Пактът за чиста промишленост: Какво липсва в ЕС и къде е България?

Мащабни публични инвестиции, енергийна свързаност, кадри и иновации. Това очертаха като предизвикателства пред европейската индустрия участниците в дискусията „Пактът за чиста промишленост: баланс между стремежа на Европа към устойчивост и пазарните реалности“, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.

Предизвикателства

Концепцията за новата индустриална сделка дойде директно от индустрията – от 400-те най големи компании в Европа и включва четири неща – опростени административни процедури и разрешителни, пари, активна индустриална политика за защита на европейската индустрия в рамките на международната търговия, достъпна цена на електрическата енергията, което през последните месеци излиза на преден план, обясни евродепутатът Радан Кънев, член на Комисията по околна среда в Европейския парламент (ЕНП).

Това е концепцията, на която Европейската комисия е обещала да отговори и е подготвила три документа от по 20 страници. По думите му мащабни публични инвестиции към момента не се очертава да бъде изпълнено, а пари за инвестиране също няма.

Общото мнение е, че тези 60 страници са много да се каже, че няма пари“.

Евродепутатът Цветелина Пенкова, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (С&Д) обаче не е на това мнение и каза, че в Европа има свободни налични пари, които трябва да се инвестират в икономиката и хората. Тя е категорична, че основният проблем на Европа не са финансите, а липсата на човешки капитал. 

Не съм съгласна. че няма капитал и финансиране, има необходимост от по-иновативни и бързи начини за инвестиране на тези средства“, отговори тя. 

Пенкова е на мнение, че основният проблем на Европа не са финансите, а липсата на човешки капитал. 

Според Кънев за административните процедури ЕК тръгва бързо и се опростяват неща, които още не са влезли в сила. По думите му проблемът, който европейската индустрия изпитва с разрешителните режими към момента няма предложение за решение, тъй като огромна част от проблемите са на национално ниво.

Цветелина Пенкова също наблегна, че цялостно рамката за новата индустриална сделка тепърва се изяснява и в момента има само стратегии и компаси.

Далеч съм от мисълта, че политиките, които ние заложихме бяха базирани единствено и само на идеология с насоченост на опазване на околната среда. Не е ситуация, в която един ден някой се е събудил и е разбрал, че замърсяваме прекалено много и че е необходимо да се вземат мерки“, коментира тя. 

По думите ѝ икономическата обосновка е била изчерпаемостта на голяма част от критични, енергийни суровини и ресурси в Европа. 

По думите й големият фокус на Зелената сделка е бил изграждането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и решаването на спора какъв ще бъде бъдещият енергиен микс на Европейския съюз (ЕС). Пенкова смята, че основната цел е била изпълнена - да се създаде рамка за това какъв да бъде енергийният микс на ЕС, като се заложат сериозни инвестиции и инфраструктура за изграждането на ВЕИ във всички краища на ЕС и континента.

Вторият етап е да се изгради производствена база на това, което сме постигнали до този момент. Според нея това, което липсва по средата в момента и е една от големите теми е енергийната свързаност, за която се очаква да има стратегия и законодателство в края на тази година. 

Оказа се, че сега, когато говорим за конкурентоспособност и за изграждане на работеща индустрия, отново ни липсва свързочното звено, защото цените на електроенергията в рамките на ЕС варират прекалено много, за да позволят на всички нас да говорим обективно за изграждане на европейска конкурентоспособност“. 

Пенкова даде пример, че когато цените на електроенергията в държави като Швеция и Дания са между 5 и 10 пъти по-ниски в сравнение с тези в България (в зависимост от сезона и часовата зона), няма как да се убеди никой в Централна и Източна Европа, че ще се гради европейска конкурентоспособност. Поради тази причина трябва да се изгради тази свързаност.

Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика търговията с въглеродни емисии е добър механизъм, който може да помогне на ЕС да постигне целите си за въглеродна неутралност, тъй като поставя обща рамка и правила за всички, за разлика от някои секторни цели като забраната на автомобили с вътрешно горене. Според него, ако тя се случи, то тези емисии ще се пренесат в други сектори, тъй като заложената цел за декарбонизация остава същата.

Икономистът изрази мнение, че се наблюдава същият подход при определянето на бъдещето на енергетиката, тъй като, ако чисто регулаторно се посочи, че е необходимо производство на повече слънчева или вятърна енергия, то директно се посочват победителите и губещите.

Трябва да има поле за всички да се състезават, а не да посочваме кой е победител и кой губещ“, добави той.

Къде е България 

Според Кънев на национално ниво още от 2019 – 2020 г. е трябвало да се започне прилагането на Зелената сделка в изначалния ѝ смисъл – да се работи активно върху технологични иновации, мащабни инвестиции в изследвания и технологии. 

Според Пенкова цялата инфраструктура около създаването на работеща на енергийна свързаност на Европа не е част от индустриалната сделка, защото е взаимосвързана. По думите ѝ за да се изградят мрежата и електропроводите, ЕС трябва да има работеща индустрия, която да произведе необходимите компоненти, изтъкна българският евродепутат.

Тук България има стратегическа роля в този процес, подчерта тя и изброи три основни причини. На първо място - наличието на някои от критичните суровини в нашата страна. Тя посочи, че България е на шесто място по износ на цветни метали в рамките на ЕС – олово, цинк и мед. Това са компоненти, които се използват именно за изграждането на тази свързана електропреносна мрежа и необходимата инфраструктура. На второ място все още разполагаме със специалисти и експерти в тези сфери, което не е за пренебрегване, тъй като основният ресурсен проблем на Европа в момента не е свързан с финансите, а с липсата на човешки капитал.

Пенкова подчерта и географското положение на страната ни, което според нея е третият стратегически важен аспект.

Нашето географско положение предполага възможности за диверсификация на доставките на енергийни източници“.

Радан Кънев засегна темата с публичния дълг на България, който не се използва за инвестиции в посока развитие и модернизация на индустрията, което според него е грешка.

Нарастването на българския публичен дълг няма инвестиционен заряд в себе си“, каза той, допълвайки, че това е погрешна политика, задълбочаваща грешките от европейската.