София и мръсният въздух: проблеми и предизвикателства

Всяка година сме свидетели на прекомерното замърсяване на въздуха в София. Проблемите отдавна са ясни – отоплението на твърди и течни горива и старият автопарк в столицата. И макар според замерванията на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) въздухът в България да е двойно по-чист в сравнение с минали години, страната ни се нарежда сред държавите с най-мръсен въздух в ЕС. Това са изводите от четвъртото издание на поредицата дискусии на "Визия за София" - Диалози за София 04: Въздух, печки и коли, което разгледа различни гледни точки към темата за качеството на атмосферния въздух в София.

Отоплението на твърди и течни горива се определя като най-сериозен замърсител на въздуха в столицата. То е концентрирано в райони с предимно ниско застрояване в периферията на града, но отопление на дърва има и в центъра и то варира между 2.5 и 5%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт, представени от Калоян Карамитов, координатор Транспорт и Градска среда във "Визия за София".

По отношение на транспорта, стана ясно, че замърсяването безспорно се дължи в най-голяма степен на личните превозни средства. Докато моторизацията на населението в София е 528 коли на 1000 жители, за сравнение, във Виена тя е значително по-малка с 386 на 1000 и е с продължаващо намаляване. Анализи на изследване, проведено от инициативата "Зелена София" обаче показаха, че освен дизелът, традиционно възприеман като най-голям замърсител, други фактори, влияещи много негативно на качеството на въздуха са високата средна възраст на колите в града, недостатъчния контрол на техническите характеристики на автопарка и лошата поддръжка на старите бензинови автомобили.

„В София 5 до 7% от колите са страшно замърсяващи и комуникацията с хората е много важна, за да им помогнем да участват в решаването на проблема”, коментира Петко Анчев от инициативата "Зелена София" към Столична община. Той подчерта, че трябва да познаваме по-добре проблема и да правим по-задълбочени изследвания, за да можем да предлагаме по-добри решения и отчитаме повече напредък.

Методи Аврамов от Центъра за градска мобилност говори за мерките и целите, свързани с намаляване на трафика и промяна на разпределението по вид транспорт в полза на обществения. „Като замърсител общественият транспорт не е основен фактор. По-важната част е как общественият транспорт да намали трафика в града, с това и замърсяването.” Затова той предложи, че във "Визия за София" трябва бъдат заложени цели, които да ограничават автомобилния трафик не само чрез подобряването на качеството на обществения транспорт, но и чрез контрол върху използването на автомобилите чрез зониране и други мерки.

Проблем за по-чистия въздух в София се оказват и климатичните особености на града. Целогодишно и най-вече през зимния сезон в столицата преобладават тихото време и мъглите, и географското разположение в котловина, комбинирано с липсата на вятър, повлияват сериозно върху отклоненията от нормите в замърсяването на въздуха. Беше потърсен и статистически анализ на отклоненията от нормите от 2003 г. досега, който показа, че след пика на замърсяването през 2008 г., от 2009 г. то започва да спада и за последните години само около 15% от замерванията надвишават нормата. Тези данни бяха представени от Рашид Рашид, координатор Околна среда във "Визия за София".

„Ако погледнем големите градове с най-чист въздух като Осло, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк и Чикаго, ще осъзнаем, че цената е много висока”, каза Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt Bulgaria. Той добави, че въпреки, че в София не сме толкова богати, има много неща, които можем да направим, като забрана на отоплението на твърдо гориво в центъра, спиране от движение на колите, които пушат, контрол и спазване на забраните за изгаряне на дрехи и отпадъци и други наложителни мерки.

Над 13 хил. души умират годишно заради усложнения, свързани със замърсяването на въздуха, стана ясно още по време на дискусията. „Трудно е да бъдат убедени гражданите да прилагат непопулярни мерки, защото нямат доверие към институциите, затова е време политиците да прилагат категорични мерки и да си спазват обещанията”, каза Борис Бонев от „Спаси София“.

Дискусията се организира от „Визия за София“ – инициатива на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии, и Форум Гражданско участие с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа 2018 г.