Видеокаст | Киберсигурност в ерата на изкуствения интелект

Какво е общото между етичните хакери, изкуствения интелект и киберзаплахите от Северна Корея? Отговорите на тези, а и на много други въпроси, свързани с киберсигурност, ще откриете в първия епизод на видеокаст поредицата White Hat Riddles – мястото, където киберсигурността среща реалния свят.

В седмичната поредица водещите Красимир Коцев – експерт по киберсигурност и основател на SoCyber и Kikimora.io, и Ангел Сираков – маркетинг директор в компаниите, ще обсъждат актуални теми от света на информационната сигурност.

Видеокастът White Hat Riddles ще представя разговори с водещи експерти от България и света, които ежедневно работят за защита на цифровата инфраструктура.

Съдържанието ще е полезно както за професионалисти, така и за предприемачи, организации и всички, които искат да разберат по-добре рисковете в дигиталната среда.

Медиен партньор на поредицата е Economic.bg, който ще следи и отразява ключовите акценти от епизодите.

Какво ще видите в първия епизод?

Киберсигурност в ерата на изкуствения интелект: Между етиката, заплахите и бъдещето

С развитието на дигиталните технологии и интеграцията на изкуствения интелект (AI) в ежедневната ни работа, темата за киберсигурността става все по-актуална и необходима. Поредицата White Hat Riddles ще предоставя ценна перспектива върху значението да да бъдеш защитен в съвременния цифров свят – от гледна точка на професионалисти с реален опит на „фронтовата линия“.

Етичният хакер – модерният супергерой

Често забравяме, че хакването не е непременно нещо зло. Всъщност, етичните хакери – т.нар. white hat експерти – са тези, които ежедневно се борят с реални заплахи, тестват системи и откриват уязвимости, преди да го направят злонамерените black hat хакери. Те са съвременните „Батмани“ в дигиталния свят – неуловими, но решени да предпазят данните ви. Киберсигурността е не просто техническа дисциплина – тя е въпрос на морална отговорност.

Организациите на прицел: от малкия бизнес до болниците

Малките и средни предприятия, както и организации с обществено значение, като болниците, са едни от най-често атакуваните. Причината – липса на ресурси за защита и ниска осведоменост. Водещите на видеокаста подчертават, че 70% от атаките започват чрез социално инженерство или фишинг. Това са атаки, които не изискват сложен зловреден код, а използват човешката наивност и липсата на обучение. Образованието и осъзнаването на риска са първите и най-достъпни линии на защита.

Сигурност ≠ Съответствие

Да покриеш всички изисквания на GDPR, ISO или NIS2 не те прави автоматично защитен. Много компании изпълняват формалностите по съответствие, без обаче реално да изграждат ефективна защита. Обратно, някои иновативни бизнеси имат високо ниво на техническа сигурност, но не покриват регулаторните изисквания. Истинската стойност се крие в намирането на баланса между двете – защитата на информацията и правната отчетност.

Откъде идват заплахите?

Заплахите в киберпространството често произлизат от държави с недостатъчно регулации или липса на контрол върху киберпрестъпността – най-често това са бивши съветски републики, Китай и Северна Корея. Интересното е, че техническите умения често идват от западни държави, но липсата на контрол в други региони ги превръща в „горещи точки“ на зловредни кампании. Има и случаи на „наемници“ – експерти, които се продават за най-високата оферта, включително и за създаване на целеви малуери.

AI – новото бойно поле

AI приложенията отварят нов фронт в киберсигурността. Големи езикови модели (LLM), като ChatGPT, се използват от все повече компании, но създават и нови рискове – prompt injection, изтичане на чувствителна информация, манипулации на отговорите и халюцинации.

В първия епизод гостува Кристиан Камбер, съосновател на Splx (компания за AI сигурност), който говори за нуждата от непрекъснато тестване – не просто еднократен пенетрейшън тест, а и за интегрирането на сигурността в CI/CD процеса, както се прави с традиционното софтуерно тестване.

Халюцинации и опасности от LLM

Халюцинациите при AI моделите може да изглеждат безобидни, но могат да доведат до сериозни последици – грешни съвети, нарушаване на репутацията, дори изтичане на PII данни. Причините за халюцинациите са свързани с начина на трениране, дължината на диалога и езиковия модел. Препоръките включват ограничаване на дължината на сесиите, ясно дефинирани позволени и забранени действия и мониторинг в реално време.

Автоматизация на кибертестовете – мит или реалност?

Автоматизацията на кибертестовете чрез AI вече не е мит. Съществуват платформи, които използват динамични контексти, обновяват логиката си на всеки две седмици и симулират реално поведение на потребители. Автоматизираният red teaming вече не е просто теория, а работеща практика – особено в AI среда, която се променя бързо и изисква непрекъсната адаптация.

Поп култура и образователна стойност

Филми като Hackers (1995) и новият сериал Zero Day (с Робърт Де Ниро) дават интересен поглед към представянето на киберзаплахите в масовата култура. Макар и стилизирани, те успешно предават сложността на дигиталната комуникация и уязвимостите на системите – понякога с повече реализъм, отколкото очакваме.

За още интересни теми от света на киберсигурността следете новия видеокаст White Hat Riddles.