Какво да се прави с правната помощ?

Софийската адвокатска колегия представи основни предложения за реформа на правната помощ до министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и Националното бюро за правна помощ (НБПП). Те са резултат от искания за промени и увеличаване на възнагражденията по Наредбата за заплащане на правната помощ. Подкрепени са от над двадесет адвокатски колегии.

Мотивите за тези искания са липсата на реформа в правната помощ и ниското заплащане на адвокатския труд. От 1 юни протича и ефективен протест като голяма част от колегиите отказват да определят служебни защитници и особени представители. Адвокатските колегии категорично не са съгласни с изпратения от Министерството на правосъдието проект за изменение на Наредбата за заплащане на правната помощ.

Причините за това са представили подробно:

• Несъществено увеличение на възнагражденията: Индексът на потребителските цени не е адекватен измерител за цената на труда, а именно той е ползван от МП.
• Несъответствие с други икономически показатели: От 2006 г. досега минималната работна заплата е нараснала със 673%, а индексът за общите разходи на работодателите за труд – с 878%. Възнагражденията, предложени от Министерството, не отразяват този ръст.
• Несъответствие с възнагражденията на други правни професии: Предложените възнаграждения не съответстват на тези на съдии и прокурори, нито предполагат същата времева ангажираност по делата, което подтиква адвокатите да гледат делата формално.
• Отлагане на влизането в сила: Предложеният проект отлага влизането в сила на текстовете за увеличение на възнагражденията за 01.01.2026 г., което не удовлетворява искането за незабавен ефект.

Освен това проектът на МП не предлага решение за липсата на информация за окончателните размери на възнагражденията, липсата на срок за плащане и значителните забавяния на НБПП при обработка на отчетите и плащанията.

Възможности за справедливо овъзмездяване на адвокатския труд

Икономическият анализ показва три основни варианта за осъвременяване на възнагражденията, които целят дългосрочно решаване на проблема като стъпват на два критерия: доближаване до съдийското възнаграждение и заплащането при договорна адвокатска защита.

Вариант 1

Отчитане на увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Този вариант предлага запазване на същите процентни съотношения на възнаграждения спрямо МРЗ, каквито наредбата е имала при приемането си през 2006 г. (когато МРЗ е била 160 лв.), спрямо сегашния размер от 1077 лв.. Това би довело до значително увеличение на всички видове възнаграждения (например: консултация от 6,25 – 12,5% от МРЗ до 67 – 135 лв.; наказателни дела с доживотен затвор от 187,5-312,5% от МРЗ в досъдебна фаза до 2019-3366 лв.).

Вариант 2

Отчитане на увеличаването на разходите на работодателите за труд. Този вариант предвижда всички възнаграждения да се увеличат с 878% спрямо 2006 г.. Това се основава на факта, че през 2006 г. средните разходи на работодателите за труд на час са били 3,31 лв., а към края на 2024 г. са увеличени с 878%. Според този вариант, например, възнаграждението за консултация би достигнало от 88 лв. до 263 лв.

Вариант 3

Изчисляване на почасова ставка на база средните съдийски възнаграждения и коефициенти за тежест. Този вариант предлага почасова ставка за адвокатски труд от минимум 148 лв./час без ДДС, базирана на средната съдийска месечна заплата (около 8393 лв., или 47,68 лв./час при 22 работни дни по 8 часа, след приспадане на 40% нормативно признати разходи и 27,8% осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице). Предлага се също така почасова ставка от 150 лв./час. Този подход отчита времевите стойности и коефициентите за тежест, прилагани за съдиите.

Нови механизми и административни изменения относно възнагражденията за правна помощ

Моделът, в който трябва еднолично произнасяне на изпълнителната власт, за да се актуализират плащанията, следва да бъде изоставен, а вместо това в Наредбата за заплащане на правната помощ да се предвиди:

• Автоматично актуализиране на възнагражденията чрез механизъм, който предвижда годишно увеличаване на минималните и максималните възнаграждения за процесуално представителство с процента, с който в годишния бюджет на съдебната власт се предвижда увеличаване на възнагражденията за съдии, прокурори и следователи.
• Срокове за плащане и отчетност: Адвокатските колегии предлагат да се въведе срок за изплащане на възнагражденията от НБПП – до 3 месеца след изпращане на отчета от адвокатския съвет. НБПП да предоставя ежемесечно информация на адвокатските съвети за разгледани отчети, определени възнаграждения и дати на плащане, както и мотиви за намаляване или отказ на възнаграждение. Самото възнаграждение предлагат да се изплаща най-късно до края на месеца, следващ съответното тримесечие. 
• Авансово плащане: Въвежда се възможност за авансово заплащане на част от възнаграждението (до 50%) за дела, продължаващи повече от 6 месеца или с повече от две съдебни заседания.
• Плащане за всяка фаза и инстанция: Възнаграждението за процесуално представителство да се определя и дължи за всяка фаза и за всяка инстанция, включително при връщане на делото за ново разглеждане. 
• Увеличение за специфични случаи: да се предвиди възможност възнаграждението да може да бъде увеличено при предоставяне на правна помощ на повече от едно лице (до 50%), за работа в почивни, празнични дни или нощем, при реално участие в повече от две съдебни заседания или особена сложност/продължителност на делото, както и при множество обвинения. От своя страна, възнаграждението при изменение на обвинението на защитника да се определя въз основа на по-тежкото обвинение.
• Разширяване на обхвата на правната помощ: да се въведат възнаграждения за дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и др.
• Създаването на универсален механизъм за неуредени производства, който да предвиди механизъм за определяне на възнаграждението в производства, за които не е предвидено възнаграждение, като се използват средните претеглени времеви стойности и коефициенти за тежест от Правилата за оценка на натовареността на съдиите.

Аргументи за структурна дискриминация

Промяната в заплащането на правната помощ не е необходимост, отнасяща се само до размера на възнагражденията. След наблюденията за последните 20 години може да се установи, че  настоящият модел на определяне на заплащането не почива на обективно измерими индикатори, които да отчитат променящата се социално и икономически среда. На второ място, оставена е на властовата преценка на изпълнителната власт, без да съществува механизъм за въвличането на органите на адвокатурата. Възможно разрешение би било възнагражденията за правна помощ да се обвържат със сходни възнаграждения за работа в съдебната система, за да се елиминира структурната дискриминация спрямо адвокатската професионална общност. Така например, докато заплащането на съдии, прокурори и следователи, а дори и на съдебната администрация нараства ежегодно (с 16% за съдии и прокурори през 2025 г.), възнагражденията на адвокатите, предоставящи правна помощ са практически замразени за период от почти 20 години.

Поради това адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ, са в уязвима позиция, тъй като не могат да откажат възложена работа, не могат да избират клиента си и не могат пряко да влияят върху определеното им възнаграждение. Въпреки това, те полагат идентичен труд със съдиите в съдебните производства, като и двете професии изготвят документи, участват в заседания, преглеждат доказателства и правят пледоарии.

Потенциални резултати

Възможните изменения следва да доведат най-малко до постигане на адекватно заплащане на правната помощ, което ще удовлетвори интересите на адвокатите и гражданите. Това, от своя страна, е стимул и мотивация на адвокатите за подобряване на качеството на правната помощ. Не може да има равенство на заплащането между магистрати и адвокати, предоставящи правна помощ, но поне някакво доближаване, включително до заплащането при договорна защита.

Практическото измерение на промяната би се свело до включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ и намаляване на отказите за предоставяне на такава. 

Източник: Институт за пазарна икономика