Служебният кабинет внася бюджет, с който еврозоната ще е само мираж

Служебният кабинет на президента Румен Радев ще внесе в Народното събрание проект на държавен бюджет за 2023 г. с огромен дефицит. За 2023 г. финансовото министерство залага очаква рекордна "дупка" в хазната, равняваща се на 6.4% от прогнозния брутен вътрешен продукт. За следващите две години се очаква дефицитът да достигне съответно 5.2 и 4.6% от БВП, което би оставило България далеч от еврозоната за поне още няколко години.

Това стана ясно на специален брифинг за бюджета на премиера Гълъб Донев и министъра на финансите Росица Велкова, който не бе отворен за въпроси. Двамата коментираха публикуваните днес законопроект за държавния бюджет на за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г.

Финансовото министерство се отказва от пакета си с промени в данъчните закони, като по думите на Гълъб Донев това се случва, тъй като от всички политически партии са изразили несъгласие с тях. В тези идеи влизаха например т. нар. данък „свръхпечалба“ за всички компании в България, както и вдигането на някои ДДС ставки и други канали, по които да се увеличат приходите на държавата. Според финансовия министър именно по този начин можеше да се приеме бюджет с дефицит в рамките на 3%, който да отговаря на критериите за влизане в европейския валутен съюз.

В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки“, посочи премиерът.

Вместо тези данъчни промени и бюджет с умерен дефицит, каквито се очакваше да бъдат внесени, служебното правителство внася в парламента проект със свръхдефицит на касова основа, равняващ се на 12 млрд. лв. през 2023 г. На начислена основа дефицитът достига 6.1%.

Служебното правителство и Министерството на финансите са в готовност да съдействат на депутатите с всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит“, заяви финансовият министър Росица Велкова.

На практика бюджетът, който ще бъде внесен в парламента, е изготвен на базата на всички приети до момента решения от последните години.

Припомняме, че само преди месец финансовият министър подчерта, че при сценарий с подобен бюджет ще се създаде проблем за набиране на ликвидност и е възможно тогава да се прибегне до заеми от Международния валутен фонд (МВФ).

Допълнителните разходи са няколко и главно за увеличение на заплатите на държавната администрация с 10%, но само на тази част от нея, която не е получила увеличение миналата година. Допълнителен разход е и осъвременяването на пенсиите с 12% от 1 юли, за което са нужни допълнителни 3.1 млрд. лв.

Всичко това води до нуждата от нов дълг за тази година в размер на 13.7 млрд. лв. По думите на финансовия министър въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да докосне 70 млрд. лв. през 2025 г.

Съотношението на държавния дълг към БВП от 22.5% към края на 2021 г. намалява до 21.8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25.3% през 2023 г., 29.6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.

Финансовото ведомство предвижда бюджетът да бъде приет при забавяне на растежа на БВП до 1.8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.3%.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г., вместо 100% както бе анонсирано миналия месец с представянето на готвените данъчни промени.

Допълнителните разходи

• За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545 млн. лв., в т.ч. 465 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на учителите;
• Разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3.657 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г.;
• 2.4 млрд. лв. за разплащания за стария програмен период;
• 1.4 млрд. лв. за инвестиции по ПВУ
• 348 млн. лв. за социални помощи

Оттук насетне

Проектобюджетът се очаква да бъде внесен до дни в Народното събрание или с около половин година закъснение от обичайния срок. Правителството оставя на депутатите да измислят начини за свиване на дефицита, тъй като и по време на предизборната кампания и в последните дни те потвърждават, че не подкрепят предложенията за данъчни промени.