Как токенизацията на активи може да либерализира инвестициите

Представете си, че живеете в свят, в който можете безпроблемно да продадете по една хилядна от своя апартамент на, примерно, сто човека или пък на свой ред да направите микроинвестиция в чуждо имущество, закупувайки една хилядна от него. Този свят вече започва да се превръща в реалност, благодарение на технологията блокчейн, на която се базират биткойн и други криптовалути, а напоследък – и все повече други неща.

Блокчейн представлява напълно прозрачна и децентрализирана система за въвеждане на записи, която работи като своеобразен публичен регистър, изцяло независим от каквито и да е централни органи. На база на нея могат да се създават криптовалути, но също и да се управляват общности или компании, ценни книжа или недвижими имоти, дори произведения на изкуството и диаманти.

Нека си представим, че искате да инвестирате в недвижим имот, но разполагате с много малка сума – примерно от порядъка на 1000 лв. Или пък че искате да влагате във въпросния актив по 1000 лв. веднъж на всеки няколко месеца. Очевидно е, че с подобни средства не можете да си купите никакво жилище, парцел или дори гараж. Така работи от столетия

традиционният пазар

на недвижими имоти – продават се най-вече цели жилища, а не например един или два кв. метра от тях. От друга страна, ако разполагате с някакъв имот и се нуждаете от пари, вие бихте могли да го продадете. Проблемът е, че той може да се оценява на 150 000 лв., а вие може да се нуждаете просто от 10 000 лв. и да не искате да се разделяте с целия актив за целта. Отново на традиционния пазар нямате много възможности. Просто защото ще ви е трудно да продадете само едно ъгълче от гостната или кухнята, което е на стойност желаната от вас сума.

Токенизацията на активи, или asset tokenization е на път да промени всичко това. Тази концепция се появи във връзка с технологията блокчейн, която стана популярна през последните години покрай възхода на биткойн и останалите криптовалути. По същество токенизацията дигитализира правата за притежаване на даден актив, превръщайки ги в т.нар. токени. Най-често за целта се използва блокчейн и базираните на нея платформи за „умни договори“ (smart contracts). Най-популярната сред тях е Ethereum – един проект, чиито създатели на практика са измислили „умните договори“ и на който мнозина предричат успех, не по-малък от този на Google или Facebook.

Да се върнем на горния пример с вашия апартамент на стойност 150 000 лева. Ако „токенизирате“ този имот, вие можете да го превърнете в да кажем 150 000 дигитални токена, всеки от които има цена от 1 лев. След като ги публикувате на платформа като Ethereum (т.нар. – ICO, или Initial Coin Offering), те ще могат да се придобиват и продават свободно, при

ясни и прозрачни правила

Също както всеки желаещ може съвсем прозрачно да търгува биткойни от множеството интернет броси в момента. Ако някой си закупи,например, един токен, той ще притежава една 150 000-на част от вашия имот. Ако си купи 50 000 токена, ще стане собственик на една трета от него.

При това вие ще можете предварително да определяте правилата, по които ще се развиват отношенията между бъдещите собственици. Например, можете още в началото да обявите, че предпочитате да продължите да живеете в жилището, а притежателите на токени ще могат да търгуват с тях, но не и да се нанесат при вас или да си правят партита в хола ви. Тук достигаме и до потенциалния проблем - купувачите на токени

не стават юридически собственици

на съответния актив. Блокчейн работи безотказно и винаги ще гарантира, че никой няма да може да премахне или промени информацията за притежаваните от вас токени от даден актив. В технологично отношение концепцията функционира добре. Липсва й обаче законова база, която да гарантира на купувачите на токени, че няма да бъдат измамени. Все още нито една държава по света не е въвела подобна регулация.

Вторият проблем е, че някои видове токени, при които купувачите получават права, сходни с тези на притежателите на акции, са на ръба на законодателството за ценни книжа. Финансовите регулатори в редица държави по света вече дават индикации, че ще разглеждат този тип „листвания“ на токени като заобикаляне на регулациите, а в някои страни те направо бяха забранени. Това обаче не важи например за т.нар. ютилити токени, при които купувачите не получават статут на собственици и право на глас, а най-вече определени права да използват съответния токенизиран актив.

Браншът се развива изключително динамично и регулацията в областта тепърва ще се променя. При всички случаи обаче перспективите пред токенизацията на активи са наистина обещаващи. Според мнозина тя има потенциала да либерализира инвестирането, като го направи достъпно за всеки обикновен човек, който иска да направи микро инвестиция в даден актив или да продаде малка част от свое имущество. А това, от своя страна, може да окаже позитивен ефект върху цялата икономика, създавайки огромни нови възможности за малък бизнес.