Образованието трябва да се превърне в национален приоритет

- Г-жо Маринова, кои са най-големите проблеми в българското образование?

Отговорът на този въпрос може да бъде цяла самостоятелна тема. Проблемите са изключително комплексни и взаимносвързани. Наблюденията ми показват, че обучението не е ориентирано към придобиването на конкретни практически умения и знания, необходими за извършването на определени дейности. Също така се наблюдава и сериозна съпротива срещу прилагането на съвременни интерактивни обучителни методи и интердисциплинарни учебни програми. Тези предизвикателства се комбинират и с относително ниската привлекателност на учителската професия и трайната тенденция за покачване на средната възраст на учителския състав.

Неадекватната базова квалификация започва да се превръща в проблем, когато учителите се сблъскват с все по-трудната работна среда в класната стая. Тези проблеми са качествени, но също така имат и количествено измерение – просто няма достатъчно учебно време. Как биха могли българските ученици да наваксат, след като учат приблизително 200 часа по-малко на година от връстниците им в ЕС?

Макар тези проблеми да са изследвани и добре документирани, продължават да са налице. Въпреки това посочването им обикновено се свежда до безмилостно търсене на виновен, без да се предприемат реални стъпки в посока намирането на изход от ситуацията. И тук следва да се подчертае, че най-голямата заплаха и причина за случващото се не се дължи на недобрата работа в училищата, а на липсата на политическа воля. Никога не трябва да забравяме, че в крайна сметка, зад цифрите и статистиката седят реални човешки съдби – децата ни - нашето бъдеще, за което сме отговорни всички ние. Поради тази причина в ИПО създадохме платформата “Диалог за Бъдещето“, където всички заинтересовани страни могат да дискутират в детайли проблемите на системата, да се обменят добри практики и най-вече – да се обменя така необходимото ни вдъхновение. През месец септември тази година ще стартират отново серията от дискусии в рамките на платформата.

- Успяват ли учениците да прилагат в реалния живот това, което са научили?

За съжаление отговорът е – зависи. Зависи от учителя, зависи от училището и най-вече от способността на родителите да подпомагат и подкрепят образованието на своето дете. Стотици хиляди левове се харчат за частни уроци, които се стремят да компенсират липсата на адекватно обществено образование  и да дадат на детето конкурентно предимство. Докато родителите продължават да правят избор в посока подпомагане единствено на собствените им деца, вместо да се стремят към подобряване на цялостната система, то няма как да видим съществена промяна. При положение, че 43% от децата живеят в бедност или риск от бедност, и в условия на социална изолация, то няма как, помагайки „само на някои“, да се постигнат резултати, които да спомогнат за общия ни напредък като нация.

-  Институтът за прогресивно образование (ИПО) разработи алтернативната методика за преподаване на математика JUMP Math. Може ли да ни разкажете малко повече за нея, за обхвата й и има ли вече положителни резултати?

Jump Math представлява една неповторима комбинация от задълбоченост, внимателно надграждане, постоянно оценяване и разнообразие от подходи в преподаването. Не променяме учебното съдържание, а отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и самия предмет. Създава се една спокойна и окуражаваща среда, където всяко дете има възможност за успех.

Нашият подход овластява учителя, поставяйки учениците в центъра на учебния процес, като се отчита тяхната индивидуалност и емоции. Ние учим учениците ни, че допускането на грешки преди всичко е част от учебния процес, че няма нужда да ги крият, тъй като това не означава, че са лоши ученици или че има проблеми със способностите им. Като резултат JUMP Math възпитава у децата критично мислене, креативност и настройката да се задават въпроси, вместо мълчанието да прикрива незнание. Всички тези умения са от изключителна важност за успешното развитие на всеки човек.  В момента работим в над 80 училища и в последните 3 години сме достигнали до 9 620 деца, обучавайки над 3 400 човека.

Проведохме и единственото за страната сравнително изследване с помощта на Маркет Линкс и Нов български университет (НБУ), което сравнява JUMP Math със стандартната система. Резултатите бяха много обнадеждаващи. Децата от 4-ти клас, обучавани по JUMP Math, показват статистически значително по-високи резултати пред тези, обучавани по другите системи. Това е стабилна база за преминаване към по-сложните понятия, модели на мислене и анализи, очакващи децата на прогимназиален етап. Това се постига след поне 2-3-годишна активна работа.

Резултатите, постигнати в 4 клас след системна работа с JUMP Math, показват, че е възможно да се постигнат средни и дори над средните нива на успеваемост в класове със значителен брой деца от ромски произход.

Най-важното за човек като мен, който дълги години беше травмиран от математиката, е че учениците, обучавани по JUMP Math, показват по-ниски нива на тревожност към математиката, по-голяма положителна нагласа към ползата от математиката в бъдеще и имат повече вяра във възможностите си да се справят с математиката, отколкото останалите. Тази нагласа допринася положително към мотивацията за полагане на повече усилия и към радостта от ученето, които работят в дългосрочен план.

- Мисията Ви е да преобразувате образователната система за по-добро развитие на България, а какви са целите Ви?

Нашата мисия е ИПО да допринася за създаването на образователна система, която подкрепя хората в пълноценното им развитие, в отговор на предизвикателствата на 21-ви век. Постигаме това чрез внедряване на педагогически практики, системи и иновации, професионално развитие на образователни специалисти и провеждане на системни изследвания

Ние постигаме това, като предоставяме на децата, посредством Jump Math, съществени математически умения и знания, които заличават или поне намаляват наблюдаваните разлики в представянето на отделните ученици. „Създаваме“ начални учители, които са уверени и разполагат с необходимия набор от умения, с които да се справят с предизвикателствата на обучителния процес в 21-ви век.

Процесът по създаване на подобни учители започва с развиването и подпомагането им, за да могат учениците им да постигат високи резултати. Ние постигаме това, чрез нашето „Училище за учители“, където разработваме иновативни обучения и работим с партньори, които предоставят на обучаващите се знания по теми като: Как се създава позитивна култура/нагласа в класната стая, методът Монтесори, Преподаване с разнообразие наум и много други.

Искаме също така да разработим и пуснем и програма, която подпомага развитието на социално-емоционалните умения на децата. Затвърждаването на усилията ни в тази посока ще допринесе за нашата главна цел – да превърнем образованието в приоритет на дела, а не само на думи.

- От какво се нуждае една нова образователна система, за да е тя успешна?

Предвид нивото на неграмотност сред децата ни в размер на 40%, съгласно последното изследване на PISA, е повече от ясно, че има много работа, която следва да бъде свършена. Ние трябва да упражняваме заедно натиск в тази посока. Необходимо е образованието да се превърне в национален приоритет и да се осъзнае, че реализирането на позитивни реформи ще промени курса на цялата ни нация. Това означава да сме способни да оставим настрана за миг нашето его, да работим в партньорство с НПО и частния сектор, да престанем да се фокусираме върху абсурдни въпроси, а да имаме куража да мечтаем, да имаме по-широка визия за системата. В момента усещането ни е, че преследваме неясни и объркани цели, както на системно, така и на индивидуално ниво. Наскоро ми попадна следния цитат – „Учителю, дълго ли ще чакаме промяната? – Ако чакате, ще е дълго!“. Та точно от това се нуждае системата – действия. Говорихме достатъчно.

- Какво ще пожелаете на всички ученици и учители по повод 24 май?

Дръжте се!