Колкото по-дълго мисли Израел, толкова повече време има Вашингтон да успокои гнева му

„Щом го разбиете, ще стане ваше притежание“, предупреди генерал Колин Пауъл бившият президентът на Съединените щати Джордж У. Буш, докато той обмисляше нахлуването в Ирак след 11 септември. И докато планът за инвазия се изготвяше, министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд блокира всяко сериозно следвоенно планиране за това как ще се управлява Ирак, след като владетелят на страната Саддам Хюсеин си отиде. Според него, след като „шок и ужас“ разбие Ирак, други ще могат да съберат парчетата, пише в свой анализ Politico.

Британските генерали се възмутиха от това. А генерал Майк Джаксън, ръководител на британската армия по време на инвазията, по-късно определи подхода на Ръмсфелд като „интелектуално несъстоятелен“. Тази история си заслужава да бъде припомнена - и вероятно е била в ума на президента на САЩ Джо Байдън, когато миналата седмица той призова израелския военен кабинет да не „повтаря грешките“, допуснати от САЩ след 11 септември.

Въпреки подканата на Байдън обаче изглежда, че Израел все още няма окончателен план какво да прави с ивицата Газа, след като разгроми анклава и нанесе трайни щети на „Хамас“ за чудовищните атаки от 7 октомври. Като оставим настрана колко трудна е военната задача, която Израел ще трябва да изпълни, за да сложи край на „Хамас“ като организация - бившият американски генерал Дейвид Петреъс заяви миналата седмица, че сухопътната война в Газа може да бъде „Могадишу на стероиди“ - липсата на краен план тук говори за липса на интелектуална строгост, която тревожно повтаря тази на Ръмсфелд.

Израелският министър на отбраната Галант заяви пред депутатите, че страната няма планове да запази контрола си над Газа след края на войната срещу „Хамас“, като обяви, че Израел ще прекрати „отговорността си за живота в ивицата Газа“. Наред с други незначителни въпроси, това повдига въпроса откъде крайбрежният анклав с население от 2.3 млн. души ще се снабдява с енергия и вода, след като Израел осигурява повечето комунални нужди.

Според израелски и западни представители най-вероятният вариант е отговорността да бъде прехвърлена на базираната на Западния бряг Палестинска национална власт, която контролираше анклава до насилственото завземане на контрола от „Хамас“ през 2007 г.

Мисля, че в крайна сметка най-доброто нещо е Палестинската власт да се върне в Газа“, заяви миналата седмица израелският опозиционен лидер Яир Лапид.

Но не е ясно дали Махмуд Абас - президентът на Палестинската автономия и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина, доминирана от неговата партия „Фатах“ - би искал да получи Газа при тези условия и дали изобщо има правомощия да направи нещо с анклава. Абас вече се бори да запази властта си над Западния бряг. Той е непопулярен лидер, а правителството му е смятано не само за ужасяващо продажно, но и за такова, което според мнозина твърде лесно отстъпва пред исканията на израелските власти.

Понастоящем Израел контролира 60 % от Западния бряг, а навлизащите му в района селища - които са незаконни според международното право - не помагат на Абас. Не помогнаха и усилията на Израел да възпрепятства развитието на Западния бряг - процес, наречен от критиците „дезактивиране“ и целящ, според тях, ограничаване на растежа и задушаване на палестинското самоопределение.

В бежанските лагери на Западния бряг силите за сигурност на Абас вече са загубили властта си в полза на въоръжени групи, включително недоволни бойци на „Фатах“.

Не е ясно дали Абас би бил готов да играе толкова очевидна роля на подизпълнител на Израел в Газа. Това би подкопало още повече какъвто и да е останал вътрешнополитически авторитет на Палестинската автономия“, оценява Хю Ловат, близкоизточен анализатор в Европейския съвет за външна политика.

Но не само Газа - или Западният бряг - рискува да се разпадне през следващите седмици. Съседните държави наблюдават развоя на събитията с нарастваща тревога и се опасяват, че ако не се обмисли по-задълбочено отговорът на Израел на жестоките атаки на „Хамас“ и той не бъде разработен след консултации с тях, те ще бъдат смазани в този процес.

Ако Израел иска подкрепата на тези държави - или дори помощта им - за успокояване на неизбежния гняв на населението им след започването на военна кампания, той се нуждае от тяхната подкрепа и съгласие за бъдещето на Газа и палестинците и да спре да използва езика на колективното наказание.

В момента най-уязвим е Ливан, където подкрепяната от Иран „Хизбула“ - съюзник на „Хамас“ - засилва атаките си по границата с Израел. А ливанските политици се оплакват, че са пренебрегвани от всички основни действащи лица - Израел, САЩ и Иран - в трагедията, в която те не желаят да участват.

Вече поставен на колене от икономическата криза, която потопи в бедност около 85% от населението, и с едва функциониращо служебно правителство, ливанците отчаяно се опитват да не се превърнат във втори фронт във войната на Иран с Израел.

