Планираната реставрация застрашава историческата стойност на баня „Овча купел“

Камарата на архитектите в България настоява за прекратяване на обществената поръчка за адаптация и реставрация на минерална баня “Овча купел”, обявена от Регионален исторически музей – София. Прогнозната стойност за реализиране на проекта е малко над 6 млн. лв. без ДДС.

Председателят на КАБ арх. Владимир Милков коментира за Economic.bg какви са причините за исканията на Камарата

Основният проблем е инструментът за подбор – възлагане на проектиране и строителство на един и същи участник – т.н. инженеринг или по-точно на строителна фирма. Строителят влиза в ролята на възложител, проектантът е подчинен и ще изпълнява желанията на строителя. Това неминуемо води до компромиси в проектирането, влагане на не най-качествените материали и използване на не най-добрите технологии за реставрация.“

По думите му на етапа на обявяване на поръчката няма одобрен инвестиционен проект. Няма как да се определи строителната стойност. Проектантите са елиминирани от самостоятелно участие, няма конкуренция за избор на най-добрата идея за реставрация на банята.

„Професионалистите и обществото нямат информация какви намеси ще има, не са създадени гаранции от възложителя за съблюдаване на обществения интерес и за съхраняването на сградата като паметник на културата“, категоричен е председателят на КАБ.

Обществената поръчка предвижда обособяване на две зони в минерална баня “Овча купел” – зона „Рекреация“ (Рекреативен център с активно използване на минералната вода), разположена в сутерена и на партерния етаж и зона „Наука“ (Център за върхови постижения), заемаща първия и подпокривния етаж, както и част от сутерена и партера.

„Към момента на обявяване на поръчката предназначението на сградата е "за баня". Законово няма как да се съвместят двете зони за Рекреация и новата за Наука (съгласно условията на процедурата етажите са с различно функционално предназначение). Било е необходимо предварително да бъдат изпълнени задължителни устройствени процедури“, сподели архитектът.

Милков обясни, че методиката за оценка не гарантира избор на най-компетентния участник. Приложен е одобрен от Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) идеен проект, изготвен от арх. Константин Пеев.

„Не е ясно дали възложителят иска да се съблюдава вече одобрения проект или е необходим нов. Явно, пренебрегнал одобрения проект, възложителят предпочита възможността да избира “котка в чувал“, тайно надявайки се, че котката евентуално ще може да лови мишки.“

Председателят на КАБ разкри как точно процедурата нарушава принципите на европейските и световни конвенции за опазване на архитектурното наследство. Консервацията, реставрацията и адаптацията на паметници на недвижимото културно наследство е изключително специфична дейност. Тя може да бъде извършвана от лицензирани проектанти, със съответната квалификация, спазващи съвременните реставрационно-консервационни принципи. Тези са залегнали в поредица от международни документи, като Венецианска харта (1964 г.), Парижка конвенция (1972 г.), Флорентинска харта (1981 г.), Вашингтонска харта (1987г.), Документ от Нара за автентичността (1994 г.), Харта на ИКОМОС от Виктория Фолс (2003 г.)

Милков цитира арх. Йорданка Кандулкова, ръководител катедра История и теория на архитектурата в Архитектурен факултет на УАСГ: „Респект към оригинала в паметника – автентичността на паметника е негова същностна характеристика. Съхраняването на оригинала е априорна цел на реставрацията.  Ясно отличаване на съвременните добавки от автентичните фрагменти.  Съхраняване на ценния принос на всички периоди от живота на паметника и на следите от изминалите години. Средата на паметника е обект на равностойна грижа за опазване. Обект на опазване са не само ярките архитектурни постижения от миналото, но и фоновата архитектура и цели урбанистични структури. Архитектурният паметник, макар и създаден през отминала епоха, следва да се осмисля като жизнен елемент на съвременната действителност и потенциал за нейното развитие.“

Според Милков няма гаранция, че крайният продукт на инженеринговата поръчка ще е в съответствие с тези принципи. „Сградата на минерална баня „Овча купел“ е паметник на културата и това изисква изключително внимание и прецизност при извършването на консервационно-реставрационните дейности. Архитектурният паметник трябва да живее, да се използва, да има смисъл от средствата, които се влагат за опазване на архитектурните и художествени стойности, важни за обществото. Това допуска допълване, надграждане или промяна на първоначалната функция, но след провеждане на законови процедури,“ сподели Милков.

„Важно е след реставрация и адаптация сградата да генерира приходи, които да се използват за нейната бъдеща поддръжка. Сградата на Националния археологически музей в центъра на София е строена като джамия, по-късно адаптирана за музей. Единствената алтернатива за банята в „Овча купел“ е запазване и обогатяване на пълноценното използване на уникалния природен ресурс – минералната вода,“ категоричен е архитектът.