Касиери, шофьори, портиери - първи застрашени професии

Никой не е застрахован уменията му да станат ненужни

Касиери, шофьори, портиери - първи застрашени професии

Снимка: economic.bg

4139 ~ 4 мин. четене
Автор: ИПИ Автор: Десислава Николова

Технологиите и т.нар. технологичен прогрес се развиват с темп, немислим преди само няколко десетилетия. Експоненциалния им растеж води до чести, но за сметка на това фундаментални промени в структурата на съвременните икономики, при които не само отделни фирми, но и цели сектори загиват, а други растат с двуцифрен или трицифрен темп. Тези процеси са част от така нареченото „съзидателно разрушение” (creative destruction) по Шумпетер, който го описва като постоянната вътрешна „мутация” или революция в структурата на икономиката, при която старото се руши, за да отстъпи място на новото.

Няма какво да се лъжем - изчезването на фирми и цели отрасли неизбежно води до закриване на работни места. Непрекъснатото навлизането на технологиите във всички сфери на живота и бизнеса често означава, че някой е останал без работа. В супермаркетите все повече се въвежда автоматичното маркиране на продуктите и електронно заплащане за покупките, а това означава, че касиерите скоро ще изчезнат като професия. Портиерите пък се заменят от електронни системи за сигурност. Шофьорите само след няколко години ще станат ненужни, защото колите ще се управляват сами. Всъщност те вече го правят, като пилотното използване на смарт коли в реална градска среда вече е факт в някои мегаполиси в САЩ.

Въпросът е дали трябва да се притесняваме за все по-широкото навлизане на новите технологии и техния пагубен ефект върху традиционните бизнес модели и заетостта в тях. Чакат ли ни орди от безработни, които ще останат без работа, защото някоя електронна система или робот им е взел мястото?

Краткият отговор е “не”. Цялата човешка история, поне тази, за която знаем, е низ от иновации и изобретения, които погребват нечий бизнес и работни места. Да, но паралелно с това се създават работни места в новите индустрии, фирми и бизнес модели. Иновациите и нововъведенията са ключът към постоянното повишаване на стандарта на живот на световното население. Хората вече работят много по-малко и в по-добри условия на труд, но за сметка на това могат да си осигурят много по-добър живот.

Само преди 2-3 десетилетия работата в общия случай е била без почивни дни, без отпуски, с по-дълъг работен ден (10-12 часа), а заплатата е осигурявала най-вече насъщния на семейството – предимно хляб, картофи или други малоценни стоки. Само преди по-малко от двеста години, през 1820 година, по данни на Световната банка 95% от световното население е живяло в крайна бедност Сега, към 2015 г., този дял е едва 10% и продължава да пада бързо. Само за последните 25 години, между 1990 и 2015 г., делът на крайно бедните намалява наполовина. Целта на ООН е да сведе процента на крайна бедност до 0% през 2030 г. и това е напълно постижимо, ако се погледнат дългосрочните тенденции.

Всичко това е постигнато благодарение най-вече на постоянните технологични подобрения в съвременния свят, които вдигат рязко производителността на работещите. А това няма как да се случи, без старите индустрии и технологии да отстъпят мястото на новите, без някой да бъде съкратен. Загубата на работа за тези, чиито умения вече не са нужни, е сериозен проблем за отделни семейства, местни общности и дори региони, но той е и решим проблем.

Решението се крие в образованието и обучението – при това не образованието до 20-25 години, а образованието през целия живот. Неслучайно все повече програмни документи на ЕК, Световната банка, ЮНЕСКО и др. международни институции акцентират върху важността на ученето през целия живот. Неслучайно повечето големи университети предлагат такива програми и курсове за по-възрастни “студенти”, в които може да се включи всеки, който усеща нужда от нови знания. Неслучайно и бюрата по труда (не само в България) залагат на редица професионални курсове, в които безработните научават нови професии, които се търсят на пазара.

С темпото, с което новите технологии изместват старите, никой не е застрахован срещу това неговите знания и умения да станат ненужни. “Застраховките”, които индивидите могат да си направят срещу този риск, са следните:

- Обучение не само за една - единствена професия, а поне за 2-3 (свързани или не) професии.

- Постоянно актуализиране на знанията и уменията.

Това вече е напълно възможно с помощта на безплатни онлайн курсове във всякакви сфери – чужди езици, кулинария, маркетинг, програмиране и каквото друго се сетите. Може би най-известните портали за такива курсове са Coursera и edX, но непрекъснато се появяват нови и нови възможности за онлайн обучение. Да не говорим, че много университети имат дистанционни и други гъвкави програми за обучение, а и много от тях качват обучителни материали онлайн напълно безплатно. Има канали с онлайн уроци и лекции в Youtube. Въобще - възможности много, като за повечето са необходими само желание и интернет връзка.

Разбира се, образователните институции и политики също са част от “застраховката”. Колкото по-бавно се променят предлаганите специалности и учебният материал в тях, толкова по-голям е рискът, че обучените няма да си намерят работа. Или пък могат скоро да я загубят и да се присъединят към редиците на т.нар. структурно безработни. Последните, между другото, в момента са основният контингент сред безработните на българския пазар на труда Всеки, който има търсените умения и знания, или има работа от години, или си е намерил такава през последните 2-3 години покрай оживлението на трудовия пазар. В същото време около 2/3 от безработните не могат да си намерят работа година и повече, което означава, че тяхната квалификация (или липсата на такава) не отговаря на реалностите в икономиката.

Тук, разбира се, идва мястото и на социалната политика на държавата и на частните благотворителни инициативи, които предоставят помощ (под формата на заместващи доходи и друга подкрепа) за изпадналите от пазара на труда. В най-добрия случай обаче тази помощ представлява временно решение за тези хора и техните семейства.

Дългосрочното решение се крие само и единствено в адекватно на новите реалности образование и обучение, както и в постоянно актуализиране и повишаване на знанията, уменията и квалификацията. А отговорност за това носят преди всичко самите индивиди.

Подкрепи Economic.bg