Когато научната фантастика срещне новата икономика: AI отива в Космоса

Преди 75 години идеята за овладяване на слънчевата енергия директно от Космоса беше просто фантазия на визионери като Артър Кларк и Айзък Азимов. Но мегасливането на компаниите xAI и SpaceX тази седмица приближава тази смела мечта с една крачка към реалността.

Инженерите на НАСА от близо две десетилетия обсъждат възможността за изнасяне на енергоемките изчислителни системи извън пределите на планетата. Напоследък концепцията привлече вниманието и на технологични гиганти като Alphabet (компанията майка на Google) и Blue Origin на Джеф Безос. От гледна точка на физиката логиката е желязна – в орбита слънчевата енергия е неизчерпаема. Предизвикателствата пред реализацията обаче доскоро изглеждаха непреодолими.

Илон Мъск, известен с това, че превръща на пръв поглед абсурдни теории в работещ бизнес, вероятно вече полага основите на първите космически центрове за данни. Той разполага с най-голямата флотилия от сателити в света, собствена компания за изкуствен интелект и нестихващ апетит за инфраструктурни проекти, простиращи се от Земята до открития Космос.

„В дългосрочен план изкуственият интелект в Космоса е единственият начин за мащабиране“, заяви Мъск в понеделник.

За да оползотворим дори една милионна част от енергията на Слънцето, ще ни е нужна милион пъти повече енергия, отколкото цивилизацията ни използва в момента. Единственото логично решение е да пренесем тези ресурсоемки процеси там, където има огромно пространство и мощност.“

Сливането на компаниите насочва вниманието на инвеститорите към това как Мъск ще използва своята екосистема от ракети, сателити и AI системи, за да преодолее техническите препятствия. Всичко това се случва в момент, в който SpaceX се подготвя за потенциално IPO на стойност 1,5 трилиона долара.

SpaceX вече е поискала разрешение за изстрелването на до 1 милион сателита, захранвани със слънчева енергия. Те са проектирани като орбитални центрове за данни, мащабите на които надхвърлят всичко, предлагано досега. В заявление до Федералната комисия по комуникациите (FCC) компанията описва „орбитална система от центрове за данни“, работеща чрез оптични връзки. Макар документът да не уточнява колко полета на Starship ще са нужни за оперативното ниво на мрежата, мащабът е безпрецедентен.

Изчисленията в Космоса вече не са научна фантастика“, казва Дейвид Ариосто, основател на агенцията за космическо разузнаване The Space Agency. „Мъск вече многократно доказа, че може да постига резултати там, където другите се провалят.“

Старата идея срещу новите реалности

Поддръжниците на идеята твърдят, че космическите центрове за данни ще бъдат по-евтина алтернатива на земните заради постоянния приток на слънчева светлина и възможността топлината да се отделя директно в пространството. Експертите обаче предупреждават, че до реалните печалби има още дълъг път. Проектът е съпътстван от огромни рискове: радиация, космически отпадъци, управление на топлинните процеси, закъснение на сигнала (латентност) и колосални разходи за поддръжка.

„Предизвикателствата са реални. Въпросът е как това ще стане рентабилно?“, коментира Арманд Муси, основател на Summit Ridge Group. Той подчертава, че финансовите параметри са трудни за изчисляване заради твърде многото технически неизвестни. „Но никога не казвай никога. Постиженията на Мъск са невероятни и успехът му не може да бъде пренебрегнат.“

Въпреки амбициите, скептиците смятат, че подобна инфраструктура едва ли ще стане факт в следващото десетилетие. Физичните принципи не са нови – НАСА проучваше космическата енергия още по време на Студената война през 70-те години, но тогава заключението беше, че разходите за изстрелване и материали са непосилни.

Разликата днес е, че Мъск контролира цялата верига: от ракетите носители до сателитните връзки и дори социалната мрежа X, която генерира търсене на евтини изчислителни мощности за AI.

Радиация и охлаждане: Технологичната битка

Най-големите пречки пред преместването на сървърите в орбита остават радиацията и охлаждането. Хардуерът ще бъде подложен на постоянна бомбардировка от космически лъчи. Традиционно „закалените“ за Космоса чипове са много по-бавни от съвременните флагмани, използвани за обучение на AI.

Охлаждането е не по-малък проблем. Въпреки че Космосът е студен, той е вакуум – топлината не може да се отвежда чрез конвекция (въздух или течност), както на Земята. Вместо това мощните чипове трябва да пренасят топлината към масивни радиатори, които да я излъчват като инфрачервена енергия. Това значително увеличава теглото и цената на оборудването.

В същото време Alphabet (Google) вече провежда тестове, подлагайки свои AI чипове на радиация в лабораторни условия. Целта е да се провери тяхната устойчивост за бъдещия проект Suncatcher – орбитален AI облак, чийто прототип трябва да бъде изстрелян през 2027 г. „Резултатите са обнадеждаващи“, споделя Травис Бийлс, ръководител на проекта в Google.