Защо икономиката на Европа изостава толкова от САЩ?

2025 г. вещае нови предизвикателства за европейската икономика.

Еврозоната – икономическият двигател на Европа – продължава значително да изостава от САЩ, а разликата е повече от фрапираща, ако се проследи динамиката на двете икономики през последните 25 години.

Както Economic.bg писа преди време, докъм 2009 г., когато бе пикът на световната икономическа криза, двете икономики се движеха почти успоредно. Оттогава насам обаче САЩ напредна със значителни скокове, докато развитието на Еврозоната сякаш стагнира.

Липса на визия и инвестиции

Причините за разминаването в развитието на двете икономики са комплексни.

Един от основните фактори, без съмнение, е липсата на визия и инвестиции в Европа. Въпреки амбициозните си планове в последните години – като например европейската Зелена сделка или Mеханизмът за възстановяване NextGenerationEU – Европа изостава, тъй като такива инструменти дават само частично решение на проблема.

Наливането на ресурс не трябва да е единствена мярка, а да е подкрепено от комплекс от мерки.

Индустриалните стратегии днес – каквито има в САЩ и Китай – съчетават множество политики, включително данъчна, търговска и външна. Поради бавния си и дезагрегиран процес на създаване на политики, ЕС е по-малко способен да даде такъв отговор“, написа преди време Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ), в своя популярен доклад за европейската конкурентоспособност.

Пример за това е Китай, където от десетилетия тамошното правителство раздава щедри субсидии в подкрепа на конкретни сектори, например този на автомобилостроенето. Използването на субсидии „е значителен двигател на световно търговско напрежение“, смятат от Австралийския институт по международни отношения. Според тях субсидиите предизвикват опасения от „потенциална субсидийна надпревара между страните“.

Крайният резултат е, че заемните средства се събират не от пазара – както е редно – а от държавата, получава се комбинация от свръхинвестиции и производство и накрая то се изнася към света.

Китай смята, че това, което прави със субсидиите, е правилно: „Това е нашият начин на игра, ние сме държавни капиталисти, ще управляваме тази индустрия“, коментира Майкъл Дън, президент и главен изпълнителен директор на Dunne Insights, цитиран от Reuters.

В своя публикация от Международния валутен фонд (МВФ) извеждат и още една причина – липсата на възможности за финансиране на стартъпи, които впоследствие да се развият като иновативни компании.

През последните две десетилетия листнатите на щатските борси компании са емитирали около два пъти повече капитал спрямо техния размер, отколкото европейските им колеги“, пишат от МВФ.

Емитирането на капитал – т.е. акции – според МВФ е ключово за финансирането на нематериални инвестиции, като например патенти.

Инвестициите в рисков капитал биха могли да помогнат на тези фирми, но размерът на този пазар в ЕС като дял от икономиката е само около една четвърт от този в САЩ“, смятат от фонда.

Отделно, в Европа има малко „успешни нови фирми, което по-късно води до по-нисък брой големи и високопроизводителни компании. Вместо това има изобилие от малки фирми с нисък растеж“.

Всъщност проблемът с достъпа до финансиране е разгледан и в небезизвестната книга на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън „Защо нациите се провалят“. В нея се прави сравнение между банковата система на САЩ и тази на Мексико. По-конкретно се изтъква как финансовите институции в САЩ дават възможност на предприемачите да се развиват, докато тези в Мексико отварят вратите си единствено за избран елит.

Лидер в регулациите

През 2018 г. Европа стана иноватор в регулациите, въвеждайки нови правила за защита на личните данни в онлайн пространството, по-известни като GDPR.

Оттогава Европейският съюз (ЕС) не се е отказал от лидерската си позиция при регулациите, като въвежда нови и нови текстове. Някои икономисти обаче смятат, че те може да дадат и обратния ефект.

За по-малко от десетилетие ЕС е добавил нови 562 страници и 511 публикации във връзка със сигурност и данни. Други 271 страници и 247 публикации са на тема електронна търговия и защита на потребителите, но за това „се заплаща цена“, казват от Европейския център по международна политическа икономика.

Тази регулаторна лудост си има цена. Както подчерта бившият евродепутат Луис Гарикано, GDPR на ЕС съвпадна с 50-процентов спад в броя на новите приложения. Освен това, много от тези разпоредби на ЕС стават по-сложни, когато се транспонират в националното, а в някои случаи и в регионалното законодателство. Проучване, проведено от Централната банка на Испания, установи, че

всяка допълнителна регулаторна разпоредба е свързана с 0.7% спад в нивото на заетост в засегнатия сектор“, казват от центъра.

Нова година, нови проблеми

Най-новото предизвикателство за Европа ще е встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Това предстои да се случи на 20 януари.

Една от основните точки в предизборната кампания на Тръмп бе въвеждането на по-високи вносни мита върху стоките от Китай и Европа. Тогава той определи митата като „най-красивата дума в речника“, пише South China Morning Post (SCMP).

Покойният Хенри Кисинджър се притесняваше, че САЩ са влезли в стратегическо състезание с Китай без подходящ план. Втората администрация на Тръмп ще докаже, че това виждане е правилно“, пишат от SCMP.

Директният ефект от митата върху европейските стоки – от автомобили до сирене и вино – ще е, че те ще станат по-скъпи за американските потребители и съответно по-малко конкурентоспособни, а Европа ще се окаже по средата между потенциална търговска война с мита между Пекин и Вашингтон.

Отделно на Стария континент все още съществува рискът от повторно ускоряване на инфлацията.

Все още не сме вън от опасност, тъй като с назряването на военните конфликти в Близкия изток винаги има риск от покачване на цените на петрола“, каза преди време Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) пред CNN Business, добавяйки, че това „подбива“ европейската конкурентноспосбност“.