Какво се случва след затварянето на атомна електроцентрала?

Гъста гора от кранове, видима на километри наоколо, маркира мястото, където се е извисявала първата атомна централа в Обединеното кралство, в Хинкли Пойнт в Съмърсет, пише BBC. След като сградата бе завършена, се очакваше да генерира достатъчно електричество за захранване на около шест милиона домове в продължение на поне 60 години. Но само на няколкостотин ярда стоят две много видими напомняния, че наследството на атомните електроцентрали остава дълго след като спрат да произвеждат енергия.

Първата от тях, огромна, ъглова структура, надвиснала над Бристолския канал, е Hinkley Point B. Когато започват да работят през 1976 г., двата усъвършенствани газоохлаждащи се реактора (AGR) са най-модерните по онова време. Но в продължение на почти половин век в техните графитни сърцевини се появяват пукнатини, създаващи потенциални опасения за безопасността, и така се стигна до затварянето им завинаги миналата година.

И все пак вътре в пещерната главна зала изглежда има промяна. Прясно боядисани машини блестят под ярки светлини, докато екипи от работници в сини костюми се движат над самите реактори. Основната дейност в момента е източване на гориво: премахване на стотици горивни касети дълбоко в ядрата на реактора, отстраняването им и изпращането на отпадъците за съхранение в Sellafield.

Докато гледаме, голяма стоманена кула се поставя над реактора. Това е машината за зареждане. Изглежда по-скоро като старомоден кран, но всъщност е силно защитен кран. Горивните касети, престояли в реактора от години, са силно радиоактивни и трябва да се борави с тях изключително внимателно.

Машината повдига горивния модул, който е силно облъчен и на практика е смъртоносен, когато става въпрос за излагане на радиация“, обяснява Шахид Мунгур, мениджър за подобряване на производителността.

„Но това е причината, поради която имате цялото екраниране около него и защо трябва да използваме тази машина, за да боравим с горивото по безопасен начин.“

След като излязат от реактора, горивните касети се поставят в облицована със стомана клетка за демонтаж, където самото използвано гориво се отстранява от корпусите му. Работата се извършва дистанционно от оператори, разположени в тясна контролна зала. Те трябва да надникнат през прозорец с дебелина 2 метра, пълен с кафеникава течност, поглъщаща радиация, за да изпълнят задачите си.

След това горивните елементи се оставят в дълбоки, чисти корита, за да се охладят, преди да бъдат поставени в здрави 45-тонни контейнери за пътуването им до Sellafield, където ще бъдат оставени на временно съхранение. Когато работеха, двата реактора в Hinkley Point B съдържаха по 308 горивни касети. Премахването на всички тях се очаква да отнеме до четири години и ще струва около 1 милиард паунда.

Краят им абсолютно не е краят на живота на станцията“, обяснява директорът Майк Дейвис.

„Имаме доверие от години да управляваме безопасно тази централа. И това, разбира се, включваше работа с ядреното гориво и това е, което правим сега. Изваждаме ядреното гориво и просто не го заменяме с ново гориво.“

След като източването на горивото приключи, EDF ще предаде обекта на Органа за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (NDA). За да стана ясно какво се случва тогава, говори другата сграда в съседство - до друга електроцентрала, Hinkley Point A.

Това бе един от ядрените обекти от първо поколение на Обединеното кралство. Двата й реактора бяха пуснати в експлоатация през 1965 г. и затворени завинаги през 2000 г. Близо четвърт век по-късно две подобни на кутия сгради на реактора все още стоят високо на фона на хоризонта. Но други сгради, включително огромната турбинна зала, са премахнати - оставяйки само дълбока, осеяна с бурени дупка в земята.

Старите резервоари за съхранение на гориво са източени, почистени и боядисани, за да се намалят рисковете от радиация, въпреки че сме предупредени да не се задържаме около тях. Но другаде пълно с вода хранилище остава наполовина пълно с радиоактивен скрап, който старателно се премахва.

На площадката е изградено ново дебелостенно бетонно хранилище за съхранение на средноактивни радиоактивни отпадъци. Едно от най-големите настоящи предизвикателства обаче включва напълно различен тип промишлена опасност. В една от старите котелни, екипи от работници, носещи респиратори, старателно почистват километри сложни тръбопроводи на ръка - за да премахнат следите от азбест.

Когато заводът е бил построен, големи количества от материала са били използвани като изолация - и хиляди тонове вече са били отстранени. Съгласно настоящите планове по-голямата част от работата по извеждането от експлоатация ще бъде завършена до 2039 г. Но самите реакторни сгради ще бъдат оставени да стоят, запечатани срещу времето, още 20-40 години.

Мястото ще бъде безопасно и сигурно. Отпадъците и опасностите ще бъдат отстранени и безопасно съхранявани.“, обяснява директорът на сайта Kirandeep Basra-Steele. 

Това е известно като фаза на „грижа и поддръжка“. Тъй като радиоактивността намалява с времето, NDA вярва, че ще бъде по-безопасно да се изчака, преди да се разглобят сградите на реактора.

Тъй като се очаква последният етап на извеждане от експлоатация да отнеме около десетилетие, това означава, че мястото няма да бъде напълно разчистено най-рано до 2070 г. - 70 години след края на производството на електроенергия.

Междувременно най-опасните отпадъчни продукти, създадени от Hinkley A и B през целия им живот, ще се нуждаят от внимателно боравене. Въпреки че ядрените централи работят с търговска цел в Обединеното кралство от 1956 г., все още няма постоянно хранилище за високо или средноактивни отпадъци - някои от които ще останат опасни хиляди години.

Правителството наистина планира да изгради геоложко съоръжение за заряване (GDF), дълбоко под земята - но то няма да бъде готово след няколко десетилетия. Критиците на ядрената индустрия казват, че предизвикателствата при извеждането от експлоатация на стари централи и липсата на трайно решение за отпадъците означават, че е погрешно да се строят нови.

Големият урок, който трябва да извлечем от трудността при боравенето с ядрените отпадъци в момента, е, че не трябва да създаваме повече от тях“, казва Дъг Пар, главен учен в Грийнпийс Обединеното кралство.

Въпреки това строителството на новата електроцентрала в Hinkley Point - Hinkley Point C - напредва. Функционирането й трябва да започне след четири години. Но един ден и тя ще трябва да затвори, а финансиран план за извеждане от експлоатация, вече е изготвен. Ако всичко върви по план, процесът ще отнеме около 20 години, което означава, че останките няма да бъдат напълно премахнати до 22-ри век.