Фалитите на фирми в България са се увеличили с 16%
По този показател страната ни е на второ място в ЦИЕ, показва доклад на \"Кофас\"
След пет поредни години спад, през 2018 г. броят на компаниите в несъстоятелност в България отново започна да расте. Това показва анализ на компанията за кредитно застраховане "Кофас", представен днес. През миналата година има увеличение с 15.8% на годишна база, като по този показател сме на второ място сред държавите от Централна и Източна Европа.
Специалистите на "Кофас" коментират, че причините за ръста на несъстоятелността са свързани с фалита на няколко ключови дружества, както и с по-високата задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт.
В анализа се посочва още, че ситуацията с несъстоятелностите в целия регион на Централна и Източна Европа е сравнително благоприятна. По-голямата част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едва четири отбелязват увеличение – България, Хърватия, Полша и Сърбия. Регионалната разбивка показва голяма динамика, варираща от намаление на несъстоятелността в Украйна с 35.2%, през лек спад с 0.2% в Латвия до скок от 42.3% в Хърватия. Като цяло в региона на Централна и Източна Европа през последните години компаниите успяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, така и външно. Така благоприятната икономическа обстановка намери отражение върху платежоспособността на фирмите в региона.
И все пак, компаниите през 2018 г. изпитваха различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността на бизнеса им. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от БВП. Търговската война, неясният процес на излизане на Великобритания от Европейския съюз, но най-вече забавянето в Еврозоната, допринесоха за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ. В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършват плащания навреме.
След леко забавяне на растежа на БВП до 3.2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3.4% през 2019 г. Както и в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа – дори и нараства по-малко енергично, отколкото през 2018 г. Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличението с 10% на минималната работна заплата през 2019 г., също имат положително въздействие.
Ръстът на БВП в Централна и Източна Европа се забави, но остана на стабилни нива през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. В действителност, по-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното външно търсене. Предвижда се средният растеж в страните от Централна и Източна Европа да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозата на Кофас, се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.
Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на фалиралите компании не е голям. Те са общо 360, което е едва 0.09% от всички опериращи фирми в страната.
Специалистите на "Кофас" коментират, че причините за ръста на несъстоятелността са свързани с фалита на няколко ключови дружества, както и с по-високата задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт.
В анализа се посочва още, че ситуацията с несъстоятелностите в целия регион на Централна и Източна Европа е сравнително благоприятна. По-голямата част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едва четири отбелязват увеличение – България, Хърватия, Полша и Сърбия. Регионалната разбивка показва голяма динамика, варираща от намаление на несъстоятелността в Украйна с 35.2%, през лек спад с 0.2% в Латвия до скок от 42.3% в Хърватия. Като цяло в региона на Централна и Източна Европа през последните години компаниите успяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, така и външно. Така благоприятната икономическа обстановка намери отражение върху платежоспособността на фирмите в региона.
И все пак, компаниите през 2018 г. изпитваха различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността на бизнеса им. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от БВП. Търговската война, неясният процес на излизане на Великобритания от Европейския съюз, но най-вече забавянето в Еврозоната, допринесоха за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ. В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършват плащания навреме.
След леко забавяне на растежа на БВП до 3.2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3.4% през 2019 г. Както и в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа – дори и нараства по-малко енергично, отколкото през 2018 г. Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличението с 10% на минималната работна заплата през 2019 г., също имат положително въздействие.
Ръстът на БВП в Централна и Източна Европа се забави, но остана на стабилни нива през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. В действителност, по-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното външно търсене. Предвижда се средният растеж в страните от Централна и Източна Европа да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозата на Кофас, се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.
