Какво да правим с неактивните на пазара на труда

Връщането към икономически растеж след кризата и отново появилият се недостиг на работна ръка отново поставят на преден план темата за резервите на пазара на труда и активирането на неактивните лица. Нов доклад на ОИСР се съсредоточава върху различните особености и характеристики на хората извън пазара на труда у нас, както и върху възможните подходи към интегрирането им в работната сила.

Основните изводи за характера на неактивните и техния профил бяха доста подробно представени (виж тук) скоро след публикуването му, и по тази причина не се спираме на тях в подробности. Част от причината за това е и че липсва много нова информация – идентифицирани са проблемите с интегрирането на неактивните сред етническите малцинства, хронично болните и хората с увреждания, както и ролята на домашната грижа като пречка за включването на неактивните жени. По-малко внимание обаче получиха предложените мерки и политики за включване на неактивните, и по тази причина се спираме на ключовите сред тях.

Според авторите на доклада България е изправена пред структурни проблеми на пазара на труда, породени най-вече от негативните демографски процеси, застаряването и бързото свиване на  работната сила. Това от своя страна означава, че е необходимо преосмисляне на начина, по който функционират активните политики на пазара на труда с цел преодоляване на големите съществуващи неравенства, най-вече що се отнася до хората с по-ниско образование, малцинствата и живеещите в слабо населените райони.

Анализът посочва, че настоящите политики са насочени към младежите, които не работят и не учат (NEETs), но неравномерният удар на кризата върху тази група е изтрил голяма част от постигнатия в предишните години напредък. По тази причина се препоръчва увеличаване на броя на младежките медиатори, разпознати като относително работещ подход към активирането на NEETs и насочването им към работа и обучение. Сред предложените политики е и задълбочаване на взаимодействието между бюрата по труда, училищата и неправителствените организации с цел предотвратяване на отпадането от училище и по-лесния достъп до услугите, предлагани от държавните институции, които те понастоящем рядко ползват.

Що се отнася до по-пълното интегриране на ромите, авторите на доклада отбелязват, че и при тази група работата на специализираните медиатори е довела до положителни резултати, но сама по себе си не е достатъчна. Тук решения следва да се търсят на ранен етап, тъй като ромските деца изостават от своите връстници още в началния етап на образованието си, което от своя страна означава, че има нужда от подобрение в посещаемостта на училище и предотвратяване на отпадането. Проблеми има и с достъпа на неактивните роми до бюрата по труда, като 4/5 от тях не са регистрирани в тях и съответно не ползват предлаганите обучения и помощ при намиране на заетост. Отбелязва се също, че когато са обект на активните политики ромите най-често участват в програмите за директно създаване на заетост, които са сред най-неефективните подходи за трайно интегриране на пазара на труда в сравнение с инвестициите в подобрение на уменията и трудова медиация с цел намиране на постоянни работни места.

Анализаторите от ОИСР се спират и на домашните задължения и грижа за семейството, които са сред основните пречки за включване на пазара на труда на значителна част от неактивните, особено сред по-възрастните. Според тях тъй като тези бариери съществуват най-вече пред жените, следва да се мисли в посока въвеждане на допълнителни възможности за мъжете да участват в отглеждането на деца чрез предоставянето на повече възможности за ползване на отпуск, както и върху разширяване на ролята на яслите и детските градини, особено в рядко населените части на страната. Сред пречките пред интегрирането на жените е и почти пълната липса на почасова работа и такава на половин работен ден, която да позволява съвместяване на семейни задължения и труд.

Като решение на бъдещите предизвикателства пред българския пазар на труда се разглежда и по-пълното включване на възрастните хора. Основна пречка пред това обаче е качеството на здравните услуги, които да позволяват по-продължително задържане на работа, както и слабата активност от страна на работодателите в предоставянето на програми за обучение и усвояване на нови умения от страна на по-възрастните работници, които да им позволи да останат релевантни на пазара на труда.

Въпреки че обезщетенията за безработица са относително високи, другите видове социална подкрепа – в това число месечните социални помощи, базирани на гарантираният минимален доход – са ниски, с много ограничен обхват и с допълнителни изисквания, в това число общественополезен труд, се посочва в доклада. Това от своя страна означава, че много бедни са изправени пред допълнителни пречки пред намирането на работа. Авторите препоръчват разширяване на обхвата на базовото социално подпомагане, което едновременно може да е от полза за намаляване на общия риск от бедност, но и да увеличи достъпа до пазара на труда на част от неактивните.

Сред по-общите препоръки е полагане на усилия за цялостно подобряване на взаимодействието между отделните институции за идентифицирането и активирането на неактивните. Авторите отбелязват, че интегрирането на базите данни  и по-активното общуване  между различните институции може да е от полза както за разпознаване на ранните признаци на проблеми с интеграцията, така и за връщането на вече отпадналите от пазара на труда.

Според доклада има възможности за увеличение на броя на служителите в бюрата по труда, което да им позволи да увеличат обхвата на неактивните, с които работят. Уместен подход е и „приватизирането“ на част от тази дейност в търсене на по-ефективно предлагане на трудово посредничество, както и по-широкото използване на цифрови инструменти. Подобно на много други социални програми, средствата насочени към неактивните могат да бъдат ползвани по-ефективно ако повече от тях се насочват към най-нуждаещите се на база на система от обективни критерии.

Въпреки напредъка през последните години, анализът на ОИСР изтъква, че в България прекалено голям фокус се поставя върху директното създаване на заетост, за което понастоящем се насочват 2/3 от разходите за активни политики на пазара на труда, на фона на едва 11% средно за ЕС, като в много държави (Дания, Естония, Норвегия) такива програми изцяло отсъстват. Този тип мерки са се доказали като по-малко ефективни и с по-малко траен ефект. За сметка на това трябва да се постави по-голям фокус върху мерките насочени към подобряване на уменията и образованието на неактивните, където към 2019 г. в България се харчат едва 8% от общите разходи при 40% средно за ЕС.

Следва да се обмисли и намаляването на административната тежест и предоставянето на подкрепа на работодателите, които предоставят работа на неактивни и безработни. Същевременно проблеми се идентифицират и в мобилността на неактивните, което често пречи на намирането на работа.

Анализът задълбочено и конкретно описва състоянието на неактивните на българския пазар на труда, така и част от мерките, които биха могли да помогнат за тяхното активиране. След отпадането на извънредните мерки и преодоляване на големия шок, породен от Ковид-19 фокусът на политиката на пазара на труда следва да се насочи именно към разрешаването на дълготрайните  структурни промени, а изброените тук подходи са подходящо начало за реформа.

Източник: ИПИ