Китай вече купува почти всички руски енергийни ресурси в юани

Китай драстично увеличи използването на юана за закупуване на руски стоки през последната година, като почти всички негови покупки на петрол, въглища и някои метали сега се уреждат в китайската валута вместо в долари. За това твърдят множество търговски ръководители с пряко познаване на въпроса пред Reuters.

Преминаването към юани за плащане на голяма част от търговията със стоки на стойност около 88 милиарда долара след войната в Украйна ускорява усилията на Китай да интернационализира своята валута за сметка на долара, въпреки че се очаква строгият капиталов контрол да ограничи глобалната му роля.

През март юанът – известен още като ренминби – стана най-широко използваната валута за трансгранични транзакции в Китай, изпреварвайки долара за първи път, показват официални данни. Делът му като валута за глобални плащания обаче остава малък от 2.5%, според SWIFT, в сравнение с 39.4% за долара и 35.8% за еврото.

Чи Ло, старши инвестиционен стратег в BNP Paribas Asset Management в Хонконг, прогнозира дългосрочен „ефект на снежна топка“, тъй като все повече страни се присъединяват към „блока юан“, за да намалят рисковете от излагане на долара.

Това е много дългосрочно развитие, което се простира в следващите едно или две, дори три десетилетия“, каза той. „Мисля, че търговията с помощта на юана ще се използва предимно за търговия със стоки и енергия.“

Въпреки натиска на Пекин, започнал преди повече от десетилетие, за интернационализиране на юана, валутата беше използвана само спорадично при големи покупки на китайски стоки, като се има предвид, че по-голямата част от глобалната търговия с петрол, газ, мед и въглища се оценява на базата на долари.

Това започна да се променя миналата година, когато западните купувачи избягваха покупките на руски стоки заради нарастващите санкции след нахлуването на Москва в Украйна. Китайските купувачи се намесиха, за да купят суров петрол, въглища и алуминий с отстъпка, като повишиха вноса на стоки от Москва през 2022 г. с 52% в стойностно изражение.

Това помогна на Китай да спести милиарди долари, докато икономиката му се разклащаше от COVID блокадите, като покупките се очаква да растат тази година, когато втората по големина икономика в света се възстановява.

Общите сетълменти в системата за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), китайската алтернатива на международната платежна система SWIFT, са нараснали с 21.5% на годишна база до 96.7 трилиона юана (14.02 трилиона долара) през 2022 г., показват данни на китайската централна банка.

Почти целият внос на петрол в Китай от Русия, предимно суров, но също и по-малки количества мазут, сега се урежда в юани, казаха пред Reuters петима търговски ръководители, които са пряко запознати с въпроса. Китай е внесъл суров петрол и мазут от Русия на обща стойност 60.3 милиарда долара миналата година, според китайските митници.

Никой от ръководителите не пожела да бъде идентифициран предвид чувствителността на въпроса.

Народната банка на Китай не отговори веднага на искане за коментар на Reuters.

В световен мащаб използването на юана набира скорост. Миналия месец Аржентина заяви, че ще започне да плаща за китайския внос в юани, за да облекчи натиска върху резервите си в долари, докато през март френската TotalEnergies продаде на Китай първия LNG с разплащане в юани.

Промяната започна през април 2022 г., след като ключови руски банки бяха премахнати от SWIFT и се задълбочи с наложените търговско ембарго и таван на цените върху износа на руски суров петрол.

Китай се противопоставя на едностранните санкции, но също така се опасява да не бъде изложен на така наречените вторични санкции.

Делът на юана в сетълментите за внос на Русия през 2022 г. скочи до 23% от 4%, каза централната банка на Русия през март. Миналия месец руският вицепремиер Александър Новак каза, че Москва ще продължи да приема повече плащания за износ на енергия в рубли и юани, докато се стреми да се отдалечи от долара и еврото. Руският президент Владимир Путин потвърди тенденцията и каза, че две трети от търговията между Пекин и Москва сега се извършва в рубли или юани.

Нарастващият внос на суровини увеличи търговския дефицит на Китай с Русия до 38 милиарда долара миналата година, въпреки че разликата е намаляла през първите четири месеца на 2023 г.