Ливан може да се разпадне напълно“, заяви министърът на икономиката и търговията Амин Салам. Лидерите на Египет и Йордания споделят разочарованието на Ливан, като твърдят, че потенциалните последици за тях се пренебрегват. Ето защо египетският лидер Абдел Фатах ел Сиси свика в събота в Кайро среща на върха на регионалните и международните лидери. Ел-Сиси съсредоточи вниманието на конференцията върху по-дългосрочно политическо решение, като се надява на сериозни усилия за изпълнение на резолюцията от конференцията в Анаполис от 2007 г. за създаване на палестинска държава редом с Израел.

Египет има какво да губи, ако войната се разрасне, и официалните представители на страната са разгневени от това, което смятат за небрежно отношение от страна на Израел към това какво ще се случи с Газа, след като „Хамас“ бъде победен. Нещо повече, Египет и Йордания, както и много други арабски лидери и политици, имат дълбоки подозрения, че с развитието на конфликта целите на Израел ще се променят. Те се притесняват, че под натиска на месианските десни партии в страната Израел ще анексира северната част на Газа, а може би и цялата Газа, като по този начин ще изсели завинаги голяма част от населението, повтаряйки миналите разселвания на палестинци - включително „накба“ (катастрофата) - прогонването на около 700 хил. палестинци през 1948 г.

Ето защо и Ел-Сиси, и йорданският крал Абдула II се противопоставят на „хуманитарните“ призиви разселените жители на Газа да намерят убежище в техните страни. Те подозират, че то няма да е временно и ще увеличи собствените им рискове за сигурността, тъй като вероятно ще се наложи газианците да бъдат настанени в Синай - където египетските сили за сигурност вече са ангажирани в дългогодишна контраофанзива срещу ислямистки войнствени групи.

И двете страни имат основания да са загрижени за намеренията на Израел. Някои колумнисти на „Израел Хайом“ - вестник, собственост на близкия приятел на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, американския казино магнат Шелдън Аделсън - вече призовават за анексиране.

Надеждата ми е, че вражеското население, което живее там сега, ще бъде изгонено, а Ивицата ще бъде анексирана и отново заселена от Израел“, пише Джонатан Полард, бивш анализатор от американското разузнаване, който беше осъден за шпионаж в полза на Израел, преди да емигрира.

А миналата седмица Гидеон Саар - новоназначеният министър във военното правителство на Нетаняху - заяви, че

Газа трябва да бъде по-малка в края на войната...Който започне война срещу Израел, трябва да загуби територия“.

Като се има предвид всичко това, сега има признаци, че администрацията на Байдън започва да приема напълно рисковете от кризата в Газа, която може да развали нещата в дългосрочен план. Първоначално помощниците на Байдън не бяха достатъчно бързи, за да изразят съпричастност към страданията на обикновените жители на Газа, докато Израел опустошава анклава. И макар за това лесно може да се обвини „Хамас“, то трябва да бъде изразявано от американските официални лица на висок глас и по-често.

Междувременно необяснимото забавяне на израелската сухопътна атака се разглежда от някои анализатори като знак, че Вашингтон играе за време, надявайки се да убеди страната да преосмисли начина, по който ще атакува „Хамас“, подтиквайки Израел да определи реалистичен краен изход, който може да осигури подкрепа от страна на арабските лидери и да помогне в борбата с пропагандата на антисемитизъм по света.

Освен това изглежда, че преговорите за освобождаване на заложници в Катар напредват, след като в петък бяха освободени двама американски пленници. Появиха се и съобщения за това, че високопоставени помощници на Байдън осъществяват контакти с Иран чрез Оман.

Така че, въпреки арабското осъждане, подходът на администрацията на Байдън може да е по-изтънчен, отколкото мнозина си мислят - поне според Майкъл Йънг, анализатор в Близкоизточния център „Карнеги“. Според него винаги е било неизбежно Вашингтон публично и гръмко да подкрепи Израел, но основната цел е била да се „овладее реакцията на Израел“ след нападенията на „Хамас“.

И времето ще помогне. Колкото по-дълго мисли Израел, толкова повече възможности има Вашингтон да се аргументира, за да се успокои ситуацията и да обясни следите от каскадни разрушения, които Израел рискува да остави след себе си, ако е невъздържан и не успее да отговори на - както се изрази Байдън - „много трудни въпроси“.

Но това може да се окаже недостатъчно, за да се предотврати излизането на всичко извън контрол. Израел има моралното и юридическото право да се защитава от варварските нападения, които са по-скоро погром, и трябва да гарантира безопасността на своите граждани. Има и други - особено Иран - които искат унищожаването на еврейската държава, и дори един по-огреничен отговор от страна на Израел може да предизвика ескалация, от която повечето хора в региона се страхуват.