Китай е сила, която не може да бъде спряна

Китай много бързо овладя пандемията, тъй като страната умее веднага да реагира на всяка криза. Мерките сработиха, защото дисциплината там е желязна, но тя е в културата и във философията на нацията. И в тези екстремни условия се получи пълна мобилизация на всички вътрешни сили. Именно пандемията помогна хората в Китай още повече  да се сплотят.  

КНР вече е

първа геоикономическа сила

– глобално производствено средище, ключов валутно-финансов фактор и първостепенен иновационно-технологически център. Дължи се на успешното социално-икономическо управление на страната чрез т. нар. „китайски модел“ на развитие. Това на практика е социализъм с китайска специфика, при който  постоянните реформи са ключов фактор.

Пандемията не спря развитието на Китай и в края на 2020 г. в речта на председателя на КНР Си Дзинпин бе отчетено, че страната напълно се е справила с бедността, измервана чрез показатели като достъп до храна, до образование, до питейна вода. Има силна грижа за населението – за здравеопазването, за удобствата на хората, за добрата инфраструктура. През 1976 г., когато на власт идва Дън Сяопин, бедността е 98%. Бързото справяне с проблемите на хората се дължи именно на реформи и пак реформи. Първо започват като експеримент в малки населени места. Сработи ли, използват го повсеместно.

Вземат най-доброто

от целия свят, адаптират го към своите условия и го прилагат. Напоследък се забелязва и друга интересна тенденция. През 90-те години на миналия век много китайци заминаха на Запад, но сега има вълна на масово завръщане. Привлечени са от факта, че страната напредва с много бурни темпове. Развитието на съвременен Китай добре се илюстрира от представата за т. нар. китайска капка. Днес изглежда, че там всичко става много бързо, като с магическа пръчица, но то е в резултат на натрупвания, вследствие на далновидна политика.

Китайската култура е древна, тя е богата и крие много пластове. Когато там стане смяна на управляващите, не отричат всичко преди тях и не започват от нулата.

Има приемственост

в която грешките на предшествениците се признават и се коригират. Към Китай не бива да се гледа с идеологическа предубеденост. Те са либерални по отношение на икономиката и проявяват завидна бързина и гъвкавост. Това е и на ниво отделен предприемач. Ако един бизнес не върви, сменят бързо и започват друг. Да погледнем как се справиха със силно замърсения въздух в Пекин. Първо добре анализираха проблема и предприеха строги мерки, налагаха солени глоби и санкции. Така въздухът стана по-чист от софийския. Друг отличителен белег е прословутата „китайска гъвкавост“, свързана с намиране на възможности за по-ефективно икономическо развитие и просперитет. Например бюрократичната система на управление се подмени чрез технологичната революция –

четирите модернизации

 в областта на промишлеността, селското стопанство, отбраната, науката и техниката. По същия принцип когато прекомерната централизация започна да спъва икономическото развитие, се премина към децентрализиран модел на „икономическа демокрация“, при който се делегират повече правомощия на местните власти и се стимулира материалната заинтересованост.

Пандемията пренастрои икономическите им нагласи. От съсредоточаване върху износа се премина към фокусиране върху вътрешния пазар, но не до степен на изолация. Привлякоха най-добри експерти от цял свят с високо заплащане и станаха предпочитана дестинация за професионална реализация. Чуждестранните специалисти и техните семейства получават добра грижа за всички техни потребности. Същевременно държавата осигурява и за китайските работници и служители спокойствие на работното място, плюс растящи доходи.

Страната работи на много пазари и внимателно прокарва своя национален интерес. Китай има мъдра дипломация, която е отлично смазана машина. С добрата си стратегия за развитие КНР стана сила, която не може да бъде спряна. Големият им научен потенциал помогна бързо да бъдат създадени три ваксини срещу COVID-19 и дори развиха тяхно производството извън страната. Китай гледа към

бурно технологично бъдеще

– под водата, в океана, в космоса. Фокусиран е в дигиталната икономика. Когато авиацията по света почти се приземи заради пандемията, държавата даде тласък на развитието на вътрешните авиолинии. Вече имат 6G мрежа. В последните 5-6 години мръсното производство беше изнесено в Африка. В Пекин не остана нито една фабрика, освен високотехнологични производства, които не замърсяват. Бързата адаптация към изненадващата промяна, предизвикана от пандемията, показа, че там отдавна са се готвили за превключване към дигиталната икономика. Онлайн търговията, например, беше особено добре развита, а новата ситуация още повече я ускори.

КНР е страна с огромен потенциал, но за да правите бизнес с тях, трябва добре да ги познавате и интересите да съвпадат. Пандемията направи китайците още по-предпазливи.

Профил

Доц. д-р Мариана Тиен е учен в Центъра за съвременни китайски изследвания, който е част от Института за държавата и правото при БАН. Тя е главен секретар и на Глобалния център за партньорство „Китай – Централна и Източна Европа“. Автор е на две монографии и над 100 научни публикации за Китай. Владее китайски, английски и руски език. Съпругът й е китаец, преподавател е по български език в Пекинския университет за чужди езици. Цялата му кариера е свързана с българския език. Пандемията ги държи на дистанция един от друг, но си говорят през китайското приложение „WeChat“.