Как програмата с общински проекти набъбна до 6.2 млрд. лв. (инфографика)

Фонд за финансирането на приоритетни регионални проекти по утвърден механизъм с бюджет 1 млрд. лв. Това беше предложението на Асен Василев от есента на миналата година, когато той все още беше финансов министър и търсеше подкрепа за Бюджет 2024 от коалиционните си партньори от ГЕРБ и ДПС. „Миниреволюция“ пък го нарече неговият колега начело на МРРБ Андрей Цеков.

И може би така им е изглеждало, тъй като дотогава финансирането на капиталовите инвестиции на общините се осъществяваше масово чрез постановления на Министерски съвет. Но пък парите не бяха заложени конкретно по бюджетите на съответните общини или на МРРБ, а в Централния бюджет – тази митична „черна дупка“, от която всяко правителство черпи ресурс по не толкова прозрачен начин. В крайна сметка този подход позволи общинската капиталова програма да нарасне няколко пъти спрямо онзи първоначално планиран 1 млрд. лв. 

Първият подробен списък с общински проекти беше създаден от Василев веднага след местните избори през 2023 г., по настояване на ДПС. Това беше поставено като условие от Движението, за да бъде запазена коалицията, наред с други искания от ГЕРБ, на които ПП-ДБ се съгласиха, за да спасят властта си.

Местната власт бързо трябваше да изпрати до Министерството на финансите подробности за своите проекти, а сред най-активните очаквано бяха кметовете на ДПС. Тогава някои малки общини, контролирани от ДПС, с около 10 000 души население поискаха толкова средства, колкото и кметовете на някои областни градове.

И докато държавният бюджет влезе в Народното събрание за разглеждане, списъкът набъбна до 764 проекта, които вече имаха нужда от 2.6 млрд. лв.

Между двете четения пък списъкът се удвои до 1627 проекта, а нужното финансиране стана 4 млрд. лв. за 2024 г. Освен това коалиционните партньори от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ решиха да удължат програмата – до 2026 г. – като общите нужни средства вече бяха 4.9 млрд. лв.

Съществен момент от дискусиите в парламента бе и възможността списъкът да се актуализира и след приемането му – за да могат неподготвените за задачата кметове да реагират. Идеята бе това да се случи веднъж – до 1 март, но след това бе взето решение актуализациите да са 3 – след всяко от първите три тримесечия на годината.

Така след първата актуализация през април списъкът продължи да расте заедно с нужното държавно финансиране – до 4.5 млрд. лв. за 2024 г. и общо 5.9 млрд. лв. за целия 3-годишен период.

Сега в ход е и втората актуализация, която отново добавя проекти, а нужното финансиране расте. Броят им достига 2529, за които за тази година трябва да бъдат осигурени 4.6 млрд. лв., а общо за 3-годишния период – 6.2 млрд. лв.

Готови ли са общините?

Трансформацията на инвестиционната програма от нейния замисъл до втората ѝ актуализация изглежда огромно от финансова гледна точка – от 1 млрд. лв. на 6.2 млрд. лв. Заявките на общините са все по-амбициозни, а детайлен преглед на актуализирания списък вече показва, че общините не просто искат финансиране за важни за тях проекти, а са калкулирали идеите си така, че да получат максималното финансиране, което им се полага според условията на програмата.

Но въпреки амбициозните цели готовността не е задоволителна. Към края на юни от въпросните 4.5 млрд. лв. са предоставени едва 62 млн. лв. аванси и 70 млн. лв. за междинни плащания. Детайлните данни на МРРБ показват, че най-активни са Пазарджик, Лом, Кнежа, русенското Иваново, Благоевград, Кресна, морските Царево, Аврен и Бяла, Козлодуй, видинското Димово, врачанското Оряхово, габровското Дряново, Джебел, Момчилград, монтанското Георги Дамяново, Силистра, софийските Ботевград, Годеч, Ихтиман и Костинброд, Павел баня, Раднево, Любимец, Тополовград.

Договарят се бързо, но се изпълняват бавно. Проектната готовност от страна на общините не е висока, ще е предизвикателство как да се продължи адекватно програмата“, коментира в регионалната комисия в петък Андрей Цеков.

А въпреки все по-набъбващата сума за инвестиционната програма, според финансовото министерство пари има. В бюджета е заложено тя да бъде финансирана от централния бюджет, но както винаги потърпевш, ако се наложи въобще, ще бъде държавната капиталова програма – онзи вечен буфер, който покрива провалите на българските финансови министри.

За капиталови проекти са предвидени 10 млрд. лв. и в случай на необходимост ще се предоставят средства на МРРБ“, посочи финансовият министър Людмила Петкова.

Увеличаващите се проекти, които трябва да се изпълнят в изключително кратък срок, предвещават истинско строително цунами, нов случай че проектите наистина започнат да се изпълняват. За проблема съобщи регионалното министерство още през март – преди актуализациите. Притесненията бяха на кметовете, които още тогава посочиха, че заради амбициозната инвестиционна програма е много вероятно да се стигне до недостиг на капацитет от страна на строителните фирми. Някои кметове дори казаха, че за някои от вече обявените обществени поръчки се явява само един кандидат за изпълнение.

Финансиране на какво ли не...

Другият проблем с програмата е липсата на сито. Първоначалната идея бе за инвестиции в приоритетни улици и ВиК, но впоследствие тя обхвана всички идеи на кметовете. Така в списъка място намират и изграждането на музей на Георги Парцалев в Левски, парк в Ловеч, плувен комплекс в Челопеч и спортни зали в над 20 общини.

Филтър на предложените от местната власт проекти няма, стига само те да не надвишават общия лимит за средствата за съответната категория община, както и да притежават „пълна документална готовност“.