Климатичният закон на ЕК - конкретни цели само за 2050 г., не и за 2030 г.
Грета Тунберг критикува плана, наричайки го „предателство“

© ECONOMIC.BG / БТА
Европейската комисия представи официално своя закон за климата, който има за цел да направи ЕС въглеродно неутрален до 2050 г. Но шведската активистка Грета Тунберг разкритикува плана, наричайки го „предателство“.
Колко далеч обаче трябва да бъде Европейският съюз през 2030 г. с намаляването на CO2 емисиите, не бе включено в тези предложения. ЕК все още не е решила каква трябва да бъде междинната цел за 2030 г. Дванадесет държави, включително Холандия, искаха Европейската комисия да определи междинна цел за 2030 г. с 55% намаление на въглеродните емисии.
Съгласно предложеното законодателство ЕС ще трябва да намали значително емисиите си на парникови газове до средата на векa. Урсула фон дер Лайен коментира, че законът за климата „ще бъде нашият компас за следващите 30 години“, но конкретни междинни цели за 2030 г. не бяха представени.
Тя каза, че законодателството „предлага предсказуемост и прозрачност за индустрията и инвеститорите“ и „предимство на първо място“, като същевременно убеждава други региони и страни по света да следват примера на ЕС.
Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс също каза пред репортери, че това е призив към други страни, като Китай и Съединените щати, да направят повече по отношение на климатичните действия.
„Няма да ви позволим да предадете бъдещето ни“, каза Грета Тунберг пред евродепутатите. Според нея предложението е за „закон, който никой не е задължен да спазва“. В отворено писмо, публикувано по-рано през седмицата, тя и няколко други активисти предупредиха, че неутралитетът на климата през 2050 г. означава, че планетата има само 50% шанс да се придържа към най-амбициозната целева температура в Парижкото споразумение.
От ЕК изпратиха съобщение, според което с Европейския законодателен акт за климата Комисията предлага правно обвързваща цел за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. Институциите на ЕС и държавите членки са колективно обвързани да предприемат необходимите мерки на равнище ЕС и на национално равнище ЕС и на национално равнище за постигане на целта. Законодателният акт включва мерки за проследяване на напредъка и съответното адаптиране на нашите действия на основата на съществуващите системи, например процеса на управление на националните планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, редовните доклади на Европейската агенция за околна среда и най-новите научни данни относно изменението на климата и неговите последици. Напредъкът ще се оценява на всеки пет години в съответствие с глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.
Законодателният акт за климата очертава също пътя за постигане на целта за 2050 г. Въз основа на цялостна оценка на въздействието Комисията ще предложи нова цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателният акт за климата ще бъде изменен след приключване на оценката на въздействието.
- До юни 2021 г. Комисията ще направи преглед и при необходимост ще предложи изменения на всички съответни инструменти, за да се постигне допълнително намаляване на емисиите до 2030 г.
- Комисията предлага да се установи общ курс на ЕС за периода 2030-2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, с чиято помощ ще се отчита напредъкът и ще се осигурява предвидимост за публичните органи, предприятията и гражданите.
- До септември 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията ще прави оценка на съгласуваността на мерките на равнището на ЕС и на национално равнище с целта за неутралност по отношение на климата и с курса за периода 2030—2050 г.
- На Комисията ще бъде предоставено правомощието да отправя препоръки към държавите членки, чиито действия не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата, а - IP/20/335 държавите членки ще бъдат задължени надлежно да вземат предвид тези препоръки, или, ако не го направят — да представят обосновка. Комисията може също така да преразглежда курса и мерките на равнището на Съюза предвид тяхната пригодност.
- От държавите членки ще се изисква също така да разработят стратегии за адаптиране с цел укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към последиците от изменението на климата.
Определяне на облика на Европейския пакт за климата и бъдещите политики
Наред с правителствените политики и нормативната база, всички сектори на обществото и икономиката ще участват в прехода към неутрален по отношение на климата Европейски съюз. Поради това Комисията започва обществена консултация по новия Европейски пакт за климата — широка инициатива, която ще предостави на гражданите и заинтересованите страни на възможност да представят мнението си и да се включат в планирането на нови действия в областта на климата, да споделят информация, да стартират масови дейности и да покажат добри решения, които могат да бъдат полезни за други. Обществената консултация ще продължи 12 седмици. Коментарите по нея ще бъдат използвани при подготвянето на Европейския пакт за климата, който ще бъде стартиран преди конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу през ноември 2020 г (COP26). Днес Комисията официално започна работа с публикуването на първоначалните оценки на въздействието на бъдещия Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и прегледа на Директивата за енергийното данъчно облагане — другите два важни инструмента на политиката в рамките на Европейския зелен пакт. В допълнение, Колегиумът на членовете на Комисията прие предложение да се определи 2021 г. за Европейска година на железопътния транспорт, което подчертава ползите за климата от увеличаването на превоза на пътници и товари по железопътната мрежа.
Въз основа на цялостна оценка на въздействието Комисията ще предложи нова цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателният акт за климата ще бъде изменен след приключване на оценката на въздействието.
Според законодателното предложение на Европейската комисия ще бъде предоставено правомощието да отправя препоръки към държавите членки, чиито действия не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата, а държавите членки ще бъдат задължени надлежно да вземат предвид тези препоръки, или, ако не го направят — да представят обосновка. Комисията може също така да преразглежда курса и мерките на равнището на Съюза предвид тяхната пригодност. От държавите членки ще се изисква също така да разработят стратегии за адаптиране с цел укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към последиците от изменението на климата.