивите на Вашингтон вероятно са надхвърляли финансовата стабилност или пазарите на американски държавни облигации и че политически съображения също може да са изиграли роля. „Може просто да иска да направи нещо хубаво за своя приятел Такаичи“, каза той.

Министерството на финансите на САЩ не отговори на искането на CNBC за коментар.

Друг поглед

Според стратези интервенцията е променила начина, по който инвеститорите ще гледат на валутата.

Това променя конкретно сметките при сделките за финансиране“, заяви Били Лиънг, инвестиционен стратег в Global X ETFs.

„Ако инвеститорите вече възприемат риска от интервенция като реална и координирана заплаха, вероятно ще станат по-предпазливи при поддържането на големи къси позиции в йени и ще се насочат към алтернативни валути за финансиране“, добавя Лиънг.

Йената отдавна е предпочитаната в света валута за финансиране при т.нар. carry trade сделки, при които инвеститорите заемат евтино средства в йени, за да инвестират в активи с по-висока доходност на други пазари.

Лиънг добави, че по-широкото последствие е, че „самата валутна политика“ отново се е превърнала в източник на пазарен риск, след като през последното десетилетие беше останала на заден план. Ако инвеститорите все по-често се насочват към други валути за финансиране, като еврото, това може да промени позиционирането на основните валутни пазари.

Масахико Лу, старши стратег по инструментите с фиксирана доходност в State Street Investment, се съгласи, че случилото се означава, че трейдърите все повече трябва да отчитат геополитическите развития в цените.

Най-голямата промяна е, че трейдърите вече имат нова променлива, която трябва да включват в оценките си – начина, по който политиката реагира, а не само макроикономическите фундаментални фактори“, заяви той.