Проблемите на засегнатите от зеления преход региони в Европейския съюз са подобни, но решенията са различни. И всички те ги търсят спрямо националните си особености и предизвикателства. В крайна сметка обаче винаги се изисква добра стратегия и правилна комуникация, за да се преодолеят спънките в процеса. Около това се обединиха участниците в третия панел на международната конференция „Just Transition Opportunities Across Borders“, част от европейския проект "Преход на възможностите". Той се изпълнява от "Бранд Медия България", издател на Economic.bg.

Решения от България

Използваме ли максимално ефективно ресурса, с който разполагаме днес, попита Светослав Иванов, изпълнителен директор на „Овергаз Инк“ и даде отговор – „не“.

Пример за уникалност в България е газоразпределителната мрежа, която днес може да се превърне в ценно решение“, смята той.

Проблем пред развитието на сектора в ЕС е особеността на мрежите, които са построени от метални тръбопроводи или от друг тип материали, които не позволяват съвместимост с водорода.

В България обаче нямаме този проблем, тъй като 99.8% от мрежата на газоразпределителните предприятия е достатъчно нова и е почти 100% изградена от полиетиленови тръби с висока плътност.

Това на практика може да поеме бленд между конвенционален природен газ и зелен водород и да се превърне в прекрасна, изключително икономически ефективна форма на съхранение на използване на излишната зелена енергия, която се произвежда в страната“.

Ако днес сме достатъчно разумни, след около 30 години няма да е нужно да променяме технологиите за пренос, които сега се използват за природен газ, а просто ще трябва да променим технологията за новото гориво.

Технологиите са инструмент не за постигане на детски мечти, а за решаване на важни за обществото проблеми със съответните високи приоритети към днешна дата“.

Той даде пример с въглищата, които човечеството познава от 3200 години, но ги използва за индустриални нужди от 320 години. За газа на човечеството му е било необходимо около 2200 години, за да започне приложението му като ефективен начин за задоволяване на нуждите от енергия.

„Най-голяма пречка за бизнеса е безсмисленото противопоставяне на потенциални партньорства“.

За да има развитие, трябва да има по-малко регулации“, смята експертът.

Засегната бе и темата за степента на газификация в страната, което според Иванов е резултат от грешна политика и регулация.

Газификацията на 1 милион домакинства в България би гарантирала поне 30% намаление на днешния въглероден отпечатък на българската индустрия“.

Примерът от Полша

Доц. Мариуш Кручек от Централния минен институт – националният изследователски институт в Полша – разказа как се случва преходът в най-големия въгледобивен регион в Европа – Силезия.

Той каза, че по план през 2048 г. ще бъде затворена последната мина в страната и областите и общините много се страхуват от този процес, тъй като ще загубят средствата, които традиционно печелят от добива.

Проблемът е със загубата на работни места, общините се страхуват и не виждат как нещата ще се реорганизират, защото е традиционен поминък за тях, каза той.

Търсихме начин да се справим с този проблем, да осъществим преход, но и да отдадем необходимото на мините и на този начин на живот“, каза той.

През последните години в страната са закрити 20 мини, но все още работят 20 други.

Кручек призна, че Полша е прекален оптимист за 2048 г., защото „виждаме, че количеството въглища, използвани в промишлеността, рязко спада“.

Той коментира и това, че преходът не засяга само въгледобива и мините, а ще се отрази и на други индустрии, които до този момент са били обвързани със сектора. Даде пример със семеен ресторант, в който миньорите са се хранили, и той също ще пострада.

Затова трябва да има цялостна стратегия как ще бъде помогнато на хората и как ще бъде променен техният начин на мислене“.

Той представи база данни, които имат в страната, която включва всички въглищни региони и в нея може да се намери тяхната история, какво замърсяване има, какви ще са разходите за рекултивиране, горе-долу колко би струвало дадено действие на евентуален инвеститор.

Трябва да се комуникира с хората, трябва да работим заедно“, категоричен е експертът.

Унгарският преход

Унгарският преход също е започнал и ефектите от него бяха представени от д-р Жужа Пишкоти-Ковач, ръководител на секретариата на Комисията по въглищата в страната.

Подобно на България, и в Унгария има три региона, които получават финансиране от Фонда за справедлив преход.

Един от тецовете в страната дава 9% от електричеството, отговорен е за 17% от въглеродните емисии и в него работят 2000 човека. Стратегията на Унгария е той да бъде модернизиран, но мините ще затворят.

Важно е по време на прехода да не се наруши икономическата стабилност на региона“.

Малкият и среден бизнес пръв ще бъде подкрепен от Фонда, сътрудничеството с гражданското общество е много добро и те могат да дават идеи, обясни тя.

Когато говорим за справедлив преход, винаги го възприемаме като голямо предизвикателство, като поредица от проблеми, но нека го гледаме като серия от възможности за всички нас“.

Ковач също е категорична, че ако си сътрудничим, ако ясно разпределим отговорностите си между различните участници в прехода, ако поддържаме постоянна комуникация, ще преодолеем всички тези предизвикателства и ще намерим правилния път.

Чехия го прави по свой начин

Важно е да си с правилната нагласа и ако я имаш и комуникираш правилно ще преодолееш всички препятствия пред справедливия преход, казва Иржи Щерба, мениджър проекти за трансформация и развитие SUAS GROUP.

Той разказа, че Чехия е напред с изпълнението, има вече минали 60 процедури и над 50% от средствата по Фонда, които са заделени за конкретни проекти.

Страната обаче е изправена пред друг риск – изпълнението на вече заложените проекти да се сблъска с недостатъчно административен капацитет.

За разпределението на финансовия ресурс в Полша са предприели различен подход. Те са направили предварителен подбор и оценка на проекти на регионално ниво.

Регионите казаха какво искат и от какво имат нужда, изпратиха подходящите проекти на централно ниво и получиха финансиране, или точно обратно на това, което се прави по принцип“.

Щерба акцентира върху това, че Фондът за справедлив преход е много важен и е чудесна възможност, но понякога се надценява.

Той, сам по себе си, няма да реши всички проблеми, той ще помогне да стартираме промяната, но няма да реши всички проблеми. Промяната трябва да продължи, докато постигнем поставените цели.“

Стъпките на Испания

Индалесио Фернандез, технически координатор и координатор по проекти в Астурийската енергийна фондация от Испания, разказа, че в страната има само една работеща въгледобивна мина, затварят и ТЕЦ-овете.

Два от тях обаче ще се трансформират – една на природен газ и една с биомаса.

Преходът в Испания е започнал преди повече от 5 години. Първата стъпка е била анализ откъде да се тръгне – какви ще са предизвикателства – така човек може да види и какви са възможностите на прехода.

Втората стъпка е била да се създаде рамка за изпълнение на стратегията. Следващата е била да се намерят пари за изпълнението на тази стратегия.

Започнахме прехода в индустриите, които развиваме, тъй като те са енергийно интензивни и произвеждат голямо количество въглеродни емисии, намаляването им беше предизвикателство“, каза той.

В Испания преходът не се финансира само чрез Фонда за справедлив преход на европейско ниво, а е създаден и национален Фонд за справедлив преход, който позволява по-бързо да започнат реализацията на проекти.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.