Колко ще струва Брекзит на Европа

Колко ще струва Брекзит на Европа? Докато европейските политици се надпреварват да обясняват максималния срок за излизане на Великобритания от ЕС, то икономистите са захванаха с изчисленията. 

До настоящия момент  Обединеното кралство контрибутираше по 15.1 млрд. евро  годишно към европейската хазна.  За периода 2014-2020 година европейският бюджет е определен на 1, 087 млрд. евро.  Оттук насетне възниква един изключително важен  въпрос: дали размера на бюджета да  бъде намален или годишните вноски на държавите членки да бъдат увеличени? Какъвто и да бъде отговорът обаче, това ще бъде изключително болезнен  процес.  

В периода 2014-2020 година всяка държава член на ЕС плаща  фиксиран процент от  ДДС и брутния национален доход.  За покриване на недостига в европейския бюджет, вследствие на Брекзита, има няколко възможни сценария. При първия,  всяка една държава членка ще трябва да доплати по 0.06% допълнително от брутния национален доход. При това положение Германия разбираемо ще плати най-голямата номинална сума в размер на допълнителни 1.9 млрд евро. Франция ще трябва да доплати допълнително 1.4 млрд. евро, а Италия - 1 млрд. евро. 

При втория сценарий е възможно недостигът да бъде изцяло за сметка на нетните бенефициенти, към които спада и България.  

При третия сценарий, който се коментира, недостигът се разпределя 50 на 50 между нетните донори и нетните бенефициенти.

Ако Обединеното кралство стартира процедурата по напускане на ЕС в началото на 2017 година, това означава, че ефективно страната ще престане на бъде член на Съюза най-рано през 2019 година. Разбира се, че през тези две години  все още не е уточнено какво ще бъде английското участие в европейския бюджет, което се явява истинско предизвикателство.

Това е отлична възможност, за да бъде направена пълна ревизия на правилата за бюджетиране в ЕС, основно в посока оптимизиране на разходите.  В момента процеса по оптимизиране на европейския бюджет е в ход, като тече ратифициране на промените в държавите членки.  Тези промени могат да бъдат наложени със задна дата (2014 г.), което по-скоро ще стане факт, особено след Брекзит.

Безспорно е обаче, че едно евентуално орязване на разходната част на бюджета ще засегне най-вече земеделските субсидии. В този ред на мисли е почти сигурно, че българските фермери ще бъдат пряко потърпевши, ако компенсаторните механизми се развият в тази посока.

Брекзит е събитие, което дава така необходимите аргументи в посока оптимизиране на  разходите на Европа. Да не забравяме, че Обединеното кралство бе най-активният критикуващ член на ЕС точно по отношение на раздутите разходи. Въпросът е дали Европа е готова да се реформира? Предстои да видим!