Жокери от МФ: мерки, които да свият огромния дефицит в бюджета

Служебното правителство на президента Румен Радев внася в парламента проектобюджет със свръхдефицит от 6.4% – стойност, която за последно е залагана миналия век. Финансовото министерство на практика оставя депутатите сами да измислят как да свият "дупката" в бюджета с доловена лека обида от това, че политическите сили в новия парламент не припознат идеите на министър Росица Велкова за промени в данъчната система.

Сред тях бяха например нов временен данък „свръхпечалба“ за всички добре справили се фирми в България, чието менажиране обаче вещаеше хаос и двойна работа за Националната агенция за приходите (НАП).

Въпреки че и министри, и президентът пожелаха успех на депутатите в свиването на дефицита, ведомството на Велкова все пак дава някои съвети как минусът може да се свие. Сред тях са някои предложения, афиширани от експерти, като например вдигане на ДДС за всички стоки на 22%. За други от предложенията на финансовото министерство не се е говорило досега.

Какви са вариантите

Служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3%, който да отговори на критериите за присъединяване към еврозоната.

Първият е вдигането на ДДС от 20 на 22% за всички стоки и услуги в България. Това би била смела стъпка, имайки предвид, че е възможно да попречи на усилията за овладяване на инфлацията в България – също критерий за влизане в европейския валутен съюз.

Това би било и революционна стъпка, имайки предвид, че ДДС не се е променял от 24 години насам, с изключение на периода на коронакризата и след това. Общата ставка е 20% от 1 януари 1999 г.

Според изчисленията на МФ това увеличение ще донесе на хазната още 1.63 млрд. лв.

Друг вариант е повишаване на облагането на фирмите в България – вдигане на плоския корпоративен данък от 10 на 15%. Това ще донесе 2.27 млрд. лв. на бюджета, но със сигурност ще срещне голям отпор от бизнеса в България и заплахи за отлив на инвеститори. Понастоящем данък печалба в България е един от най-ниските в Европейския съюз – съпоставим с някои такси в офшорните зони по света.

Предложение има и по линия на повишаване на данъка за физическите лица, когато става дума за еднолични търговци – от 15 на 20%, което ще донесе 40 млн. лв.

Министър Велкова напомня, че нейното предложение за данък „свръхпечалба“ хипотетично ще донесе 2.4 млрд. лв. на бюджета. Половината от тази сума ще дойде от големите предприятия в страната, около 550 млн. лв. от средните и по около 350 млн. лв. от малките и микропредприятията.

Министърът изчислява още, че загубите за бюджета от прилагането на намалените ДДС ставки – за хляб и брашно, парно и природен газ, ресторантьорски и кетъринг услуги, спортни съоръжения, книги и други издания и бебешки стоки ще струва тази година 503 млн. лв. Освобождаването от акциз на природен газ, електроенергия и LPG пък има негативен ефект върху бюджета от 185 млн. лв.

Увеличеният размер на данъчните облекчения за деца пък тази година ще струва 442 млн. лв.

Вдигането на дивидента от държавните дружества от заложените 50 на 100% пък ще донесе на хазната още 1.72 млрд. лв.

В частта на разходите, финансовото министерство предлага по-скоро отлагане на политиките по доходите, отколкото да ги отменя изцяло. Според разчетите на министерството, ако заплатите на учителите бъдат вдигнати не със задна дата от 1 януари, както е заложено, а от 1 юли, ще бъдат икономисани 233 млн. лв. Ако пък увеличението бъде отложено с още малко – от 1 октомври – ще бъдат спестени близо 350 млн. лв.

Според числата вдигането с 10% на заплатите на държавните служители, които не са получили увеличение миналата година, струва около 100 млн. лв., а вдигането на общинската администрация с 15% – 72 млн. лв.

Ако пък преизчислението на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ се отложи с три месеца и влезе в сила от 1 октомври, ще бъдат спестени над 570 млн. лв.

Дори е предложена мярка да се премахне еднократната помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас без доходен тест – от това ще се спестят 23 млн. лв. Далеч по-голям ефект обаче ще има, ако се не се предприеме индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в съдебната власт и на народните представители – това ще спести на бюджета 145 млн. лв.