Как авиотаксите превърнаха багажа в златна мина
Пътниците се оплакват, политиците протестират, а пазарът на ръчен багаж процъфтява с приходи от 145 млрд. долара

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
С нарастващите такси за регистриран багаж, авиокомпаниите по света печелят милиарди, а пътниците се чувстват измамени. Последните компании, които въведоха такси за чекиран багаж, са Air Canada и Southwest, пише BBC. Те се присъединяват към все по-дълъг списък от авиолинии, за които допълнителните такси – или така наречените junk fees – се превръщат в сериозен източник на приходи. Резултатът: нарастващ гняв сред потребители и политици, както и истински бум в продажбите на малки куфари за ръчен багаж.
На летището в Торонто, Лорън Александър е пристигнала от Бостън за уикенда. „Това е абсурдно,“ казва 24-годишната,
Купуваш си билет, мислиш, че е изгодно, и после плащаш още 200 долара, само за да вземеш куфар със себе си.“
Вместо това тя носи само малка раница.
Сейдж Райли, на 27 години, е съгласна: „Става доста скъпо.“
От „всичко включено“ до „всичко поотделно“
Преди години регистрираният багаж, изборът на място и дори храната на борда бяха част от стандартната цена. Но с възхода на нискобюджетните авиолинии всичко това се промени.
През 2006 г. британският нискобюджетен превозвач FlyBe става първата авиокомпания в света, която въвежда такса за багаж – 2 паунда при предварително заплащане и 4 паунда, ако не е платен авансово. Скоро след това и други бюджетни авиолинии последват примера, включително и традиционните (на къси разстояния).
През 2008 г. American Airlines става първата американска авиокомпания, която въвежда такса от 15 долара за първи чекиран куфар по вътрешните си маршрути. Според авиационния консултант Джей Соренсен, традиционните превозвачи просто не са имали избор – бюджетните конкуренти са оказвали силен натиск.
Днес приходите на американските авиолинии от такси за багаж достигат 7.27 милиарда долара – ръст спрямо 7 милиарда през 2023 г. и 5.76 милиарда през 2019 г.
Ръчен багаж: новата златна ниша
Не е чудно, че все повече пътници пътуват само с ръчен багаж. Според Кирсти Глен, изпълнителен директор на британския производител на куфари Antler, търсенето на компактни модели, отговарящи на авиодопустимите размери, расте лавинообразно.
Пуснахме нов модел в малък размер през април и той се продава като луд,“ казва тя. Онлайн търсенията също скочили драстично.
Паралелно с това, социалните мрежи се изпълват със съдържание на тема „пакетиране с хакове“, показващо как да поберем повече в ръчния багаж. Пътническият журналист Челси Дикенсън, която създава подобни видеа в TikTok, казва: „Това се превърна в централна тема за съдържанието ми.“
Тя добавя с изненада: „Мога да прекарам седмици в планиране на пътуване, а най-гледаното видео ще бъде как отивам на летището с евтин куфар и тествам дали влиза в металната рамка на авиокомпанията.“
Таксите – глобален бизнес за милиарди
Очаква се приходите на авиокомпаниите от допълнителни услуги (багаж, избор на място, храна, Wi-Fi, достъп до салони и др.) да достигнат 145 милиарда долара тази година – или 14% от общите приходи на сектора. През 2023 г. те бяха 137 милиарда долара, според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).
Това не е убягнало на политиците. През декември американски сенатори изслушаха шефове на авиокомпании. Един от тях – демократ – използва термина junk fees и настоява за регулаторен преглед и възможни санкции. Министерството на транспорта не е отговорило на запитванията на медиите.
А сега такса и за ръчния?
Ако чекираният багаж не е достатъчен, все повече авиокомпании вече таксуват и ръчния. Например Ryanair позволява безплатно само малка чанта, която се побира под седалката. Ако искате куфар за горното отделение – цените започват от 6 паунда. EasyJet, Norwegian, Transavia, Volotea, Vueling и Wizzair също въведоха подобни такси.
Това предизвика реакция от европейската потребителска организация BEUC, която внесе жалба до Европейската комисия. Те се позовават на решение на Съда на ЕС от 2014 г., според което ръчният багаж не може да се таксува, ако отговаря на „разумни изисквания“ за тегло и размер. Но какво точно е „разумно“ – остава спорно.
А може ли и по друг начин? Да – ако питате индийската авиокомпания IndiGo. Нейният ръководител Питър Айбърс обяснява, че компанията не таксува за чекиран багаж.
Философията ни е различна. Не искаме безкрайни опашки и спорове на гейтовете за багаж. Ние ги избягваме напълно.“