Как Фидел Кастро взе властта и управлява 5 десетилетия

Независимо дали подкрепяте политиката на Фидел Кастро, или не, не може да се отрече, че пътят му към властта е впечатляващ. Кастро е отговорен за създаване на първата комунистическа държава в Западното Полукълбо на света. Впечатляващо е, че той успя да се задържи на върха на държавата близо пет десетилетия, като единствено британската кралица Елизабет II управлява по-дълго от него. И то при положение, че малката островна държава се намира на по-малко от 200 км. от идеологическият враг – САЩ.

Цялото име на кубинския лидер е Фидел Алехандро Кастро Рус и е роден на 13 август 1926 г. в малкото източно селце Биран. Баща му е бил заможен фермер, притежаващ захарна плантация. Биологичната му майка работи като прислужница на първата съпруга на баща му.

Бащата на Фидел първоначално не иска да го признае за роден син. Седемнадесет години по-късно той все пак го прави, след като се развежда с първата си съпруга и се жени за прислужницата си.

По време на гимназиалното си обучение Кастро изучава и католицизма. По-късно той се открояват като спортист, а обучението му продължава в юридическия факултет на Университета в Хавана. Именно там се ражда интересът му към политиката.

По-радикалните му възгледи се оформят, когато се присъединява към антикорупционната Ортодоксална партия през 1947 г. Кастро участва в неуспешния опит за свалянето на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.

Когато завършва колежа през 1950 г., отваря адвокатска кантора. Две години по-късно се включва в надпреварата за място в Камарата на представителите на Куба, но в крайна сметка избори няма. Кубинският диктатор Фулхенсио Батиста ги отменя заради опита за преврат.

След това Кастро никога повече не се опитва да влиза в партии и да защитава чужди идеи. Стартира собствена офанзива срещу властта. Заедно със 100 други мъже през 1953 г. той щурмува казармите в Монкада. "От този момент нататък вече имах ясна представа за борбата ми занапред“, казва Кастро в книгата „Моят живот: Говорещата автобиография“.

Нападението обаче е неуспешно, много от мъжете умират, а Кастро е осъден на 15 години затвор. През 1955 г. Батиста го освобождава и Кастро заминава за Мексико, откъдето планира нов опит за преврат. Година по-късно той, заедно с още 81 души, сред които е Ернесто „Че“ Гевара и брат му Раул, акостират на източния бряг на Куба. Опитът им обаче е осуетен и те бягат към планините в Югоизточната част на страната.

Как взима властта

Предстоят серия от офанзиви срещу властта между 1957 г. и 1959 г., а успехът идва, през януари 1959 г., а през юли вече властта на Кастро е утвърдена.

В началото революционерът получава подкрепата на мнозинството кубински граждани с обещания за възстановяване на политическите и гражданските свободи. Но по-късно Кастро се радикализира, национализира бизнесът на американските компании на острова, засилва антиамериканската реторика и сключва търговска сделка със Съветския съюз през 1960 г.

САЩ официално прекъсват всички дипломатически отношения с Куба през януари 1961 г. През април същата година американското правителството въоръжени около 1500 кубински изгнаници, които праща срещу Кастро. Опитът за превземане на властта не успява, а Куба и Съветският съюз засилват партньорството си.

През 1962 г. настъпва Кубинската криза, която се смята за един от моментите, в които светът е бил най-близо до ядрена война. Тогава Съветският съюз започва тайното инсталиране на балистични ракети в Куба, които са можели да достигнат американските градове и да нанаесат ядрен удар. Кризата се решава, след като САЩ се съгласяват да премахнат своите ядрени установки от Турция, а СССР от Куба.

Същевременно Кастро е установил еднопартиен режим в страната и е овладял всички аспекти на кубинския икономически и обществен живот. Тези действия пращат в изгнание голяма част от богатите и част от средната класа. За най-бедните обаче е въведено безплатно образование, социални помощи и лечение.

Това увеличава популярността на Кастро сред най-бедните, но от икономическа гледан точка страната се развива все по-зле. Заради ембаргото, наложено от САЩ и съюзниците, зависимостта на Куба от СССР става все по-голяма.

По официални данни икономическите и политически имигранти, предпочели да избягат в САЩ по време на режима на Фидел Кастро са около 125 хил. души.

Хронология на един режим

През 1976 г. Куба създава Народното събрание, Кастро става президент на страната.

През 1980 г. Кастро, докато все още е в добри отношения със Съветския съюз, обявява, че има желание да се сближи и със САЩ, ако обаче падне търговското ембарго.

В края на 80-те Кастро продължава да следва стриктно комунистическите догми, въпреки че дори съветският лидер Михаил Горбачов започва демократични реформи в Съветския съюз, които позволяват на някои държави да се отделят от социалистическия блок.

През 1991 г., в отговор на рухването на СССР и загубата на субсидиите, които Куба е получавала, Кастро започва опити да се справи с икономическия упадък на страната, като провежда някои пропазарни политики. Въпреки това Кастро продължава да държи под строг контрол живота в Куба.

Първите признаци за промяна в страната се усещат през 1993 г., когато дъщерята на Кастро - Алина Фернандес Ревуелта, търси убежище в САЩ. След това тя публично критикува баща си и водените от неговия режим политики.

На следващата година в Куба се организира най-големият анти-Кастро протест. След него около 35 хил. души бягат към Америка, използвайки импровизирани лодки и салове. Това е най-голямото преселение на хора след 1980 г., когато отплава „Флотилията на свободата“.

Политиката на Острова на свободата започва да се променя реално след 1998 г., когато папа Йоан Павел II посещава страната. Десетилетие по-късно и папа Бенедикт прави това.

През 2003 г. Фидел Кастро е избран за нов 5-годишен мандат като президент на страната. Към края на този мандат Кастро предприе няколко инициативи, които доведоха до репресии срещу независими журналисти, дисиденти и активисти, както и до засилване на връзките с Венецуела.

През 2006 г., когато Кастро е на 80 години и е управлявал 47 години, той предаде властта на по-малкия си брат Раул Кастро. Освен с напредналата възраст, Кастро има и здравословни проблеми.

Две години по-късно Народното събрание е готово да даде на Фидел Кастро нов президентски мандат, но той отказва с официално писмо.

През 2011 г. Раул Кастро предприема стъпки за стопляне на отношенията със САЩ. През пролетта на 2016 г. американският президент Барак Обама посети Острова на свободата и от там заяви, че е време ембаргото да отпадне.

След обявяването на смъртта на Фидел Кастро, на 26 ноември, френският президент Франсоа Оланд също обяви, че е време ембаргото върху Куба да бъде снето.

#Newsgraphic on the life of Cuban revolutionary Fidel #Castro, who died on November 25 aged 90 pic.twitter.com/DitJ6DKESk

— AFP news agency (@AFP) November 26, 2016