Къде в България са усвоени най-много евросредства

Реално изплатените европейски средства в България към 1 май 2018 г. вече са 18.7 млрд. лв., или 2 648 лв. на човек от средногодишното население. Това е сумата на всички изплатени суми по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г., откакто България стана член на ЕС и получи достъп до тези средства. В тази сума влиза и съфинансирането от националния бюджет, платено по такива проекти (без съфинансирането сумата, получена само от фондовете на ЕС, е 15.6 млрд. лева). Средно на година платените средства по европейски проекти са били около 1.244 млрд. лева. Спрямо БВП на страната в текущи цени за периода 2007-2017 г., това е около 2% от БВП на година.

Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България  (т.е. без тези към централната администрация) е 10.7 млрд. лв. или 1 525 лв. на човек.

Най-голям е относителният обем на изплатените пари в областите Габрово и София-град – около 2 700 лв. на човек, а следващите области в класация са изхарчили значително по-малко средства – около 1 700 лв. на човек във Враца и София.

С най-малко изплатени европейски средства е област Сливен – 702 лв. на човек, предшествана от областите Кюстендил, Перник, Пазарджик, Търговище и Добрич – всички с под хиляда лева на човек от населението.

През новия програмен период 2014-2020 г. към 1 май 2018 г. изплатените суми по всички най-големи областни проекти са към държавни или общински структури и предприятия. Най-голям е обемът на средствата, изплатени в София-град на Метрополитен ЕАД за разширението на столичното метро – 321 млн. лв. (от общо 936 млн. лв.). Следващата най-голяма изплатена сума е в област Благоевград – 190 млн. лв. (от общо 739 млн. лв.) за два лота от АМ „Струма” и тунел Железница.

В другите области най-големите проекти от новия програмен период включват:

• Проекти за пътища – в областите Ловеч, Монтана, София и Силистра, където по текущи проекти са изплатени по около 5 млн. лв. и в област Разград, където са изплатени над 10 млн. лв. Почти всички проекти са на обща стойност около 15 млн. лева;
• Проекти за водни цикли – в областите Враца (19 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Добрич (15 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Плевен (26 млн. лв. от общо 117 млн. лв. по проекта), Шумен (6 млн. лв. от общо 13 млн. лв. по проекта) и Ямбол (9 млн. лв. от общо 44 млн. лв. по проекта), както и проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в областите Видин (2 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта) и Пловдив (община Асеновград - 60 млн. лв. от общо 106 млн. лв. по проекта);
• Проекти за подобряване на градската среда – в областите Бургас (22 млн. лв. от общо 30 млн. лв. по проекта), Варна (11 млн. лв. от общо 34 млн. лв. по проекта), Велико Търново (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Габрово (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Кюстендил (3 млн. лв. от общо 5 млн. лв. по проекта), Перник (2 млн. лв. от общо 4 млн. лв. по проекта) и Стара Загора (8 млн. лв. от общо 16 млн. лв. по проекта);
• Проекти за градски транспорт – в областите Русе (8 млн. лв. от общо 24 млн. лв. по проекта) и Сливен (5 млн. лв. от общо 17 млн. лв. по проекта);
• Проекти за образователната инфраструктура – в областите Пазарджик (4 млн. лв. от общо 8 млн. лв. по проекта), Смолян (2 млн. лв. от общо 7 млн. лв. по проекта), Търговище (5 млн. лв. от общо 10 млн. лв. по проекта) и Хасково (14 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта);
• Проект за социална помощ – в област Кърджали най-голяма сума е изплатена по проект за осигуряване на топъл обяд на нуждаещите се в община Кирково (1 млн. лв. от общо 3 млн. лв. по проекта);
• Като цяло основната част от европейските средства продължават да се насочват към развитие на транспортната инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт). Тя безспорно е ключова за икономиката и развитието на отдалечените от икономическите центрове общини в общия случай зависи именно от свързаността.

Голяма част от изплатените пари обаче са и за градинки, паркове и паметници. Подобренията на градската среда за важни, но те не водят до преки икономически ефекти и сближаване на районите, а в същото време отнемат значителна част от времето и ресурсите на общините, особено по-малките такива. В крайна сметка при ограничен капацитет и средства местната администрация трябва да избира дали да пише и изпълнява европейски проект за каквото и да е или да привлича нови инвеститори. Създадените стимули на местните власти силно наклоняват везните в полза на изпълнението на европейски проект. Шансът за спечелване е по-висок, резултатите са по-бързи и видими за избирателите, повече средства минават през общината.

Новата инвестиция от своя страната е по-несигурна, няма толкова видими и бързи ефекти, постъпленията в общинския бюджет са силно ограничени (общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери) и дори може да се наложи общината да прави разходи (за изграждане на път, включване към комуналните услуги и т.н.).

Решението на този проблем минава през фискалната децентрализация на общините (виж изследването на ИПИ), която ще доведе до реален стимул за местните власти да работят за развитие на икономиката и пазара на труда в дългосрочен план.