Кога служителят е задължен да полага извънреден труд и кога не?

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Като съгласно закона това няма да доведе до негативни последици за отказалия труд. Това коментира пред Economic.bg д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и национален секретар на КНСБ.

След като пандемията от COVID-19 преобърна методите на работа и дистанционният режим на полагане на труд се превръща в новото нормално, става все по-трудно да бъде разграничено личното от служебно време. Служителите често се оплакват, че им се налага да работят извън регламентираното време, полагайки допълнителен труд, без да им бъде предоставена възможност за отказ, а страховете от финансова глоба поставят служителите в безизходица.

Полагане на извънреден труд

Капитанов сподели, че полагането на извънреден труд се допуска по изключение само в определени от закона случаи, а именно:

• за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
• за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
• за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
• за извършване на усилена сезонна работа.

Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност, но не повече от 300 часа през една календарна година“, посочи Капитанов.

По-подробна разбивка показва, че продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд в 1 календарен месец. Освен това е противозаконно да е повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица, както и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

„Важно е да се отбележи, че работодателите са длъжни да водят специална книга за отчитане на извънредния труд. Като положеният такъв през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година“, поясни експертът.

Немалко служители не са наясно със заплащането на извънредния труд и това може да доведе до злоупотреби. Капитанов казва, че съгласно закона положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, което е уговорено между работника и работодателя, но не е по-малко от:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

„Когато не е уговорено друго, увеличеното заплащане се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за отработеното време“, посочва експертът по трудово право.

Работодателят има ли право да глобява своите служители?

Работодателят категорично няма право и не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение, например ако служителят откаже извънреден труд, коментира Капитанов.

Налагането на подобни „глоби“ е грубо нарушение на трудовото законодателство. Някои работодатели налагат своеобразни глоби, които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.“

Той добавя, че съгласно Кодекса на труда без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки.

Капитанов пояснява, че наказанията, които работодателят може да налага при нарушаване на трудовата дисциплина, са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. В закона не съществува дисциплинарно наказание „удръжка от заплатата при закъснение за работа“.